Няма понятие за отсъствие от работа при лошо време, а само при бедствие
В настоящото законодателство няма въведено разбиране за неявяване при влошени метеорологични условия. В Кодекса на труда (КТ) се показва, че служащият или служителят има право на обезщетение, когато е възпрепятстван да стигне до работното си място поради злополучие. Бедствено състояние се афишира от кмета на общината, от регионалния шеф или от Министерския съвет. Това разясниха за Българска телеграфна агенция от Изпълнителна организация „ Главна ревизия по труда " (ИА ГИТ). Няма условие за документално известяван, само че е добре служащите и чиновниците, които не могат да стигнат до работа поради оповестено бедствено състояние, да осведомят работодателите си.
В Закона за отбрана при бедствия се показва, че злополучие е „ доста нарушение на естественото действие на обществото, провокирано от естествени феномени и/или от човешка активност и водещо до отрицателни последствия за живота или здравето на популацията, имуществото, стопанската система и за околната среда, предотвратяването, преодоляването и превъзмогването на което надвишава потенциала на системата за обслужване на нормалните действия по отбрана на обществото ".
Това, че би трябвало да е издадена заповед за оповестяването на злополучие, акцентира и националният секретар на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Величка Микова. Няма разпореждания, които да са за случаите, в които работещият по своя преценка, при минусови температури да вземем за пример, взема решение да не отиде до работното място. По думите ѝ тази догадка изисква да се пусне отпуск със единодушието на шеф.
Дори и при опция за работа от разстояние, служащият не може самичък да избира в кои дни да бъде в предприятието или в офиса и в кои - от вкъщи си, сподели също Микова. Дистанционната работа следва да е упомената в контракта и да се знае в кои дни е планувана такава опция. Затова при неприятно време, в случай че служителят избра да работи от у дома, е значимо да се разбере за това с работодателя си, разясни националният секретар на КНСБ. Микова съобщи, че това би трябвало да стане документално.
Заплащане при бедствено състояние
Кодексът на труда планува при оповестено бедствено състояние работодателят да изплати на служащите и 50 на 100 от брутното трудово заплащане за времето, през което са били възпрепятствани да работят, само че не по-малко от 75 на 100 от минималната работна заплата, открита за страната. Ако служащият или служителят е взел присъединяване в избавителните работи при злополучие, му се заплаща цялостният размер на брутното трудово заплащане, разясняват от Инспекцията по труда.
Кодексът на труда позволява полагането на ексклузивен труд при няколко положения. Едно от тях е при предотвратяването, преодоляването и превъзмогването на последствията от бедствия. „ В тези случаи изключителният труд се заплаща по общия ред, разказан от законодателя, т.е. работодателят би трябвало да заплати повече за изключителните часове, положен труд, както следва: за работа през работните дни се заплаща 50 на 100, за работа през почивните дни се заплаща с нарастване от 75 на 100, а работата по време на формалните празници се заплаща със 100 на 100 нарастване ", разясняват от ГИТ.
Грижа за чиновниците при неприятно време
Работодателят има обвързване при съществуване на оранжев и червен код за ниски температури, изобилен снеговалеж, дъжд, мощен вятър и други, да съобрази изискванията на труд при работа навън, припомнят специалистите. Това е упоменато в наредбата за минималните условия за микроклимата на работните места, изясняват от ГИТ.
Може да има смяна на работното време, с цел да се заобикаля работата в най-студените часове на денонощието. Препоръчват се и по-чести почивки, топли питиета и други Осигуряване на уместно работно облекло, подобаващи персонални защитни средства или средства за групова отбрана са също част от условията. „ Трябва да бъде обезпечено наблюдаване или средства за връзка с работещите навън на изолирани работни места, както и първа здравна помощ и условия за уместно превозване до здравно заведение при ненадейно влошено здравословно положение ", показват от ГИТ.
В Закона за отбрана при бедствия се показва, че злополучие е „ доста нарушение на естественото действие на обществото, провокирано от естествени феномени и/или от човешка активност и водещо до отрицателни последствия за живота или здравето на популацията, имуществото, стопанската система и за околната среда, предотвратяването, преодоляването и превъзмогването на което надвишава потенциала на системата за обслужване на нормалните действия по отбрана на обществото ".
Това, че би трябвало да е издадена заповед за оповестяването на злополучие, акцентира и националният секретар на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Величка Микова. Няма разпореждания, които да са за случаите, в които работещият по своя преценка, при минусови температури да вземем за пример, взема решение да не отиде до работното място. По думите ѝ тази догадка изисква да се пусне отпуск със единодушието на шеф.
Дори и при опция за работа от разстояние, служащият не може самичък да избира в кои дни да бъде в предприятието или в офиса и в кои - от вкъщи си, сподели също Микова. Дистанционната работа следва да е упомената в контракта и да се знае в кои дни е планувана такава опция. Затова при неприятно време, в случай че служителят избра да работи от у дома, е значимо да се разбере за това с работодателя си, разясни националният секретар на КНСБ. Микова съобщи, че това би трябвало да стане документално.
Заплащане при бедствено състояние
Кодексът на труда планува при оповестено бедствено състояние работодателят да изплати на служащите и 50 на 100 от брутното трудово заплащане за времето, през което са били възпрепятствани да работят, само че не по-малко от 75 на 100 от минималната работна заплата, открита за страната. Ако служащият или служителят е взел присъединяване в избавителните работи при злополучие, му се заплаща цялостният размер на брутното трудово заплащане, разясняват от Инспекцията по труда.
Кодексът на труда позволява полагането на ексклузивен труд при няколко положения. Едно от тях е при предотвратяването, преодоляването и превъзмогването на последствията от бедствия. „ В тези случаи изключителният труд се заплаща по общия ред, разказан от законодателя, т.е. работодателят би трябвало да заплати повече за изключителните часове, положен труд, както следва: за работа през работните дни се заплаща 50 на 100, за работа през почивните дни се заплаща с нарастване от 75 на 100, а работата по време на формалните празници се заплаща със 100 на 100 нарастване ", разясняват от ГИТ.
Грижа за чиновниците при неприятно време
Работодателят има обвързване при съществуване на оранжев и червен код за ниски температури, изобилен снеговалеж, дъжд, мощен вятър и други, да съобрази изискванията на труд при работа навън, припомнят специалистите. Това е упоменато в наредбата за минималните условия за микроклимата на работните места, изясняват от ГИТ.
Може да има смяна на работното време, с цел да се заобикаля работата в най-студените часове на денонощието. Препоръчват се и по-чести почивки, топли питиета и други Осигуряване на уместно работно облекло, подобаващи персонални защитни средства или средства за групова отбрана са също част от условията. „ Трябва да бъде обезпечено наблюдаване или средства за връзка с работещите навън на изолирани работни места, както и първа здравна помощ и условия за уместно превозване до здравно заведение при ненадейно влошено здравословно положение ", показват от ГИТ.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ