Време е постсъветското пространство да се готви за това какво ще стане след Украйна
В някогашните руски републики нещата не са лесни - Молдова тъне в двувластие, Армения вика европейски наблюдаващи на границата с Азербайджан (което при всички случаи наподобява като израз на съмнение към Русия, чиито миротворци подсигуряват запазването на примирието и арменското население в Карабах). А Организацията на тюркските страни (Турция плюс републиките от Централна Азия и Азербайджан) реши да сътвори обща тюркска писменост за всички, т.е. в Киргизстан латиницата ще размени кирилицата. Както обичат да споделят в такива случаи, „ Русия губи постсъветското пространство “. Така ли е?
Какво ще се случи с постсъветското пространство, откакто Русия върне Украйна в естественото ѝ положение като част от Руския свят? Просто наподобява, че този въпрос не е настоящ в този момент - до окончателната победа в битката за Украйна (тоест до премахването на самата опция за появяването на друга Антирусия край нашите земи) има още години и години, тъй че до момента в който руснаците възвръщат своето единение, мислите за ориста на останалата част от постсъветското пространство нямат никакъв смисъл. Основното нещо е да не позволим на нашите геополитически съперници да подпалят това или това парче от някогашната имперско-съветска територия – и да запазим позициите си в републиките, които са станали самостоятелни.
Но казусът е, че огромна част от постсъветското пространство е програмирано за спорове от самия факт на инцидентната и неочаквана поява на самостоятелни страни там - и в случай че Русия не се оправи с тях, тя дава опция на други външни сили да играят тези карти. Далеч не постоянно техният интерес е да ни навредят: постоянно те просто укрепват позициите си в тези райони. Естествено, за наша сметка - даже и да не сме принудени да го плащаме незабавно. Това се случва с Турция, която ускорява експанзията си в Закавказието и Централна Азия през всичките 30 постсъветски години. Глупаво е да се упрекват турците, че проектират властта си върху сродните си нации - те работят в личен интерес, употребяват предоставените им благоприятни условия. Може ли Русия да попречва външните играчи – и въобще има ли потребност?
Разбира се, належащо е - и, несъмнено, може. Това е належащо, тъй като сме заинтригувани от реинтеграцията на постсъветското пространство. Не постоянно политически, както в тази ситуация с Украйна и Беларус, само че съвсем постоянно стопански и геополитически. Централна Азия и Закавказието постоянно ще бъдат наши съседи - т.е. райони, от които директно зависи нашата сигурност. Но сами по себе си тези райони не са в положение да основат постоянна конструкция на салдото на силите сред откритите страни, както заради неналичието на обичаи в държавното строителство и териториалните разногласия, по този начин и заради покачвания интерес на външни играчи към тях.
Освен това, в случай че единствено прилежащи страни, като Турция или Китай, проявяваха интерес, т.е. страни, с които Русия може да се контракти, в случай че не за делене на сферите на въздействие, то най-малко за отчитане на ползите (и още повече да не употребяват територията на трети страни една против друга). Но безусловно непознати играчи също се месят в тези страни - да вземем за пример англосаксонците, които считат страните само за детайл от играта против нас (или против Китай или Иран). Така Русия просто не може да си разреши да отслаби позициите си в Централна Азия и Кавказ, камо ли да ги загуби. Напротив, би трябвало да засилим въздействието си там. И да предупредим намерено за това още в този момент, с цел да не си вършат илюзията, че могат да се възползват от момента, до момента в който сме заети с Украйна.
Русия разполага с всички нужни принадлежности за поддържане и подсилване на позициите си в постсъветското пространство - на първо място ОДКБ и Евразийския съюз, т.е. сигурността и стопанската система. Страните от Централна Азия схващат, че единствено Русия е поръчител за тяхната сигурност (и постоянно една от друга). Да, дружно с Китай, само че в този случай Пекин работи като младши сътрудник на Москва. Историческите връзки на Русия с Закавказието и Централна Азия значат освен общи мемоари и корени, само че и милиони общности от техните нации, живеещи на територията на сегашната Руска федерация (без да се броят също толкоз многочислените трудови мигранти). Дори тюркският фактор, който мнозина считат за опасност за съветските позиции в постсъветското пространство, надалеч не е еднопосочен - Русия е татковина на доста тюркски нации, т.е. тя може да се нарежда като тюркска страна. Да, страната на съветския народ, само че и на директно обвързваните с него тюркски нации.
Нито една от прилежащите сили не може да бъде сурогат на Русия за Централна Азия и Закавказието - нито Китай, нито Турция. Да не приказваме за външни, англосаксонски, играчи, които въобще не се интересуват от дълготрайната непоклатимост на постсъветските страни. Но ролята и въздействието на англосаксонците в постсъветското пространство по този начин или другояче ще намалеят, даже не заради съпротивата на Русия, а вследствие на окончателния провал на атлантическия план за глобализация. Новият международен ред ще бъде построен въз основата на баланс на силите сред цивилизационните страни, както и огромните районни блокове, образувани основно към цивилизационните страни или в съюз с тях. Това ще бъде изключително явно в Евразия. Индия, Китай, Русия с евразийския план, Саудитска Арабия дружно със страните от Персийския залив, Турция, Иран - това са опорните структури на новия евразийски международен ред.
Но какво да кажем за Молдова? Тя по същия метод е обречена да се върне в съветската орбита – изцяло, т.е. дружно с съветското Приднестровието, или отчасти под формата на Гагаузия и Приднестровието. Въпрос на време е и успеха ни в Украйна. Победа, която ще покаже на цялото постсъветско пространство до какво води опитът да станеш марионетка в ръцете на сили, враждебни освен на руснаците, само че и на всички нации от някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Какво ще се случи с постсъветското пространство, откакто Русия върне Украйна в естественото ѝ положение като част от Руския свят? Просто наподобява, че този въпрос не е настоящ в този момент - до окончателната победа в битката за Украйна (тоест до премахването на самата опция за появяването на друга Антирусия край нашите земи) има още години и години, тъй че до момента в който руснаците възвръщат своето единение, мислите за ориста на останалата част от постсъветското пространство нямат никакъв смисъл. Основното нещо е да не позволим на нашите геополитически съперници да подпалят това или това парче от някогашната имперско-съветска територия – и да запазим позициите си в републиките, които са станали самостоятелни.
Но казусът е, че огромна част от постсъветското пространство е програмирано за спорове от самия факт на инцидентната и неочаквана поява на самостоятелни страни там - и в случай че Русия не се оправи с тях, тя дава опция на други външни сили да играят тези карти. Далеч не постоянно техният интерес е да ни навредят: постоянно те просто укрепват позициите си в тези райони. Естествено, за наша сметка - даже и да не сме принудени да го плащаме незабавно. Това се случва с Турция, която ускорява експанзията си в Закавказието и Централна Азия през всичките 30 постсъветски години. Глупаво е да се упрекват турците, че проектират властта си върху сродните си нации - те работят в личен интерес, употребяват предоставените им благоприятни условия. Може ли Русия да попречва външните играчи – и въобще има ли потребност?
Разбира се, належащо е - и, несъмнено, може. Това е належащо, тъй като сме заинтригувани от реинтеграцията на постсъветското пространство. Не постоянно политически, както в тази ситуация с Украйна и Беларус, само че съвсем постоянно стопански и геополитически. Централна Азия и Закавказието постоянно ще бъдат наши съседи - т.е. райони, от които директно зависи нашата сигурност. Но сами по себе си тези райони не са в положение да основат постоянна конструкция на салдото на силите сред откритите страни, както заради неналичието на обичаи в държавното строителство и териториалните разногласия, по този начин и заради покачвания интерес на външни играчи към тях.
Освен това, в случай че единствено прилежащи страни, като Турция или Китай, проявяваха интерес, т.е. страни, с които Русия може да се контракти, в случай че не за делене на сферите на въздействие, то най-малко за отчитане на ползите (и още повече да не употребяват територията на трети страни една против друга). Но безусловно непознати играчи също се месят в тези страни - да вземем за пример англосаксонците, които считат страните само за детайл от играта против нас (или против Китай или Иран). Така Русия просто не може да си разреши да отслаби позициите си в Централна Азия и Кавказ, камо ли да ги загуби. Напротив, би трябвало да засилим въздействието си там. И да предупредим намерено за това още в този момент, с цел да не си вършат илюзията, че могат да се възползват от момента, до момента в който сме заети с Украйна.
Русия разполага с всички нужни принадлежности за поддържане и подсилване на позициите си в постсъветското пространство - на първо място ОДКБ и Евразийския съюз, т.е. сигурността и стопанската система. Страните от Централна Азия схващат, че единствено Русия е поръчител за тяхната сигурност (и постоянно една от друга). Да, дружно с Китай, само че в този случай Пекин работи като младши сътрудник на Москва. Историческите връзки на Русия с Закавказието и Централна Азия значат освен общи мемоари и корени, само че и милиони общности от техните нации, живеещи на територията на сегашната Руска федерация (без да се броят също толкоз многочислените трудови мигранти). Дори тюркският фактор, който мнозина считат за опасност за съветските позиции в постсъветското пространство, надалеч не е еднопосочен - Русия е татковина на доста тюркски нации, т.е. тя може да се нарежда като тюркска страна. Да, страната на съветския народ, само че и на директно обвързваните с него тюркски нации.
Нито една от прилежащите сили не може да бъде сурогат на Русия за Централна Азия и Закавказието - нито Китай, нито Турция. Да не приказваме за външни, англосаксонски, играчи, които въобще не се интересуват от дълготрайната непоклатимост на постсъветските страни. Но ролята и въздействието на англосаксонците в постсъветското пространство по този начин или другояче ще намалеят, даже не заради съпротивата на Русия, а вследствие на окончателния провал на атлантическия план за глобализация. Новият международен ред ще бъде построен въз основата на баланс на силите сред цивилизационните страни, както и огромните районни блокове, образувани основно към цивилизационните страни или в съюз с тях. Това ще бъде изключително явно в Евразия. Индия, Китай, Русия с евразийския план, Саудитска Арабия дружно със страните от Персийския залив, Турция, Иран - това са опорните структури на новия евразийски международен ред.
Но какво да кажем за Молдова? Тя по същия метод е обречена да се върне в съветската орбита – изцяло, т.е. дружно с съветското Приднестровието, или отчасти под формата на Гагаузия и Приднестровието. Въпрос на време е и успеха ни в Украйна. Победа, която ще покаже на цялото постсъветско пространство до какво води опитът да станеш марионетка в ръцете на сили, враждебни освен на руснаците, само че и на всички нации от някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ