В българските народни традиции Еньовден вероятно е най-тайнственото и красиво

В българските национални обичаи Еньовден евентуално е най-тайнственото и красиво денонощие. На 24 юни православната черква празнува рождението на св. Йоан Кръстител и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат, само че се счита, че празникът датира доста по-отдавна и е обвързван с култа към слънцето. От националните песни и вярвания познаваме Еньо или Яньо – митичен воин, който се характеризира със силата на слънцето. Носи изобилие, здраве и благоденствие в брака.

Поверието гласи, че навръх Еньовден слънцето доближава крайната точка на своя път към лятото, стопира да си почине и поема назад към зимата. Късметлия е оня, който го види в основния миг, когато то стопира за миг и като че ли се замисля за себе си. Тогава трепти най-силно и съгласно националната религия би трябвало да станем рано, още по мрачно, с цел да посрещнем изгрева навън. Според народа набраните преди изгрев треви и цветя са най-лековити и имат необяснима вълшебна мощ. Именно тогава се счита, че " небето се отваря ", забележимият и невидимият свят се сливат, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, като ги подаряват с особени лечебни свойства.

Народът вярвал, че човешките заболявания били 77 и половина. За всяка от тях имало билка, само че за половинката липсвало. Затова на Еньовден се правела китка от 77 цели билки плюс една с половин филиз, която се избирала със затворени очи. На доста от билките са се приписвали и свръхестествени свойства. Правели са се любовни заклинания, ритуали за изобилие и намаляване на естествените стихии. Билките са били първата аптека на индивида, както и до през днешния ден вървят ръка за ръка с медицината за богатството на човешкия жанр.