Султана Рачо Петрова - чаровницата на българските салони
В българската световна история има едно извънредно семейство, за което жълтите вестници са изписали стотици страници. За Султана, чието име в превод от турски значи „ кралица ”, са изписани единствено пикантни историйки по отношение на изказванията на хора от тогавашния върховен хайлайф, че е била държанка на княз Фердинанд.
Почти нищо не се знае за нейната родолюбива активност измежду непознатите дипломати в София, поради която от време на време тя е наричана „ първата българска дипломатка ”, за това, че през 1923-1925 година на няколко пъти е била обект на политически преследвания от така наречен Обществена сигурност, за приноса ѝ към българското националноосвободително придвижване в Македония, за това, че е била в концлагер през Втората международна война, а след 9 септември 1944 година и тя, и децата ѝ са репресирани.
Султана Рачо Петрова е една от същинските първи дами на българското висше общество – умна, всемирски изискана и привлекателна.
Според някои източници тя е родена в Тулча през 1868 година. Майка ѝ умира, когато Султана е едвам на 2 години. Скоро след нея умира и баба ѝ. Бащата и дядото поемат грижите за децата. Султана и сестра ѝ Елена са изпратени да се учат във френския лицей на румънската кралица. Тук, в продължение на 10 години, сестрите учат непознати езици, салонен етикет, изобразяване, пеене, музикален инструмент и други По темперамент Султана е извънредно жизнерадостна: „ Султанка е направена от слънце и смях! ” – декларира учителката ѝ.
През юли 1885 година бащата Пантелей Хаджиминчевич с децата си се реалокира да живее в София. Идвайки от добре уредената Тулча, Султана се разплаква, тъй като намира София за мръсно, вонящо и кално село. Улиците са в изкопи и трапове, а къщите – същински курници. Разочарованието ѝ е голямо, защото по това време градът не предлага кой знае какви увеселения и страсти. Султана става обект на настойчиво и смело ухажване от страна на 24-годишния Рачо Петров, който, въпреки и прекомерно млад, към този момент е шеф на Генералния щаб на армията. „ Мойта Султана е глезена, ти нямаш даже покрив, с цел да я подслониш, какво ще й предложиш? ” –отблъсква лекар Минчевич първата аудиенция на Рачо Петров, наследник на елементарен малък шуменски кръчмар.
През есента на същата година избухва Сръбско-българската война. Султанка и сестра ѝ Елена отиват в Народното събрание, което е превърнато в болница, с цел да подготвят бинтове и медикаменти за ранените. В същото време Рачо Петров се прочува като воин от войната и е награден с медал за смелост II степен и парична премия от 60 хиляди гроша. С парите той си купува чифлик в Белово и още веднъж желае единодушие за годежа.
Oще от първите месеци на запознанството им връзката сред двамата млади е много проблематична. Султана демонстрира капризите си, кокетничи, не приема Рачо на съществено и разрешава и на други млади мъже да я ухажват. Такива са първите стъпки в връзките сред двойката. Оттук нататък непрекъснатите подиуми на ревнивост и надлежно оправданията на Султана, ще съпътстват непроменяемо двамата млади, и в последна сметка ще принудят и Рачо „ да кривне от правия път ”. Въпреки че татко ѝ не е дал публично единодушието си за женитба, проявявайки темперамент, на 27 юли 1886 година, 16-годишната Султана се омъжва за Рачо съвсем скрито! А за тогавашното време това си е напряко разкол. Авантюристичната сватба на Султана я скарва с татко ѝ за дълго време. Д-р Хаджиминчевич е безпределно наскърбен и не желае да види щерка си. Той чудесно съзнавал, както написа Султана, че „ нито аз бях за Рачо Петров, нито той за мене. ”
Изключително красива, Султана свети по време на дворцовите балове и вечеринки с хубостта си, с разточителните си луксозни тоалети и бижута, със своя финес, с познанията си по непознати езици, с умеенето си да се държи всемирски и да води диалози. Точно за този живот тя била родена и школувана. Софийският „ елит ” я назовава „ чаровницата на българските салони ” и я разказва като привидение в бяла рокля, с леко наклонена широкопола шапка, с бяло пуделче в скута си и с вишнева панделка на шията.
Княз Фердинанд, който се е отличавал с усета си към всичко красиво, незабавно забелязал брачната половинка на адютанта си и наложително я канел на всички прояви в двореца. А когато минавал около къщата на двамата млади той не пропущал да спре файтона си под прозореца ѝ да я заприказва. Султана от своя страна не криела благоволението на монарха, флиртувала с него и преднамерено се изпречвала на пътя му. Злите езици по това време даже твърдели, че самият Рачо Петров значително държал бързата си кариера на качествата на жена си.
Флиртът сред Султана и княз Фердинанд приключил много трагично по време на един бал във Военния клуб. Княз Фердинанд се уединил със Султана в една от стаите на втория етаж. После вратата се затворила. По това време на долния етаж Рачо пиел вино и играел карти. „ Рачо, где е Султана? ”- попитал брат му Стефан. „ Как где е? Не е ли в салона? ” Рачо оставил картите и виното и тръгнал да търси Султанка. Блъснал врата и влезнал в 
затворената стая. „ Ставай да вървим! ”- обърнал се той към жена си, без даже да се извини на смаяния от дързостта му княз. Това обаче не му се разминало. Рачо изпаднал в недружелюбност и в продължение на съвсем четири години фамилията не било канено в двореца.
През 1901 година Рачо Петров е назначен за министър-председател на служебно държавно управление, натоварено да организира избори. На този пост той се задържа прекомерно малко, само че звездата му изгрява още веднъж на 6 май 1903 година, когато още веднъж е назначен за министър-председател и ръководи до 23 октомври 1906 година. Така Султана публично става първата дама в страната. В качеството на премиерша Султана се развихря и демонстрира пред цялото общество своята разкрепостена натура. Тя си разрешавала да използва белило и червило- нещо, което по това време нито една българка не прави. Сядала паралелно с мъжете и дружно с тях пушела цигари.
По френски фасон премиершата Султана вкарва за пръв път у нас модата на частните салони и соарета. Въпреки обособени кавги, до 1906 година връзките сред Рачо и Султана са към момента положителни и другарски. Рачо се обръща към нея с „ Мило Танче ”, а тя му отвръща с „ обичани мой Рачо ”. Двамата имат задоволително пари да живеят луксозно, да посещават европейски курорти и да угаждат на прищевките си. В едно писмо до Султана брачният партньор й даже я упреква, че непрестанно му напомняла, че „ би трябвало да се вършат икономии ”.
Идилията свършва през 1906 година по отношение на така наречен спекулация „ Шарл и Жан ”. Рачо Петров е упрекнат, че е присвоил крупни държавни суми. Скандалът катурва неговото държавно управление. Султана е изцяло разочарована от брачна половинка си, въпреки че до този миг не помисляла от кое място той има толкоз доста пари, с цел да поддържа високия стандарт на фамилията.
През 1912 година избухва Балканската война. Страната е обхваната от необикновен родолюбив напредък. Със застъпничеството на ръководителя на Българския червен кръст Султана заминава да оказва помощ на фронта.
В Лозенград красивата дама за пръв път вижда същинската картина на войната, която разказва с перото на талантлив публицист: „ Безпорядък, придвижване на обози, бойци, ранени… работа мъчна, неблагодарна, нищо импровизирано за война, никакъв материал, а освен това ранени с хиляди. Бедните жертви! Паднали неефикасно, измъчени, терзани, с цел да донесат разкапването на благото си отечество… ”
През 1915 година България се включва в Първата международна война. След завладяването на Македония от българска армия, ген. Рачо Петров е назначен за шеф на Македонската военна ревизия със седалище в Скопие. Заплатата му е голяма за времето – 2888 лева Султана е безпределно щастлива и записва в спомените си: „ Видях го с екстаз да потегля за Македония, заветната фантазия на всички битки за обединяването ти. ”
Султана се възползва от новия пост на брачна половинка си и взема решение да отиде в Македония, с цел да занесе на бойците тютюн, чорапи и дарове. Тя стига до Скопие, където стартират огромните й разочарования. Съпругът ѝ се бил настанил и се разпореждал в Скопие като същински губернатор. Той арестувал и изпъдил българските финансови служители, изпратени тук, с цел да управляват приходите и разноските в Македония, купувал на безценица злато и бижута и се бил обкръжил със „ съмнителни дами ”, които се опитвали да се намесват в неговата политика.
Обидена и унижена, Султана се завръща в София, само че и тук се усеща непотребна. Обезкуражена, тя написа писмо на цар Фердинанд с молба да ѝ разреши да замине на фронта. Царят ѝ разрешава и тя стартира работа като милосърдна сестра в болничното заведение на доктор Киркович в Ниш. Красива и фина, Султана е възприета извънредно добре от лекарите в болничното заведение. По същото време Султана подарява на няколко пъти средства за потърпевшите от войната фамилии в Добруджа. След примирието през октомври 1918 година Султана се връща в София. За активността си през Първата международна война тя е наградена с грамота от Австрийския червен кръст.
След абсурда в Македония Рачо Петров напуща армията, завръща се в България и живее във вилата си в Белово. Датата 19 февруари 1920 година е началото на падението на му. Той е задържан за афери и далавери, за обири от доставки на оръжие и е изправен през военно-полеви съд. Султана Рачо Петрова е призована като очевидец по делото, формирано против брачна половинка ѝ. Тя се държи извънредно почтено и не насочва никакви обвинявания против него. „ Не споделих нищо пред съда. Рачо Петров ми е бил повече от 25 години приятел и брачен партньор. Правосъдитето си сподели думата, моята е непотребна. ”
Рачо Петров изважда шанс и прекарва единствено 4 години в пандиза, откъдето е освободен след амнистията, дадена през 1924 година от държавното управление на Александър Цанков. Съдът против Рачо Петров се оказва тежък рубикон за фамилията. Не можейки да преглътне унижението на брачна половинка си, Султана взема решение най-сетне да се разведе с него. На 19 ноември 1919 година Духовният съвет при Софийската митрополия издава решение номер 166, с което разтрогва брака сред съпрузите „ по виновност на мъжа ”.
През пролетта на 1944 година Султана Петрова е изпратена в концлагера „ Свети Кирик “, където остава до рухването на държавното управление през юли същата година. След като България минава на страната на Обединените народи, тя е почетен ръководител на Българо-английското сдружение. Умира на 16 ноември 1946 година в София.
Инфо: www.bulgarianhistory.org
