В България все още няма закон, който да урежда и

...
В България все още няма закон, който да урежда и
Коментари Харесай

Офшорни вятърни паркове в Черно море – мисията възможна 

В България към момента няма закон, който да урежда и контролира построяването на офшорни вятърни паркове и затова към този момент няма такива планове в Черно море. Такава стъпка беше направена през есента на предходната година, само че законопроектът мина единствено през Комисия по енергетиката и не стигна до гласоподаване в зала.

Именно офшорната вятърна сила е едно от напъните на Европа към прехода за нисковъглеродно бъдеще и за нея се заприказва все по-усилено през предходната година, когато се търсеха и насърчаваха всевъзможни вложения, които биха спомогнали за отхвърли от съветски газ.

И до момента в който в скандинавските страни такива планове към този момент се развиват ускорено, в района към момента изоставаме, а капацитетът за развиване е голям.
Нова коалиция ще подкрепя развиването
По тази причина специалисти от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) дружно с сътрудници и заинтригувани страни от Гърция и Румъния учредяват Черноморска коалиция за възобновима сила. Асоцииран сътрудник на новата енергийна обединението е OCEAN.

Целта е да се сътвори една платформа за съдействие сред разнообразни заинтригувани страни, като оператори на мрежи, екологични организации, разработчици на планове, бизнесът и други Идеята е да проработят дружно, с цел да може планирането да се случи по резистентен метод, който да е съгласуван с задачите във връзка с биоразнообразие и запазване на околната среда.

Стартираме тази самодейност, защото желаеме да репликираме положителния опит на европейско равнище, който е с сходна коалиция на име Ocean. Организацията, която моделира тази коалиция – Renewable Grid Initiative, ще ни подкрепи през идващите две години, до момента в който успеем да създадем платформа сред разнообразни заинтригувани страни ".

Ние би трябвало да работим като един екип и да стъпим върху към този момент осъществения опит на други европейски организации за вятърната сила като да вземем за пример кралския институт на Белгия, да обменяме опит, информация и да усвоим методологията, тъй като времето ни притиска, сподели Кристина Симиоли, началник на стратегия " Офшорна сила и природа " към немския институт за ВЕИ начинания, координатор на Коалицията OCEAN.
Липсва законодателство
В Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ) няма регулации, свързани с офшорния вятър, само че имаше Закон за силата от възобновими енергийни източници в морските пространства, който беше импортиран и обсъждан в Комисията по енергетиката предходната година.

Надяваме, че той още веднъж ще бъде импортиран в Комисията и надлежно ще влезе този път в зала “, добави пред публицисти Мария Трифонова, теоретичен помощник към стратегия „ Енергетика и климат “ на Центъра за проучване на демокрацията.

Тя изясни, че за момента „ знаем за разнообразни компании, които демонстрират интерес, само че публично нямаме вложител, който да е декларирал ясно подобен “.

По думите ѝ това е разбираемо, тъй като в действителност за планове от подобен мащаб вложителите надлежно търсят регулаторна рамка.

Дори сега да пристигна съответен вложител и да каже в Министерство на енергетиката нямат по какъв път да му дадат позволение да изследва подобен вид зони “.

Затова първа и значима стъпка за отпушването на този тип вложения е основаването на рамка, която да работи за вложителите.

В момента е извънредно значимо да имаме такава регулаторна рамка. Има доста и финансови принадлежности и такива за техническа помощ, които да подкрепят страната да отпуши тези вложения и да сътвори рамка, която да работи за вложителите “.

За да се случи това обаче Трифонова уточни, че е належащо до края на тази година да бъдат създадени зоните за развиване на вятърни електроцентрали, заложени в Националния проект за възобновяване и резистентност.

По думите ѝ Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката и министерството на районното развиване и благоустройство работят върху общ организационен проект за реализирането на такива планове. Експертите упорстват да има обслужване на едно гише като услуга за вложителите в областта на ВЕИ централите. Трифонова установи, че законотворчеството в тази посока би трябвало бъде уредено час по-скоро и работните групи в съответните министерства да се отворят за присъединяване от страна на вложителите.
Важно е районът да работи дружно
Към развиването на офшорната вятърна сила в Черно море България и Румъния би трябвало да гледат дружно, защото вложителите гледат двете страни като свързани пазари.

Офшорната вятърна сила ще стане факт в Черно море, тъй като е нужда, разяснява вицепрезидентът на Асоциацията за вятърна сила в Румъния Ливиу Гаврила.

Важно е по какъв начин ще се възнамерява мрежовата инфраструктура в синхрон сред двете страни, както и това законодателните рамки да бъдат синхронизирани “, изясни Мария Трифонова.

В Гърция към този момент има законодателна рамка и картографират зони, до момента в който в Румъния към момента работят върху законодателство, употребявайки техническа помощ по линия на Световната банка, която им оказва помощ за основаването на пътна карта.

Зоните в българската акватория в Черно море, към Шабла, които са най-благоприятни за развиването на този вид сила са доста близо до зоните, които към този момент са разпознати в Румъния, изясни специалистът от ЦИД.

Затова е доста значимо Министерствата на енергетиката и от двете страни да работят дружно, да подпишат нужните съглашения за съдействие и да подадат процедурата, която сама по себе си не е толкоз комплицирана, само че в случай че един път бъде утвърдена дава един етикет на сходен план, с цел да може той да получи техническа помощ и да бъде създаден в по-напреднал стадий, като надлежно да получи и финансиране “, добави Трифонова.  

За новата организация значима тематика е и пристанищната инфраструктура, която също може да бъде употребена и от двете страни. Пристанищната инфраструктура, виждаме го като наклонност и в Западна Европа, се трансформира в така наречен „ декарбонизационни хъбове “ и пристанищата стават места, в които освен се конфигурира подобен вид съоръжение, съхранява и придвижва, само че става все по-често и производител като място, на което се конфигурират електролизери и се създава водород “.

Има голям капацитет освен в Черно море, само че и в Егейско и Каспийско за вятърни енергийни планове, добави Вели Билгихан Яшакан, вицепрезидент на турската Федерация за офшорна сила в Черно море. Той даде образец със Съединени американски щати, където сега осъществят доста бази за произвеждане на вятърна сила и нашият район към този момент е просрочен с вложенията в тази посока.
Финансиране
Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕИБ) е и съществена финансираща институция на този вид планове, свързани с декарбонизация и енергийна промяна.

Офшорната вятърна сила се трансформира в основен световен стратегически приоритет. Целите на Европейския съюз за възобновима сила от морски източници за 2023 година изискват незабавни дейности “, разяснява Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската капиталова банка (ЕИБ). Съществуващите пазари в Северно и Балтийско море сами по себе си не могат да реализират реализация на тези планове.

По линия на механизма „ Свързана Европа “ е допустимо България да получи финансиране за първичните изследвания и за развиването на така наречен „ Трансгранични търгове “, дружно с Румъния.

Средства за развиването на офшорна сила има като за България те могат да дойдат главно от RePowerEU, в който Европейска инвестиционна банка е основн финансираща институция. Банката е решила да даде спомагателни 30 милиарда евро на равнище Европейски Съюз за вложения от този вид.

Така че финансирането е на разположение, значимо е да се приготви добре рамката, положителни планове, с цел да може инвестицията да стане допустима “, сподели още Павлова.

Теоретично пари за развиването на офшорна сила биха могли да се употребяват и от Плана за възобновяване, само че неговото асимилиране е напълно скоро и плановете би трябвало да са в доста напреднала фаза на подготовка.

Модернизационният фонд също би могъл да бъде употребен от страните бенефциенти, каквито са България и Румъния.

Освен чистият капиталов финансов запас, който Европейска инвестиционна банка може да обезпечи, както за обществения по този начин и за частния бранш, можем в допълнение да способства и подкрепи с техническа и финансова консултантска помощ, добави тя.

Това е доста значим детайл за подпомагането на обществените управляващи да основат нужното законодателство, нужната административна и финансова рамка за реализацията, за присъединението и за всичко, което ще сътвори една добра рамка за този вид вложения “.

Точно подобен вид трансгранични планове биха били още по-успешни, тъй като те могат да привлекат по-сериозен финансов и капиталов интерес, добави Павлова.

По думите ѝ с цел да бъдат вложителите заинтригувани те би трябвало да имат сигурност в законодателството. Основен съставен елемент е и присъединението, тъй като какъвто и план да правиш би трябвало да има добра инфраструктура за присъединение. Затова и ролята на систематичните оператори и на двете страни е основна в процеса.

Всяка политическа неустойчивост във всяка от страните способства за това да нямаме изясненост дали има устойчиво, стабилно законодателство дали има добра капиталова среда в страните “.
Източник: economic.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР