В България се избиват овце, кози и свине заради африканската

В България се избиват овце, кози и прасета поради африканската чума и около това стана ясно, че ветеринарният надзор, изключително над домашно отглежданите животни, е занижен или изцяло липсва. През октомври са пристигнали проверяващи от Европейски Съюз, които са изследвали готовността на Българската организация по храните да реагира в хипотетичната обстановка за друга зараза - от луда крава.
Заключенията им за слабата подготовка на организацията изясняват хаоса, който следим към този момент две години при експлоадирането на тежки епидемии от африканска чума.
Националната осведомителна система за регистрация, идентификация, следене на придвижванията и надзор на здравния статус на животните (ВетИС) на Агенцията по храните на процедура е неизползваема при оперативната работа.
Могат да се вкарват данни, само че мъчно се извличат и не могат да се употребяват за разбор и следене. Това е записано в протокол, отразяващ заключителната среща от одита на Европейската комисия за ограниченията, подхванати от БАБХ за наблюдаване и очистване на заболяването луда крава. Одитът е във връзка искане на България за облекчение на ограниченията за предварителна защита на болестта. Въпреки че рискът за страната е избран като нищожен, комисията има условия за взимането на избран брой проби за проучване от животните, които да разрешават навреме вписване на болест. Представители на комисията са били на задача у нас в интервала 25 октомври-1 ноември, а предходният одит е от 2011 година Според проверяващите, в случай че в България се появи заболяването луда крава, тя не може да бъде проследена със в този момент настоящата система за регистрация и идентификация на животните. Така да вземем за пример тя не е “уловила “ 94 хиляди животни единствено за предходната година, което ги трансформира в призраци, по думите на европейските специалисти.
Сметката е направена на база данните за брой едри преживни животни, постъпили и напуснали системата. Според одитиращите тези животни би трябвало да участват в страната и би трябвало да са живи. “Те се движат в страната или са напуснали България, или са умрели, без БАБХ да е схванала това (...). Дали това е огромна численост или дребна няма да разясняваме, единствено ще кажем, че това съставлява 12% от популацията в България”, написа в прото кола. Проверката обгръща три категории стопанства - индустриални, фамилни и заден двор. Експертите не са разкрили нито едно стопанство, което да извършва напълно разпоредбите. Установено е, че новородените телета в персоналните стопанства не се разпознават, в случай че стопанинът има намерение да ги заколи. “Попаднахме на собственик с крава на 20 година и за нея в никакъв случай не бе записано теле”, установяват проверяващите. Според тях това крие заплаха на пазара да се появят животни, чийто генезис да не може да бъде проследен.

Констатирано е също, че паспортите на животните не се издават в период

“Натъкнахме се на паспорти, които са издадени в деня на клането”, пишат проверяващите. Ако едно животно е на възраст няколко години и паспортът се издава в деня на клането, това значи, че върху него не е извършен никакъв формален надзор. При съпоставяне на броя на издадените паспорти с броя на новородените също е установено разминаване от към 10 хиляди паспорта.
Има доста огромна възможност на пазара да се появи и да бъде употребявано инфектирано с луда крава месо. Причината е, че организирането на доставки за бързи проби не е дейно. Одитиращите са установили, че пробите, готови за проучване от луда крава, изчакват с месеци в хладилници и това крие риск от компрометиране на разбора за съществуване на болест.
Установени са съществени нарушавания и при взимането на проби за проучване на умрелите животни. Това е една от главните ограничения за навреме констатиране на съществуване на заболяването луда крава. Проверяващите регистрират, че контролът е бил относително добър, до момента в който се и правил от екарисажите, само че в този момент това не се прави от компаниите, притежатели на мобилни инсинератори.
Заключението на одитиращите е, че БАБХ не може да подсигурява, че всички животни, заклани в персонални стопанства, се изследват за съществуване на заболяването луда крава. Положението се утежнява заради това, че няма непрекъснати, регулярни доставки на диагностикуми. Липсва резултат и във връзка с втората рекомендация, дадена преди 8 години, която изисква гаранции при събиране на странични скотски боклуци (СЖП) от заден двор и на характерно рискови материали от стопанства. Причината съгласно проверяващите е, че в България работят стеснен брой инсинератори.
“Събирането на кръв и обезвреждането й е нещо, което се прави рядко. По-често тя отива в канализацията или се загробва. Не желаеме да твърдим, че контролът за количествата СЖП би трябвало да е най-важната задача, защото това не са нуклеарни боклуци, само че видяхме регистриран боклук от 600 г от животно с живо тегло от 440 кг” пишат проверяващите.
Изводът е, че формалният надзор по мониторинг на луда крава и СЖП не е унифициран и е друг в другите области. На чиновниците им е казано да ревизират, само че не е обяснено какво и по какъв начин. Събират се данни, само че те не разрешават разбор и заключения. Тревожен образец са данните от мобилните инсинератори, които показват документи с друга форма и наличие. “Това са мобилни съоръжения, които се движат от едно място на друго и никой не знае къде е инсинераторът. Верификацията на тези данни не може да бъде осъществена, защото същите са мъчно съпоставими с данните от ветеринарната система, което доста мощно затруднява формалния надзор във връзка с болестта луда крава”, установяват проверяващите.
Това, което евентуално ще бъде записано във финалния отчет на специалистите на Европейската комисия, е, че мониторингът, обвързван с предварителна защита на болестта луда крава, не може да отпадне.

Болестта

Лудата крава и човешкият й еквивалент Кройцфелд-Якоб са редки, само че съдбовни инфекции. Новият вид на заболяването Кройцфелд Якоб поражда през 1996 година Регистрираните заболели са най-вече младежи на междинна възраст от към 29 години. Заболяването се свързва с заболяването луда крава и поражда при консумация на инфектирано месо. Заразата се концентрира в централната нервна система на индивида - основния и гръбначния мозък, очите.
Инкубационният интервал е сред 5 и 10 години. Признаците на болестта стартират с комплицираност в държанието, бърза деменция, психологични признаци като халюцинации. След това те се комбинират с неврологични увреждания - мускулни потрепвания, неспособност да се координират придвижванията, да се стои изправен. Болестта прогресира бързо и постоянно приключва съдбовно./Сега