В България вече няма живи реки, сочи анализ на WWF
В България няма нито една жива река, сигнализират от WWF. На процедура това значи, че няма река, която да не страда, поотделно или с притоците си, от замърсяване, пресъхване, загради, които да стопират миграцията на типовете в нея, копаене за инертни материали или канализиране.
В същото време страната ни е относително бедна на водни запаси – те съставляват едвам 0,3% от територията ни. За съпоставяне – при междинен воден запас за света 8000 м3 на човек на година, България разполага с едвам с 2250 м3. Към момента на 325 реки в страната ни има издигнати 270 водно-електрически централи, а още 200 са получили позволение за градеж, показват от WWF.
Свикнали сме да възприемаме ВЕЦ-овете като „ зелена сила “. На процедура обаче те съставляват преградни уреди, които трансформират коритата, скоростта и течението на реките, и по този начин блокират опцията за миграция на десетки типове риби и безгръбначни. Рибните проходи, които се строят по условие на закона, нормално пропущат доста малко риби и не им разрешават да следват нормалния си маршрут.
През последните 20 години 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали, а в Червената книга на България към този момент има 50 типа риба – 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите - античен тип, появил се преди 200 милиона години.
Рибите са част от цели екосистеми, точно по тази причина изгубването на един тип не е безобидно събитие. То би довело до необратими промени в цялата среда.
В същото време страната ни е относително бедна на водни запаси – те съставляват едвам 0,3% от територията ни. За съпоставяне – при междинен воден запас за света 8000 м3 на човек на година, България разполага с едвам с 2250 м3. Към момента на 325 реки в страната ни има издигнати 270 водно-електрически централи, а още 200 са получили позволение за градеж, показват от WWF.
Свикнали сме да възприемаме ВЕЦ-овете като „ зелена сила “. На процедура обаче те съставляват преградни уреди, които трансформират коритата, скоростта и течението на реките, и по този начин блокират опцията за миграция на десетки типове риби и безгръбначни. Рибните проходи, които се строят по условие на закона, нормално пропущат доста малко риби и не им разрешават да следват нормалния си маршрут.
През последните 20 години 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали, а в Червената книга на България към този момент има 50 типа риба – 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите - античен тип, появил се преди 200 милиона години.
Рибите са част от цели екосистеми, точно по тази причина изгубването на един тип не е безобидно събитие. То би довело до необратими промени в цялата среда.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ