В България не се случи нито истинска лустрация, нито декомунизация.

В България не се случи нито същинска лустрация, нито декомунизация. Страната ни е останала като един неприятен образец в това отношение. Дори много по-лесни за реализация единични проблеми, които ненапълно биха измили срама ни на най-верен руски спътник по време на студената война, не се случиха – заради липса на кураж, заради липса на същинска обвързаност към десните полезности, заради липса на политическа и управническа поредност, на умеене да се реализират задачите. Не на последно място - и заради цялостна индиферентност към това, което си обещавал на десните, антикомунистическите гласоподаватели по време на многочислените предизборни акции.

Александър Янчулев Източник: Софийска община
Истината е, че през първата половина на 90-те години част от водачите на Съюз на демократичните сили напълно откровено, осъзнато и настоятелно желаят премахването на такова позорно удостоверение за статута на България като най-верен спътник на Съветите, каквото продължава да бъде капището към така наречен " монумент на руската войска ". През интервала 17 октомври 1990 – 20 октомври 1991 година това няма никакъв късмет да се случи, тъй като кмет на София е Александър Каракачанов. Едно от първите и огромни разочарования на подмяната, която Съюз на демократичните сили носи - макар клетвите за смяна, декомунизация и лустрация. И по какъв начин да е иначе, откакто Александър Каракачанов е от най-червените импланти в Съюз на демократичните сили. Баща му Панайот Каракачанов е комунистически терорист от партизанската бригада " Народен пестник ", функционираща в региона на Поморие. След 9.ІХ.1944 година доближава до поста зам.-министър на Министерство на вътрешните работи, ген.-лейтенант, боен аташе в Румъния до 1971 година

През 1993 година кмет на столицата е Александър Янчулев, безжалостен седесар - най-малко на думи. В общината тече усилена кореспонденция за демонтирането на паметника на руската войска. На извършено съвещание на Столичния общински съвет на 18 март 1993 година по т.2 от дневния ред е признато Решение №2, т.2 по Протокол №24/18.ІІІ.1993 година, с което е предоставено на кмета на Столична огромна община в период до 1.V.1993 година да организира нужните процедури за ремонт на скулптурните фигури и барелефи от паметника на руската войска.

Александър Янчулев издава Заповед №РД-09-168/7.ІV.93 година, с която разпорежда на Христо Димов, зам.-кмет на СГО, " да управлява и обезпечи осъществяването на всички нужни законни процедури по демонтажа, превоза и опазването на фигурите и барелефите от паметника, в сходство с действуващата законова и подзаконова нормативна уредба, както и за подготвянето и устройването на подобаващи места за тяхното предпазване на отговорно бранене ". Извършените демонтажни действия е трябвало да бъдат разплатени напълно с дарения от юридически и физически лица, които към този момент са били събрани за тази цел.

Заповедта на Ал. Янчулев Източник: Zonanews Заповедта на Ал. Янчулев Източник: Zonanews Заповедта на Ал. Янчулев Източник: Zonanews
Представяте ли си - на фона на днешната отвратителната промосковска агитация и сриване на част от сънародниците ни до самоунизителното състояние на московски глашатаи, през 1993 година имаше доста български жители, които отделят от своя залък, с цел да обезпечат средства за разглобяване на просъветското унизително за националаното ни достолепие капище посред центъра на столицата ни. Но както доста постоянно се е случвало тогава, а и през днешния ден - публичната поддръжка за една смела и поредна политика на отменяне на руското комунистическо иго посредством премахването на неговите знаци на територията на България се сблъсква с скотски боязън, прям бойкот, безгрижие и липса на изискуемост към гласоподавателите, които са те избрали, тъй като си " десен ". Дясното постоянно би трябвало да върви с антисъветизъм и антипутинизъм. Иначе е нещо като " кучето, което мяука ".

Въпреки първичния порив и жар, кметът на София от Съюз на демократичните сили Ал. Янчулев и двамата му заместници Христо Димов и инж. Стоян Груйчев, които са натоварени с директното осъществяване на решението на Столичния общински съвет, не реализират нищо. На 12 април 1993 година Димов уведомява с докладна бележка общинските съветници за започването на демонтажа: " На 12 април т.г. стартира осъществяването на заповедта. Създадена е организация и са взети са нужните ограничения за цивилизованото разглобяване на фигурите с оглед тяхното опазване като история на София по време на комунистическия режим ".

Зам.-кметът предлага да се сътвори музей навън на паметниците на тоталитарния режим, като се разпореди на основния проектант на София да дефинира подобаващ терен за това. Започва издигането на скеле към паметника от общинска компания " Сградостроител ".

Скелето към паметника на окупационната Съветска войска Източник: Архив Съюз на демократичните сили
В идващите дни обаче се случва нещо, което остава неизяснено и до през днешния ден. На 14 април 1993 година кметът Янчулев уведомява с писмо премиера Любен Беров, че същия ден сутринта " макар съгласувания със Столична дирекция на вътрешните работи проект за навлизането на строителната техника в региона на паметника, с джука заповед на министъра на вътрешните работи не е било позволено на строителя да стартира работа ".

Вътрешен министър по това време е Виктор Михайлов, някогашен кадрови чиновник в Централно информационно организационно управление (Централно информационно-организационно управление) на Държавна сигурност, тъй наречените Седмо управление-ДС, който организира открита прокомунистическа реставраторска политика в Министерство на вътрешните работи. Писмена заповед на министъра не е открита и до момента. Същият ден общинска компания " Сградостроител " получава заповед от Столична ревизия за териториално-устройствен и строителен надзор за прекъсване на осъществяването на всевъзможни работи по осъществяване, подготовка и ремонт на паметника на Съветската войска.

Заповед на СИТСК за прекъсване демонтажа на паметника на Съветската войска Източник: Zonanews
Оттогава решаването на казуса е блокирано, кметът Ал. Янчулев е упрекван в променчивост и несъблюдение на решението на СОС, а той самият влиза в открита борба със своя заместител Христо Димов, който след този неуспех е отхвърлен, въпреки че мъчно може да се каже, че е саботирал осъществяването.

Най-настоятелни и поредни в този проблем са промосковските сирени от Българската социалистическа партия, които излизат с ортодоксално съветофилско прессъобщение:
" Декларация на Българската социалистическа партия по въпроса за ориста на паметника на Съветската войска в София. През нощта на 11 против 12 април 1993 година столични общински съветници от Съюза на демократичните сили (СДС) започнаха дейности, ориентирани към разрушаването на паметника на Съветската войска в София. Това очевидно е детайл от цялостната им тактика за реабилитация на фашизма и за отказване на антифашистката опозиция. (...) Българска социалистическа партия ще направи всичко належащо за приемане на мораториум върху разрушаването на паметниците. Убедени сме, че голямото болшинство от българския народ не приема вандализма – последна вяра на шепа провалили се политици. Техните случки ще срещнат безапелационната опозиция на всички, които са за постоянен и кротичък преход, за цивилизовано отношение към историческата памет на нацията, за трайни и взаимноизгодни връзки. Цветята пред бронзовите фигури и отсега нататък ще свидетелстват за неувяхващия исторически спомен, за нашето поклонение пред паметта на починалите воини.
София, 12 април 1993 година ".

Според Петко Горанов, общински консултант от Съюз на демократичните сили (днес областен кмет от ДБ) в мандата 1991–1995 година: " Моето персонално разбиране е, че Янчулев " откри " този спор напълно с ПР претекстове и нямаше никакво желание да подхваща каквото и да било по този въпрос, а спомагателната изгода, която преследваше, е пасивността му да бъде разменна монета против други политически закачки от страна на Българска социалистическа партия. Липсата на практическо придвижване по въпроса даде опция на редица столични червени деятели да си припишат спомагателен политически актив ".

В изявление за Дарик на 15 септември 2011 година Софиянски твърдо декларира, че не би махнал паметника и тогава
Паметникът на Съветската войска стои и до през днешния ден в центъра на българската столица. Стефан Софиянски, който наследи Янчулев и беше кмет на София до 2005 година, даже публично сподели по време на предизборната си акция за кмет на София през 2011 година в:
" - Ще махнете ли Паметника на Съветската войска, който също не махнахте?
- Не. Не.
- И отново не бихте го махнали?
- Не.