Изгубеният дебат. Как разговорът за културата може да върне и политиката на дневен ред
В България не се организира спор, споделиха доста анализатори след изборите. Но къде да възникне въобще културата на дебата? Проблемът надалеч не е единствено в предизборните акции.
По време на предизборна акция разказът за просвета и изкуство остава на назад във времето - въпреки всичко денонощието има 24 часа, в които би трябвало да се поместят всички претенденти за ръководството. Занимаваме се с културата на политиците и културата на публицистите.
Кампанията е време, в което изразът „ културна публицистика “ звучи по-странно, в сравнение с нормално. " Културните излъчвания " са първите, чиито ефири се анулират или съкратяват поради изключителни конференции. Но дали това става единствено по време на избори?
Знаем ли да вземем за пример какво се чака от тези излъчвания и стратегии, които са лично за просвета? Да бъдат информативен плакат? Или въпреки всичко има и нещо друго?
Парадоксално, само че към изборите се отваря повече място за просвета
Парадоксално, само че към изборите дори се отваря повече място за просвета и изкуство, тъй като политиците се крият или анулират задължения без предизвестие. А ефирното време би трябвало да се запълни с нещо.
Две линии на мислене
Определенията за просвета са доста и са от време на време в несъгласие. Напреженията сред тях раждат словосъчетания като „ културна публицистика “. Това журналистическият сектор ли е, или онази публицистика, която се държи обичайно? Но даже да мислим културата тясно като в „ просвета и изкуство “ и като „ културен живот “, още веднъж има безчет способи да се мисли за нея. Тук ще стане дума за два, измежду които един заслужава известно преимущество.
Първият метод е романтически, доколкото си служи с изрази като „ хора на изкуството “. Той е и елитистки, доколкото се свързва с „ високото “ - най-много с подготовката и с ценза, който имаш, с цел да потребяваш изкуство. В този вид грижите за угнетените и разкъсвани от екзистенциални драми създатели са меценатски, без значение дали има същински меценати. Някой има композиция от избран усет и благоприятни условия, и я влага в благородни каузи. Според този мироглед постоянно се оказва, че в случай че обществото не желае да влезе в ролята на филантроп и да поддържа културата, то е тъй като е „ просто “, „ неуко “ и „ чалгизирано “.Вторият метод вижда културата като игрище, на което може да влезе всеки. Там можеш да застанеш с приятелите си против общите ви врагове и да водиш идеологиеските си борби, в случай че не напълно непринудено и осъзното, то сигурно по-продуктивно. Да обръщаш разпоредбите, без това да е нарушаване. Напротив, преобръбръщането е част от играта. Културният живот е, от една страна, място, където да се водят дълготрайни диалози, а от друга е развой – на включване, на опознаване, на пресяване.
Проблемът с първия метод е, че предпоставя повече концентрация, по-ограничен достъп, по-трудно различаване в културните артикули. И затова би трябвало непрекъснато да се мисли по какъв начин публиката да бъде заведена някъде, по какъв начин да бъде накарана да се „ возвиси “. Важно е обаче да се подчертае, че другото, по-широкото схващане за ролята на културата не значи всеобщ усет, минимум общо кратно или опошляване. До тези неща води по-скоро несъразмерната комерсиализация на процесите, а не демократизацията и достъпа до класическа музика да вземем за пример.
Ще простите
Стане ли дума за изкуство и просвета, в медиите - и освен в България - стартира вътрешна битка. Това се схваща по напъните, които поставят водещите, с цел да оправдаят наличието на литературата да вземем за пример в неспециализиран информативен блок.
Не е задоволително романът, за който се приказва, да е обвързван с хуманизма, с експанзията, жестокостта или справедливостта. Трябва да се уточни по какъв начин и какъв брой обвързван е точно с войната в Украйна, с цел да получи право на осведомителна минута.
Културата наподобява уместна единствено в предаванията и стратегиите за просвета
Културата наподобява уместна единствено в предаванията и стратегиите за просвета. На другите места изкуството е празник, разкош. Всъщност разкош се явява целият културен сектор в публицистиката, в смисъла на това, че ни занимава с нереални неща, които не са належащи даже когато са настоящи.
Само че точно там, на игрището на културата, могат да се снемат въпроси и напрежения, преди да е станало късно. А е " късно ", когато поляризацията е прекомерно огромна и диалогът наподобява неосъществим или другояче казано, наподобява на война.
Културни войни
Под културна война най-общо се има поради спор сред групи в обществото, всяка от които се пробва да утвърди превъзходството личните си вярвания, полезности и практики. През последния век понятието е обвързвано най-много с публичния климат в Съединени американски щати, а линиите на поляризация са необозрими тематики като абортите, въпросите на половата ориентировка, расизма.
В британския език понятието culture war е калка на немското Kulturkampf ( " културна битка " ). На собствен ред, " културна битка " е името, което е обещано на спор от 70-те години на XIX век година сред държавното управление на Ото декор Бисмарк и Римокатолическата черква.
Още от раждането си концепцията за " културна война " е обвързвана от една страна с националното, а от друга – с религиозното. В прочут смисъл и през днешния ден става дума за преплитане на проблеми от сфери, които най-малко на доктрина са разграничени, само че посред им има комплицирани връзки. Например климатичните промени могат внезапно да се показват не като теоретичен, а като честен въпрос.
Кой печели от войната
Принадлежността към дадена група, партия или вяра не оределя на кой полюс ще застанем по пролематични тематики. Това демонстрират изследвания, които се отнасят към края на XX и началото на XXI век.
Гласуваме съгласно метода, по който дадена партия приказва по конфликтни тематики
Обратното е – по-често изборът кого да подкрепим на изборите или в коя религия да се обръщаме се прави съгласно метода, по който представителите ѝ приказват по конфликтни тематики. Това, несъмнено, отваря необятно вратата за популизма. Не е нужно даден политически състезател да следва стройна система, задоволително е да натисне прочувственото копче по някой от поляризиращите въпроси.
В този смисъл наред с консервативното против демократичното, дясното против лявото, се появява още един фронт. Фронт сред тези, които подмятат радикални изказвания, и тези, които си показват различен тип спор.
За да е вероятен диалог обаче, и да се обезсилят тези, които печелят от културните войни, е належащо да има по-малко елитарност, както и просвета, която е по-включваща и отчитаща потребностите на всички групи в обществото. Шоу или телевизия може да си направи всеки с задоволително пари. За да не му минават номерата, би трябвало по-дълго изпитание, битка за самите условия за разговор. И в случай че свършим тази работа, няма да ни се желае толкоз да емигрираме – безусловно или алегорично. Няма да се постанова да бягаме нито във надменност, нито в утеха.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
По време на предизборна акция разказът за просвета и изкуство остава на назад във времето - въпреки всичко денонощието има 24 часа, в които би трябвало да се поместят всички претенденти за ръководството. Занимаваме се с културата на политиците и културата на публицистите.
Кампанията е време, в което изразът „ културна публицистика “ звучи по-странно, в сравнение с нормално. " Културните излъчвания " са първите, чиито ефири се анулират или съкратяват поради изключителни конференции. Но дали това става единствено по време на избори?
Знаем ли да вземем за пример какво се чака от тези излъчвания и стратегии, които са лично за просвета? Да бъдат информативен плакат? Или въпреки всичко има и нещо друго?
Парадоксално, само че към изборите се отваря повече място за просвета
Парадоксално, само че към изборите дори се отваря повече място за просвета и изкуство, тъй като политиците се крият или анулират задължения без предизвестие. А ефирното време би трябвало да се запълни с нещо.
Две линии на мислене
Определенията за просвета са доста и са от време на време в несъгласие. Напреженията сред тях раждат словосъчетания като „ културна публицистика “. Това журналистическият сектор ли е, или онази публицистика, която се държи обичайно? Но даже да мислим културата тясно като в „ просвета и изкуство “ и като „ културен живот “, още веднъж има безчет способи да се мисли за нея. Тук ще стане дума за два, измежду които един заслужава известно преимущество.
Първият метод е романтически, доколкото си служи с изрази като „ хора на изкуството “. Той е и елитистки, доколкото се свързва с „ високото “ - най-много с подготовката и с ценза, който имаш, с цел да потребяваш изкуство. В този вид грижите за угнетените и разкъсвани от екзистенциални драми създатели са меценатски, без значение дали има същински меценати. Някой има композиция от избран усет и благоприятни условия, и я влага в благородни каузи. Според този мироглед постоянно се оказва, че в случай че обществото не желае да влезе в ролята на филантроп и да поддържа културата, то е тъй като е „ просто “, „ неуко “ и „ чалгизирано “.Вторият метод вижда културата като игрище, на което може да влезе всеки. Там можеш да застанеш с приятелите си против общите ви врагове и да водиш идеологиеските си борби, в случай че не напълно непринудено и осъзното, то сигурно по-продуктивно. Да обръщаш разпоредбите, без това да е нарушаване. Напротив, преобръбръщането е част от играта. Културният живот е, от една страна, място, където да се водят дълготрайни диалози, а от друга е развой – на включване, на опознаване, на пресяване.
Проблемът с първия метод е, че предпоставя повече концентрация, по-ограничен достъп, по-трудно различаване в културните артикули. И затова би трябвало непрекъснато да се мисли по какъв начин публиката да бъде заведена някъде, по какъв начин да бъде накарана да се „ возвиси “. Важно е обаче да се подчертае, че другото, по-широкото схващане за ролята на културата не значи всеобщ усет, минимум общо кратно или опошляване. До тези неща води по-скоро несъразмерната комерсиализация на процесите, а не демократизацията и достъпа до класическа музика да вземем за пример.
Ще простите
Стане ли дума за изкуство и просвета, в медиите - и освен в България - стартира вътрешна битка. Това се схваща по напъните, които поставят водещите, с цел да оправдаят наличието на литературата да вземем за пример в неспециализиран информативен блок.
Не е задоволително романът, за който се приказва, да е обвързван с хуманизма, с експанзията, жестокостта или справедливостта. Трябва да се уточни по какъв начин и какъв брой обвързван е точно с войната в Украйна, с цел да получи право на осведомителна минута.
Културата наподобява уместна единствено в предаванията и стратегиите за просвета
Културата наподобява уместна единствено в предаванията и стратегиите за просвета. На другите места изкуството е празник, разкош. Всъщност разкош се явява целият културен сектор в публицистиката, в смисъла на това, че ни занимава с нереални неща, които не са належащи даже когато са настоящи.
Само че точно там, на игрището на културата, могат да се снемат въпроси и напрежения, преди да е станало късно. А е " късно ", когато поляризацията е прекомерно огромна и диалогът наподобява неосъществим или другояче казано, наподобява на война.
Културни войни
Под културна война най-общо се има поради спор сред групи в обществото, всяка от които се пробва да утвърди превъзходството личните си вярвания, полезности и практики. През последния век понятието е обвързвано най-много с публичния климат в Съединени американски щати, а линиите на поляризация са необозрими тематики като абортите, въпросите на половата ориентировка, расизма.
В британския език понятието culture war е калка на немското Kulturkampf ( " културна битка " ). На собствен ред, " културна битка " е името, което е обещано на спор от 70-те години на XIX век година сред държавното управление на Ото декор Бисмарк и Римокатолическата черква.
Още от раждането си концепцията за " културна война " е обвързвана от една страна с националното, а от друга – с религиозното. В прочут смисъл и през днешния ден става дума за преплитане на проблеми от сфери, които най-малко на доктрина са разграничени, само че посред им има комплицирани връзки. Например климатичните промени могат внезапно да се показват не като теоретичен, а като честен въпрос.
Кой печели от войната
Принадлежността към дадена група, партия или вяра не оределя на кой полюс ще застанем по пролематични тематики. Това демонстрират изследвания, които се отнасят към края на XX и началото на XXI век.
Гласуваме съгласно метода, по който дадена партия приказва по конфликтни тематики
Обратното е – по-често изборът кого да подкрепим на изборите или в коя религия да се обръщаме се прави съгласно метода, по който представителите ѝ приказват по конфликтни тематики. Това, несъмнено, отваря необятно вратата за популизма. Не е нужно даден политически състезател да следва стройна система, задоволително е да натисне прочувственото копче по някой от поляризиращите въпроси.
В този смисъл наред с консервативното против демократичното, дясното против лявото, се появява още един фронт. Фронт сред тези, които подмятат радикални изказвания, и тези, които си показват различен тип спор.
За да е вероятен диалог обаче, и да се обезсилят тези, които печелят от културните войни, е належащо да има по-малко елитарност, както и просвета, която е по-включваща и отчитаща потребностите на всички групи в обществото. Шоу или телевизия може да си направи всеки с задоволително пари. За да не му минават номерата, би трябвало по-дълго изпитание, битка за самите условия за разговор. И в случай че свършим тази работа, няма да ни се желае толкоз да емигрираме – безусловно или алегорично. Няма да се постанова да бягаме нито във надменност, нито в утеха.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ