Активни потребители разкри схеми, с които ни мамят при кредитирането
В България кредитирането трайно се утвърди като способ за финансиране на потребностите на потребителите, като покупки на електронна техника на погашение, финансиране на почивки, заплащане на сметки и други. Кредитирането има многопластова същина, тъй като разрешава на потребителите да се снабдят с нужните движимости, само че в същото време играе жизненоважна роля в поддържането на икономическия напредък и благосъстоянието на обществото. От значение е присъединяване на кредитните институции и в регулацията на държавната власт.
Отговорното кредитиране е идея, която се отнася до практиките на кредиторите да работят в най-хубавия интерес на клиентите. Това включва даването на обективни и транспарантни условия без уловки, които са в сходство с потребностите и финансовата обстановка на потребителя. Основният принцип на виновното кредитиране е, че заемите би трябвало да бъдат предоставяни по метод, който е обективен и не води до прекалено задлъжняване.
Затова от " Активни консуматори “ разкриват правилата на виновното кредитиране, както и последствията от неспазването на тези правила.
Принципи на виновното кредитиране
Отговорното кредитиране е учредено на няколко основни правилото, които са основани за да защитят ползите на заемателите и да поддържат устойчивостта на финансовата система.
Прозрачност: Кредиторите би трябвало да дават ясна, точна и разбираема информация за всички аспекти на кредитните артикули и услуги, които оферират. Това включва информация за лихвите, таксите, периодите на заплащане, изискванията по отвод от заема, предварителна дължимост и рисковете, свързани с заема.
Справедливост: Кредиторите не би трябвало да употребяват заблуждаващи или нелоялни практики, които могат да нанесат щета на заемателите. Това значи предложение на кредитни артикули и услуги, които са подобаващи за финансовата обстановка на заемателя, и избягването на практики, които могат да доведат до прекалено задлъжняване заради незаконосъобразни практики.
Законност: Всеки един контракт за кредитиране би трябвало да бъде в границите на нормативно разрешеното и да не накърнява положителните нрави на правовата страна. Банковите институции са под прецизен контрол, до момента в който небанковите финансови институции не подлежат на подобен непоколебим регулаторен надзор, което разрешава да се експлоатират " дупки в закона “.
Устойчивост: Кредиторите би трябвало да оферират артикули и услуги, които са устойчиви както за заемателите, по този начин и за самите кредитори. Това значи, че заемите би трябвало да бъдат предоставяни по метод, който е в сходство със способността на заемателя да ги обслужва, без да се излага на несъразмерен риск – т.е. заемът следва да се оскъпява в границите на рационалното и справедливото.
Социална отговорност: Кредиторите би трябвало да поемат обществена отговорност за своите дейности и да пазят правата на заемателите, като подхващат ограничения за попречване на злоупотреби с право и операции в своя отрасъл. Това включва даването на ефикасни механизми за обработка на тъжби и извънсъдебно решение на разногласия, както и отбрана на персоналните данни на заемателите.
Лош образец
Ситуация: Потребител подписва контракт за заем за сумата от 500 лв. за период от 6 месеца и финансовата институция е сметнала, че дължимата сума ще бъде 976,17 лв. за това кредитиране.
Правен взор: Законно позволимата сума за 6 месеца е 166 лв. или общо с главницата 666 лв., само че заобикалянето на тази сума е допустима (но незаконна), защото потребителите не са осведомени с правата си. (Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК – оптималния % на разноските на година е пет пъти законната рента, което се равнява към този миг на 66,45% на година.) В правосъдната процедура е цялостно с такива случаи и в 99% от случаите, решението на съда е в интерес на потребителя.
Увреждане : Това поврежда потребителя, тъй като заплаща суми, които по право не дължи, и в същото време се утежнява финансовото положение на този човек заради противозаконната процедура на финансовата институция.
Защо се случва: Финансовата институция умишлено заобикаля закона с разнообразни правни трикове и усилва двойно и тройно облагата си, като " сметката “ се заплаща от всеки един безкористен заемател, който си заплаща " до последната стотинка “ това, за което се е задължил. Това, което потребителят не е наясно е, че е подписал контракт, чийто клаузи нарушават закона. Когато подобен контракт нарушава закона, потребителят се смята, че в никакъв случай не се е задължавал на тази противозаконна уговорка и не е привързан с нея.
Заключение: Правното незнание на потребителя е чиста облага за финансовите институции, които упражняват такива противозаконни практики.
Когато тези правила не се съблюдават, пораждат евентуални финансови опасности като прекалено задлъжняване на огромен брой хора, кредиторите стартират да губят повече пари заради некадърност на заемателите да погасяват своите вноски и стопанската система се свива.
Нашите наблюдения за потребителското кредитиране.
В последните години следим забележителен растеж в областта на потребителското кредитиране и отдаването на суми до няколко хиляди лв. от небанкови финансови институции (т.нар. компании за бързи кредити). Тези финансови институции са контролирани от Закона за кредитните институции и Наредба № 26 от 23 април 2009 година за финансовите институции, с което се слагат условията към тези търговски сдружения като – 1 милион лв. най-малък капитал, условия към активността на институцията, в кои случаи се отписват от регистъра и други.
Tези небанкови финансови институции отдават кредитни средства на консуматори, с което влизат в границите на нормативното деяние на Закона за потребителския заем (ЗПК). Този закон има за цел да обезпечи отбрана на потребителите посредством основаване на равноправни условия за приемане на потребителски заем, както и посредством поощряване на отговорно държание от страна на кредиторите при даване на потребителски заем.
Със Закона за потребителския заем са планувани механизми, с които да се обезпечи отбрана на потребителите, като се предотврати злоупотреби с прекалено задлъжняване на потребителите. Законът планува отнемане от заплащане за търговците, когато не спазят избрани отговорности (чл. 22 от ЗПК), като неточно известяван на потребителя за общата сума, която ще дължи, за предоставения заем. Тези наказания се показват в отнемане на търговеца да получи заплащане за контракта за заем, като потребителят би трябвало да върне единствено колкото е взел от търговеца.
Законът за потребителския заем е добре умислен в отбрана на потребителите и внася баланс в една другояче стопански небалансирана среда. В цялост с останалите български закони, които контролират активността на тези компании за бързи заеми, обаче се явява незадоволителна законодателната рамка да защищити от незакономерни търговски практики българския консуматор. За жал не се открива механизъм, който да глоби финансовите институции, които редовно нарушават наредбите на ЗПК.
Заключение
Отговорното кредитиране е от директно значение за покупателната дарба на потребителите и цялостното богатство на потребителите на този вид услуга. Следвайки този извод е нужно да отбележим, че е от значително значение функционалността на кредитиращите сдружения да бъде съсредоточена към отговорно кредитиране, като всяко нарушаване на правата на потребителите да се смята за индиректно нарушаване на финансовата непоклатимост на страната.
Очевидна е потребността от юридически разбор на обстановката и от социална полемика по тематиката за потребителските заеми. Разпознаване и полемика по съответни проблематични зони в кредитирането на потребителите ще даде опция за законодателни промени и по-добър регулаторен надзор. Несъмнено се усеща от българските консуматори потребността от възстановяване на изискванията, при които се получават потребителски заеми.
Отговорното кредитиране е идея, която се отнася до практиките на кредиторите да работят в най-хубавия интерес на клиентите. Това включва даването на обективни и транспарантни условия без уловки, които са в сходство с потребностите и финансовата обстановка на потребителя. Основният принцип на виновното кредитиране е, че заемите би трябвало да бъдат предоставяни по метод, който е обективен и не води до прекалено задлъжняване.
Затова от " Активни консуматори “ разкриват правилата на виновното кредитиране, както и последствията от неспазването на тези правила.
Принципи на виновното кредитиране
Отговорното кредитиране е учредено на няколко основни правилото, които са основани за да защитят ползите на заемателите и да поддържат устойчивостта на финансовата система.
Прозрачност: Кредиторите би трябвало да дават ясна, точна и разбираема информация за всички аспекти на кредитните артикули и услуги, които оферират. Това включва информация за лихвите, таксите, периодите на заплащане, изискванията по отвод от заема, предварителна дължимост и рисковете, свързани с заема.
Справедливост: Кредиторите не би трябвало да употребяват заблуждаващи или нелоялни практики, които могат да нанесат щета на заемателите. Това значи предложение на кредитни артикули и услуги, които са подобаващи за финансовата обстановка на заемателя, и избягването на практики, които могат да доведат до прекалено задлъжняване заради незаконосъобразни практики.
Законност: Всеки един контракт за кредитиране би трябвало да бъде в границите на нормативно разрешеното и да не накърнява положителните нрави на правовата страна. Банковите институции са под прецизен контрол, до момента в който небанковите финансови институции не подлежат на подобен непоколебим регулаторен надзор, което разрешава да се експлоатират " дупки в закона “.
Устойчивост: Кредиторите би трябвало да оферират артикули и услуги, които са устойчиви както за заемателите, по този начин и за самите кредитори. Това значи, че заемите би трябвало да бъдат предоставяни по метод, който е в сходство със способността на заемателя да ги обслужва, без да се излага на несъразмерен риск – т.е. заемът следва да се оскъпява в границите на рационалното и справедливото.
Социална отговорност: Кредиторите би трябвало да поемат обществена отговорност за своите дейности и да пазят правата на заемателите, като подхващат ограничения за попречване на злоупотреби с право и операции в своя отрасъл. Това включва даването на ефикасни механизми за обработка на тъжби и извънсъдебно решение на разногласия, както и отбрана на персоналните данни на заемателите.
Лош образец
Ситуация: Потребител подписва контракт за заем за сумата от 500 лв. за период от 6 месеца и финансовата институция е сметнала, че дължимата сума ще бъде 976,17 лв. за това кредитиране.
Правен взор: Законно позволимата сума за 6 месеца е 166 лв. или общо с главницата 666 лв., само че заобикалянето на тази сума е допустима (но незаконна), защото потребителите не са осведомени с правата си. (Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК – оптималния % на разноските на година е пет пъти законната рента, което се равнява към този миг на 66,45% на година.) В правосъдната процедура е цялостно с такива случаи и в 99% от случаите, решението на съда е в интерес на потребителя.
Увреждане : Това поврежда потребителя, тъй като заплаща суми, които по право не дължи, и в същото време се утежнява финансовото положение на този човек заради противозаконната процедура на финансовата институция.
Защо се случва: Финансовата институция умишлено заобикаля закона с разнообразни правни трикове и усилва двойно и тройно облагата си, като " сметката “ се заплаща от всеки един безкористен заемател, който си заплаща " до последната стотинка “ това, за което се е задължил. Това, което потребителят не е наясно е, че е подписал контракт, чийто клаузи нарушават закона. Когато подобен контракт нарушава закона, потребителят се смята, че в никакъв случай не се е задължавал на тази противозаконна уговорка и не е привързан с нея.
Заключение: Правното незнание на потребителя е чиста облага за финансовите институции, които упражняват такива противозаконни практики.
Когато тези правила не се съблюдават, пораждат евентуални финансови опасности като прекалено задлъжняване на огромен брой хора, кредиторите стартират да губят повече пари заради некадърност на заемателите да погасяват своите вноски и стопанската система се свива.
Нашите наблюдения за потребителското кредитиране.
В последните години следим забележителен растеж в областта на потребителското кредитиране и отдаването на суми до няколко хиляди лв. от небанкови финансови институции (т.нар. компании за бързи кредити). Тези финансови институции са контролирани от Закона за кредитните институции и Наредба № 26 от 23 април 2009 година за финансовите институции, с което се слагат условията към тези търговски сдружения като – 1 милион лв. най-малък капитал, условия към активността на институцията, в кои случаи се отписват от регистъра и други.
Tези небанкови финансови институции отдават кредитни средства на консуматори, с което влизат в границите на нормативното деяние на Закона за потребителския заем (ЗПК). Този закон има за цел да обезпечи отбрана на потребителите посредством основаване на равноправни условия за приемане на потребителски заем, както и посредством поощряване на отговорно държание от страна на кредиторите при даване на потребителски заем.
Със Закона за потребителския заем са планувани механизми, с които да се обезпечи отбрана на потребителите, като се предотврати злоупотреби с прекалено задлъжняване на потребителите. Законът планува отнемане от заплащане за търговците, когато не спазят избрани отговорности (чл. 22 от ЗПК), като неточно известяван на потребителя за общата сума, която ще дължи, за предоставения заем. Тези наказания се показват в отнемане на търговеца да получи заплащане за контракта за заем, като потребителят би трябвало да върне единствено колкото е взел от търговеца.
Законът за потребителския заем е добре умислен в отбрана на потребителите и внася баланс в една другояче стопански небалансирана среда. В цялост с останалите български закони, които контролират активността на тези компании за бързи заеми, обаче се явява незадоволителна законодателната рамка да защищити от незакономерни търговски практики българския консуматор. За жал не се открива механизъм, който да глоби финансовите институции, които редовно нарушават наредбите на ЗПК.
Заключение
Отговорното кредитиране е от директно значение за покупателната дарба на потребителите и цялостното богатство на потребителите на този вид услуга. Следвайки този извод е нужно да отбележим, че е от значително значение функционалността на кредитиращите сдружения да бъде съсредоточена към отговорно кредитиране, като всяко нарушаване на правата на потребителите да се смята за индиректно нарушаване на финансовата непоклатимост на страната.
Очевидна е потребността от юридически разбор на обстановката и от социална полемика по тематиката за потребителските заеми. Разпознаване и полемика по съответни проблематични зони в кредитирането на потребителите ще даде опция за законодателни промени и по-добър регулаторен надзор. Несъмнено се усеща от българските консуматори потребността от възстановяване на изискванията, при които се получават потребителски заеми.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ