В България има камък, който лекува всяка болест
В България има голям брой забавни места, които ни озадачават и до през днешния ден. На нашата територия е цялостно с тракийски светилища, мегалитни комплекси и други мистериозни неща, оставени ни от нашите прародители, не постоянно обаче с ясна цел за тяхната функционалност.Всяко едно от тях носи своята мистика, хубост, а може би и забавни секрети, които несъмнено в никакъв случай няма да узнаем.
Местността Скрибина, при с. Крибул е едно от тях. Селото се намира на територията на Западните Родопи, в региона на община Сатовча, край река Бистрица и напълно покрай място, наречено Кара кая - Черната канара.
Това място е едно от многото светилища, намиращи се на нашата територия, които се считат за в действителност магични и лековити. Като множеството известни места, от сходен вид у нас, и тук има познатото малко място, наречено " провиралка ". До него се стига по дървена стълба, от двете страни на която се виждат окичени червени конци. Аз никого не церя, вярата ви лекува. Вярата и силата на камъка ".
Така споделя баба Юлия Зеледелска от родопското село Крибул на всеки един от десетките посетители, които идват всекидневно на прага ѝ още преди изгрева от разнообразни точки на България и даже от чужбина. Малки и огромни, заболели и здрави, всеки със своя болежка и проблем, само че обединени от едно - религия и вяра за изцерение.
Камъкът, който лекува всичко. Така е известно античното тракийско светилище Скрибина, ситуирано единствено на 5-6 км от родопското село Крибул. Мястото е изследвано и потвърдено пази мощно енергийно поле.
Стотици настояват, че след провиране през камъка се отървават от тежки заболявания - неплодородие, склероза, даже рак. Светилището е " прикрито " в гъста гора високо в планината. До него се стига по кръстосан терен, а по пътя вършат усещане построените чешми от признателни хора, намерели нужното изцерение.
До святото място води нарочна жена. Тя е отдадена - получила е правото да прави лечебния ритуал по завещание от майка си или от доста близка кръвна родственица.
Самата баба Юлия стартира " да кара " хората там, откакто светилището ѝ оказва помощ да пребори личната си болест. " Зарекох се тогава, че човек няма да върна и на всеки ще опитам да оказа помощ, щом Бог на мен ми оказа помощ ", споделя старицата.
До камъка " карат " и други локални дами, само че напорът при нея е максимален.Първоначално дамата прави обредно измиване на тялото си, тъй като както тя, по този начин и оня, който следва да се лекува, би трябвало да с ритуално чист. След това повежда болните към светилището, което отстои на към 3.5 км северозападно от селото.
Пътят минава през скалистата околност " Кара кая ".Когато доближат до светилището в Скрибина, дамата оставя болните при входа на сакралната територия, представляващ стеснен проход сред два каменни блока.
Тя влиза сама до скалата с арката, моли се, обърната в посока юг, след това взема камък, почуква три пъти върху скалата и изрича свещената формула, с която вика сайбията, духът-стопан на святото място. Така излиза наяве, че лекува не камъкът, а огромната черна змия, която живее тук. Според някои локални национални показа, тя е голяма, космата и даже има брада.
Преди да стартира провирането (което би трябвало да е 1 или 3 пъти, само че в никакъв случай 2), камъкът се отключва с молитва. Всеки посетител носи брашно и червени конци (с дължина, равна на ръста), върху които би трябвало да е спал три нощи.
Следва нанагорнище на дървена стълбичка и провиране с лазене през дупка на камъка. Някои избират да " влязат " боси в светилището, с цел да попият по-силно силата му. " Изходът " от светилището наподобява на пързалка, където върху скалата десетки виждат облика на змията - надзирател на светилището съгласно легендата за енергийния камък, написа в. " Марица ".
При третото провиране, след изкачването, болният хвърля парички и се моли за изцерение, преди да напусне камъка.
После слиза, съблича дреха, която е носил по време на ритуала, и я завързва за дърво, което още не е " облечено ". Да се откри такова, лишава време, само че е значимо, тъй като, в случай че завържеш на към този момент заето, ще вземеш заболяването на другия, считат локалните.Краят на лечебния обред е белязан от ритуално опалване на арката, заместено в наши дни с пукот на пушка или пиратки. Болният излиза от святото място, като хвърля камък през главата си обратно и без да се обръща, поема по противоположния път. Народното пояснение е, че към този момент е получил здраве и няма повече да се връща тук.
В Скрибина изцерение търсят както тежкоболни хора, изгубили вяра за стандартно лекуване, по този начин и изцяло здрави, само че изумени от душевна тъга или стрес, които дирят покой за съзнанието. Идват всеки ден, в сняг и зной, от цялата страна, даже от прилежащите Македония и Гърция.Преминалите през Скрибина описват за проговорили деца аутисти, безплодни дами, които заченали директно след провирането, и хора на смъртен одър, които се върнали към живота. " Гаранции няма ", споделя обаче баба Юлия.
Затова на странствуване до Скрибина не би трябвало да ни водят упованията, а вярата и вярата. Дълго обмисляне не е нужно - локалните намират заслон за всеки, пристигнал в последния миг.Светилището е част от един от най-древните мегалитни тракийски скални комплекси на територията на Югоизточна Европа - Градище. Той стартира от Долно Дряново (община Саточва), ситуирано на десетина километра от Крибул. Площта на скално-култовия комплекс е 500 дка и се състои най-вече от скални масиви.
Изследването на отвесния и водоравен градиент на магнитната индукция по повърхността и размера на скалите в Скрибина, извършено през 2012 година с цифров USB 3D магнитомер от доцент доктор Алексей Стоев и доцент доктор Пенка Мъглова от Института за галактически проучвания и технологии при Българска академия на науките, в границите на научно-изследователския план " Тракийски светилища от Западните Родопи - III стадий ", сподели постоянни във времето и пространството аномални зони. Зоната на оптимален градиент на магнитното поле е в култура на скалната арка.
Местността Скрибина, при с. Крибул е едно от тях. Селото се намира на територията на Западните Родопи, в региона на община Сатовча, край река Бистрица и напълно покрай място, наречено Кара кая - Черната канара.
Това място е едно от многото светилища, намиращи се на нашата територия, които се считат за в действителност магични и лековити. Като множеството известни места, от сходен вид у нас, и тук има познатото малко място, наречено " провиралка ". До него се стига по дървена стълба, от двете страни на която се виждат окичени червени конци. Аз никого не церя, вярата ви лекува. Вярата и силата на камъка ".
Така споделя баба Юлия Зеледелска от родопското село Крибул на всеки един от десетките посетители, които идват всекидневно на прага ѝ още преди изгрева от разнообразни точки на България и даже от чужбина. Малки и огромни, заболели и здрави, всеки със своя болежка и проблем, само че обединени от едно - религия и вяра за изцерение.
Камъкът, който лекува всичко. Така е известно античното тракийско светилище Скрибина, ситуирано единствено на 5-6 км от родопското село Крибул. Мястото е изследвано и потвърдено пази мощно енергийно поле.
Стотици настояват, че след провиране през камъка се отървават от тежки заболявания - неплодородие, склероза, даже рак. Светилището е " прикрито " в гъста гора високо в планината. До него се стига по кръстосан терен, а по пътя вършат усещане построените чешми от признателни хора, намерели нужното изцерение.
До святото място води нарочна жена. Тя е отдадена - получила е правото да прави лечебния ритуал по завещание от майка си или от доста близка кръвна родственица.
Самата баба Юлия стартира " да кара " хората там, откакто светилището ѝ оказва помощ да пребори личната си болест. " Зарекох се тогава, че човек няма да върна и на всеки ще опитам да оказа помощ, щом Бог на мен ми оказа помощ ", споделя старицата.
До камъка " карат " и други локални дами, само че напорът при нея е максимален.Първоначално дамата прави обредно измиване на тялото си, тъй като както тя, по този начин и оня, който следва да се лекува, би трябвало да с ритуално чист. След това повежда болните към светилището, което отстои на към 3.5 км северозападно от селото.
Пътят минава през скалистата околност " Кара кая ".Когато доближат до светилището в Скрибина, дамата оставя болните при входа на сакралната територия, представляващ стеснен проход сред два каменни блока.
Тя влиза сама до скалата с арката, моли се, обърната в посока юг, след това взема камък, почуква три пъти върху скалата и изрича свещената формула, с която вика сайбията, духът-стопан на святото място. Така излиза наяве, че лекува не камъкът, а огромната черна змия, която живее тук. Според някои локални национални показа, тя е голяма, космата и даже има брада.
Преди да стартира провирането (което би трябвало да е 1 или 3 пъти, само че в никакъв случай 2), камъкът се отключва с молитва. Всеки посетител носи брашно и червени конци (с дължина, равна на ръста), върху които би трябвало да е спал три нощи.
Следва нанагорнище на дървена стълбичка и провиране с лазене през дупка на камъка. Някои избират да " влязат " боси в светилището, с цел да попият по-силно силата му. " Изходът " от светилището наподобява на пързалка, където върху скалата десетки виждат облика на змията - надзирател на светилището съгласно легендата за енергийния камък, написа в. " Марица ".
При третото провиране, след изкачването, болният хвърля парички и се моли за изцерение, преди да напусне камъка.
После слиза, съблича дреха, която е носил по време на ритуала, и я завързва за дърво, което още не е " облечено ". Да се откри такова, лишава време, само че е значимо, тъй като, в случай че завържеш на към този момент заето, ще вземеш заболяването на другия, считат локалните.Краят на лечебния обред е белязан от ритуално опалване на арката, заместено в наши дни с пукот на пушка или пиратки. Болният излиза от святото място, като хвърля камък през главата си обратно и без да се обръща, поема по противоположния път. Народното пояснение е, че към този момент е получил здраве и няма повече да се връща тук.
В Скрибина изцерение търсят както тежкоболни хора, изгубили вяра за стандартно лекуване, по този начин и изцяло здрави, само че изумени от душевна тъга или стрес, които дирят покой за съзнанието. Идват всеки ден, в сняг и зной, от цялата страна, даже от прилежащите Македония и Гърция.Преминалите през Скрибина описват за проговорили деца аутисти, безплодни дами, които заченали директно след провирането, и хора на смъртен одър, които се върнали към живота. " Гаранции няма ", споделя обаче баба Юлия.
Затова на странствуване до Скрибина не би трябвало да ни водят упованията, а вярата и вярата. Дълго обмисляне не е нужно - локалните намират заслон за всеки, пристигнал в последния миг.Светилището е част от един от най-древните мегалитни тракийски скални комплекси на територията на Югоизточна Европа - Градище. Той стартира от Долно Дряново (община Саточва), ситуирано на десетина километра от Крибул. Площта на скално-култовия комплекс е 500 дка и се състои най-вече от скални масиви.
Изследването на отвесния и водоравен градиент на магнитната индукция по повърхността и размера на скалите в Скрибина, извършено през 2012 година с цифров USB 3D магнитомер от доцент доктор Алексей Стоев и доцент доктор Пенка Мъглова от Института за галактически проучвания и технологии при Българска академия на науките, в границите на научно-изследователския план " Тракийски светилища от Западните Родопи - III стадий ", сподели постоянни във времето и пространството аномални зони. Зоната на оптимален градиент на магнитното поле е в култура на скалната арка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ