Манастир е пазил едно от най-големите български съкровища
В България има доста красиви манастири и църкви, носещи името " Рождество Богородично “, чийто празник се празнува на 8 септември. Но единствено една обител към името си включва и добавката Седемте престола. Това е така наречен Осеновлашки манастир, намиращ се в живописна част на Северна Стара планина, в полите на връх Измерец, току в красивата котловина на дребната река Габровница. По тази обител са се прехласвали не един и двама революционери и писатели, като най-ярък спомен в съзнанието на локалните хора оставят Васил Левски, Иван Вазов и Змей Горянин.
Обителта е навестявана постоянно и от търсачи на съкровища. По време на турското иго святото място е обичано леговище на хайдутите. Съвсем наоколо до него е родното място на именития Вълчан челник – село Осеновлаг. Това още повече усилва легендите, че тука нейде е съкровището на Вълчан челник от 1000 кг. Възрастни хора от региона обаче описват сигурно единствено това, което знаят от своите предшественици. А точно, че в манастира е била хазната на цар Иван Асен ІІ, включвала звук злато, редки икони, евангелия и църковна утвар. Точно над манастира минавал римският път, където постоянно изскачали антични артефакти.
Именно по този път предходна и българската войска за борбата при Клокотница през 1230 година с Теодор Комнин. Преди това владетелят спрял тук, с цел да се помоли за себе си и за България. Предполага се, че след успеха царят се върнал и решил да остави за съхранения огромно богатство на монасите. Както мислят мнозина обаче, то не е било в самия манастир, където всеки бандит може да влезе, а на скришно място в гората.
Голяма тайнственост е и името на обителта. Седемте престола е учреден от 7 боляри, откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че те идват от Бесарабия през XI век и се заселват в Балкана с техните фамилии. Установяването им в тези земи е обвързвано и с възникването на тъкмо седем села наоколо до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лъкатник.
Други предания редят, че святото място е обвързвано с българския болярин Петър Делян, лидер на въстанието през 1040 година на българите против Византия. Не е известно каква е била ориста на обителта в годините към завладяването на България от турците. Запазени са писмени сведения за съществуването на манастира при започване на XVI и през XVII век. Той е бил неведнъж разрушаван и опустошаван, изключително тежко било разорението му през 1737 година, след което е обновен от българското население през 1770 година Скоро обаче последвало друго опустошаване и последното му съживяване станало през 1815 година Тогава била издигната и днешната манастирска църква.
Но още през XVI в. в Осеновлашкия манастир закипяла дейна духовна и книжовно-просветна активност. От това време е известно едно четириевангелие, писано или използвано в манастира. Употребявани били и други богослужебни книги - четириевангелие от 1551 година, служебник от 1554 година, печатно издание на Божидар Вукович и други Същевременно в килийното учебно заведение, намерено през 1849 година от йеромонах Христофор, се обучавали на четмо и писмо доста деца от близките села. С тези действия манастирът поддържал будно народностно съзнание на поробеното българско население в региона.
Манастирът в епохата на национално-освободителното придвижване нееднократно бил леговище на революционери, в това число и на апостола на свободата Васил Левски. Тук са намирали протекция и Вълчан челник, поп Мартин челник, възрожденецът Софроний Врачански. В манастира са отсядали също и Ботеви четници. Народният стихотворец Иван Вазов написа тук баладата " Клепалото бие " - юли 1899 година Тя е отдадена на металното клепало, което се намира под манастирската камбанария. То е направено от портата на римската цитадела Калето през 1799 година по гледище на Софроний Врачански, който се е крил по това време в манастира от гонения.
" Седемте престола " освен е един от най-старите от четиринайсетте софийски манастира, съществували по време на турското иго, само че и един от дребното добре поддържани и през днешния ден, подредени и украсени с хубава църковна живопис манастири. И в този момент дворът е идеално поддържан, с доста зелена повърхност, доста цветя и няколко великански секвои.
Между легендите и действителността " Рождество Богородично " и през днешния ден съхранява артистичния дух на старите майстори, в едно необикновено комбиниране на архаизъм с креативните достижения на българското Възраждане.
Както множеството български манастири, и този е ограден от висок каменен дувар, а църквата е ситуирана в средата на вътрешния двор. Освен това комплексът също включва и камбанария, и две перпендикулярни жилищни здания. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 година и 1940 г.) с дървено и железно клепало.
Най-мащабното строителство е било през XIX век. Върху по остарели основи, северно от църквата, през 1877 година локални майстори издигнали импозантна четириетажна постройка, на втория етаж на която от 1849 година се е помещавало главното манастирско учебно заведение на йеромонах Христофор. В горните два етажа към обширни кьошкове са подредени монашеските килии. Върху фасадата на тази постройка, обърната към двора, са били изписани религиозни и битови подиуми.
Втората постройка, над входа към манастира, издигната една година по-късно, била манастирската гостоприемница. През система от напластени един върху различен живописни чердаци и кьошкове се достигали просторните стаи за посетители. Тази постройка е едно от най-хубавите достижения на нашето манастирско строителство.
А по отношение на легендите за съкровища монасите споделят, че в очите на Бога същинското злато са положителните каузи и вярата, които оказват помощ да избави човек душата си за безконечния живот на Небесата. Или както споделя Иисус Христос:
" Не си събирайте съкровища на земята, където молец и наслойка ги разяждат и където крадци подкопават и крадат; а си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито наслойка ги разяждат и където крадци нито подкопават, нито крадат; тъй като, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти ".
В манастира е съхранена до наши дни една неведнъж преработена черква, която като архитектурен вид несъмнено стои толкоз обратно във времето, колкото и първоизточникът на легендите. Съборният манастирски храм, който в най-старите си елементи представлявал банален вид на вписаните в квадрат кръстокуполни здания, имал пространство разпределено на седем паметни дяла - кръстовиден наос и шест параклиса. Наосът с четирите обграждащи го параклиса били елементи от най-старата черква, която с този си проект представлявала пример на многопрестолен манастирски храм, архитектурен вид пристигнал на Балканския полуостров през X - XI век от Кавказ. Из българските земи такива църкви били строени доста рядко единствено през интервала XI - XII век, когато посредством Византия в българската архитектура проникнали известни армено-грузински форми. Така че старите митове получават по-реални измервания във времето, насочвайки първичните елементи от този строеж, в действителност към X - XI век.
Многократно преработена през миналите епохи манастирската черква е изгубила изцяло достоверната си архитектура, само че в интериорите духът на средновековието витаел на всички места под сводовете. Сцените и репертоарът на стенописите следват наложилата се традиция в сходни еднокорабни засводени църкви. В центъра на свода е ситуиран " Христос Вседържител " и " Христос постар от дните ". В източната му част е ситуиран " Христос в зарево " - част от композицията " Възнесение Христово ", а в западния му край - част от сцената " Преображение ". В абсидата е сцената " Богородица Ширшая Небес ", а под нея " Поклонение на жертвата ". От двете страни на абсидата са сцените " Богоявление ", " Жертва Аврамова " и " В гроба скотски ". Върху дългите стени са фреските " Празниците ", " Страдания Христови ". На западната страна над входа е сцената " Успение Богородично ", а долу " Архангел Михаил " и " Св. св. Константин и Елена ". Фреските в църквата са изпълнени от незнаен художник в традициите на късното средновековно българско изкуство - един обаятелен реликт на от дълго време минали времена.
Резбените иконостаси на църквата и параклисите, които датират от XVII - XVIII век, въпреки и изпълнени в архаична техника, съчетавали растителната орнаментика с изображения на животни и даже древен разкази.
Голямата колекция от икони с резбовани рамки демонстрират стилово, че са излезли от ръката на последните майстори от локалната късносредновековна иконописна традиция, като поп Никола от Тетевен, даскал Урош и Стою от Троян. Всичко това демонстрира, че резбата и иконописта, датиращи от XVII - XVIII век, с която са изпълнени пространствата на църквата, са най-цялостното непокътнато показване на креативните визии на майсторите резбари и иконописци от западно-старопланинския регион през XVII - XVIII век. Две огромни икони от иконостаса " Св. Богородица Пътеводителка " и " Христос Вседържител " от първата половина на XIX век най-вероятно са от ръката на Витановци от Трявна.
Най-интересното резбарско произведение в манастира е огромният дървен полилей " хоро ", формиран от петнадесет елементи с оцветени дърворезбени подиуми.
В обителта свършва земния си път недолюбваният от комунистическата власт Змей Горянин(Светлозар Димитров) - публицист, журналист, създател с всестранни ползи, написа " Телеграф ".
През 1942 година той за малко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му активност след Деветосептемврийския прелом в 1944 година по този начин нареченият Народен съд го осъжда през април 1945 година на една година затвор. Книгите му попадат в Списъка на фашистката литература и са конфискувани от библиотеките. Когато излиза от пандиза Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му оферират обществено да се разкае, с цел да бъде оправдан, само че Змей Горянин изрично отхвърля. Живеещ в изолираност, той приема участта на непринудено изгнание в манастира " Рождество Богородично “ край гара Елисейна. Живее там 7 години. На 25 август 1958 година при неизяснени условия умира. Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумена Христофор Клопов.
Трогателен е надписът на паметника му – слова, излезли от душата на този изтъкнат българин:
“Душата ми копней за тишина,
сърцето ми тупти безкрай за мир.
Зове ме Горда Стара планина
И сгушеният в нея манастир. "
Обителта е навестявана постоянно и от търсачи на съкровища. По време на турското иго святото място е обичано леговище на хайдутите. Съвсем наоколо до него е родното място на именития Вълчан челник – село Осеновлаг. Това още повече усилва легендите, че тука нейде е съкровището на Вълчан челник от 1000 кг. Възрастни хора от региона обаче описват сигурно единствено това, което знаят от своите предшественици. А точно, че в манастира е била хазната на цар Иван Асен ІІ, включвала звук злато, редки икони, евангелия и църковна утвар. Точно над манастира минавал римският път, където постоянно изскачали антични артефакти.
Именно по този път предходна и българската войска за борбата при Клокотница през 1230 година с Теодор Комнин. Преди това владетелят спрял тук, с цел да се помоли за себе си и за България. Предполага се, че след успеха царят се върнал и решил да остави за съхранения огромно богатство на монасите. Както мислят мнозина обаче, то не е било в самия манастир, където всеки бандит може да влезе, а на скришно място в гората.
Голяма тайнственост е и името на обителта. Седемте престола е учреден от 7 боляри, откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че те идват от Бесарабия през XI век и се заселват в Балкана с техните фамилии. Установяването им в тези земи е обвързвано и с възникването на тъкмо седем села наоколо до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лъкатник.
Други предания редят, че святото място е обвързвано с българския болярин Петър Делян, лидер на въстанието през 1040 година на българите против Византия. Не е известно каква е била ориста на обителта в годините към завладяването на България от турците. Запазени са писмени сведения за съществуването на манастира при започване на XVI и през XVII век. Той е бил неведнъж разрушаван и опустошаван, изключително тежко било разорението му през 1737 година, след което е обновен от българското население през 1770 година Скоро обаче последвало друго опустошаване и последното му съживяване станало през 1815 година Тогава била издигната и днешната манастирска църква.
Но още през XVI в. в Осеновлашкия манастир закипяла дейна духовна и книжовно-просветна активност. От това време е известно едно четириевангелие, писано или използвано в манастира. Употребявани били и други богослужебни книги - четириевангелие от 1551 година, служебник от 1554 година, печатно издание на Божидар Вукович и други Същевременно в килийното учебно заведение, намерено през 1849 година от йеромонах Христофор, се обучавали на четмо и писмо доста деца от близките села. С тези действия манастирът поддържал будно народностно съзнание на поробеното българско население в региона.
Манастирът в епохата на национално-освободителното придвижване нееднократно бил леговище на революционери, в това число и на апостола на свободата Васил Левски. Тук са намирали протекция и Вълчан челник, поп Мартин челник, възрожденецът Софроний Врачански. В манастира са отсядали също и Ботеви четници. Народният стихотворец Иван Вазов написа тук баладата " Клепалото бие " - юли 1899 година Тя е отдадена на металното клепало, което се намира под манастирската камбанария. То е направено от портата на римската цитадела Калето през 1799 година по гледище на Софроний Врачански, който се е крил по това време в манастира от гонения.
" Седемте престола " освен е един от най-старите от четиринайсетте софийски манастира, съществували по време на турското иго, само че и един от дребното добре поддържани и през днешния ден, подредени и украсени с хубава църковна живопис манастири. И в този момент дворът е идеално поддържан, с доста зелена повърхност, доста цветя и няколко великански секвои.
Между легендите и действителността " Рождество Богородично " и през днешния ден съхранява артистичния дух на старите майстори, в едно необикновено комбиниране на архаизъм с креативните достижения на българското Възраждане.
Както множеството български манастири, и този е ограден от висок каменен дувар, а църквата е ситуирана в средата на вътрешния двор. Освен това комплексът също включва и камбанария, и две перпендикулярни жилищни здания. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 година и 1940 г.) с дървено и железно клепало.
Най-мащабното строителство е било през XIX век. Върху по остарели основи, северно от църквата, през 1877 година локални майстори издигнали импозантна четириетажна постройка, на втория етаж на която от 1849 година се е помещавало главното манастирско учебно заведение на йеромонах Христофор. В горните два етажа към обширни кьошкове са подредени монашеските килии. Върху фасадата на тази постройка, обърната към двора, са били изписани религиозни и битови подиуми.
Втората постройка, над входа към манастира, издигната една година по-късно, била манастирската гостоприемница. През система от напластени един върху различен живописни чердаци и кьошкове се достигали просторните стаи за посетители. Тази постройка е едно от най-хубавите достижения на нашето манастирско строителство.
А по отношение на легендите за съкровища монасите споделят, че в очите на Бога същинското злато са положителните каузи и вярата, които оказват помощ да избави човек душата си за безконечния живот на Небесата. Или както споделя Иисус Христос:
" Не си събирайте съкровища на земята, където молец и наслойка ги разяждат и където крадци подкопават и крадат; а си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито наслойка ги разяждат и където крадци нито подкопават, нито крадат; тъй като, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти ".
В манастира е съхранена до наши дни една неведнъж преработена черква, която като архитектурен вид несъмнено стои толкоз обратно във времето, колкото и първоизточникът на легендите. Съборният манастирски храм, който в най-старите си елементи представлявал банален вид на вписаните в квадрат кръстокуполни здания, имал пространство разпределено на седем паметни дяла - кръстовиден наос и шест параклиса. Наосът с четирите обграждащи го параклиса били елементи от най-старата черква, която с този си проект представлявала пример на многопрестолен манастирски храм, архитектурен вид пристигнал на Балканския полуостров през X - XI век от Кавказ. Из българските земи такива църкви били строени доста рядко единствено през интервала XI - XII век, когато посредством Византия в българската архитектура проникнали известни армено-грузински форми. Така че старите митове получават по-реални измервания във времето, насочвайки първичните елементи от този строеж, в действителност към X - XI век.
Многократно преработена през миналите епохи манастирската черква е изгубила изцяло достоверната си архитектура, само че в интериорите духът на средновековието витаел на всички места под сводовете. Сцените и репертоарът на стенописите следват наложилата се традиция в сходни еднокорабни засводени църкви. В центъра на свода е ситуиран " Христос Вседържител " и " Христос постар от дните ". В източната му част е ситуиран " Христос в зарево " - част от композицията " Възнесение Христово ", а в западния му край - част от сцената " Преображение ". В абсидата е сцената " Богородица Ширшая Небес ", а под нея " Поклонение на жертвата ". От двете страни на абсидата са сцените " Богоявление ", " Жертва Аврамова " и " В гроба скотски ". Върху дългите стени са фреските " Празниците ", " Страдания Христови ". На западната страна над входа е сцената " Успение Богородично ", а долу " Архангел Михаил " и " Св. св. Константин и Елена ". Фреските в църквата са изпълнени от незнаен художник в традициите на късното средновековно българско изкуство - един обаятелен реликт на от дълго време минали времена.
Резбените иконостаси на църквата и параклисите, които датират от XVII - XVIII век, въпреки и изпълнени в архаична техника, съчетавали растителната орнаментика с изображения на животни и даже древен разкази.
Голямата колекция от икони с резбовани рамки демонстрират стилово, че са излезли от ръката на последните майстори от локалната късносредновековна иконописна традиция, като поп Никола от Тетевен, даскал Урош и Стою от Троян. Всичко това демонстрира, че резбата и иконописта, датиращи от XVII - XVIII век, с която са изпълнени пространствата на църквата, са най-цялостното непокътнато показване на креативните визии на майсторите резбари и иконописци от западно-старопланинския регион през XVII - XVIII век. Две огромни икони от иконостаса " Св. Богородица Пътеводителка " и " Христос Вседържител " от първата половина на XIX век най-вероятно са от ръката на Витановци от Трявна.
Най-интересното резбарско произведение в манастира е огромният дървен полилей " хоро ", формиран от петнадесет елементи с оцветени дърворезбени подиуми.
В обителта свършва земния си път недолюбваният от комунистическата власт Змей Горянин(Светлозар Димитров) - публицист, журналист, създател с всестранни ползи, написа " Телеграф ".
През 1942 година той за малко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му активност след Деветосептемврийския прелом в 1944 година по този начин нареченият Народен съд го осъжда през април 1945 година на една година затвор. Книгите му попадат в Списъка на фашистката литература и са конфискувани от библиотеките. Когато излиза от пандиза Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му оферират обществено да се разкае, с цел да бъде оправдан, само че Змей Горянин изрично отхвърля. Живеещ в изолираност, той приема участта на непринудено изгнание в манастира " Рождество Богородично “ край гара Елисейна. Живее там 7 години. На 25 август 1958 година при неизяснени условия умира. Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумена Христофор Клопов.
Трогателен е надписът на паметника му – слова, излезли от душата на този изтъкнат българин:
“Душата ми копней за тишина,
сърцето ми тупти безкрай за мир.
Зове ме Горда Стара планина
И сгушеният в нея манастир. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ