В България Гор Видал става популярен с романа Калки. А

...
В България Гор Видал става популярен с романа Калки. А
Коментари Харесай

Глупостта на умния е винаги по-голяма от тази на тъпака ~ Гор ВИДАЛ

В България Гор Видал става известен с романа " Калки ". А по-късно и с " Вашингтон, окръг Колумбия ", " На живо от Голгота ", " Сътворението " и други Видал е един от най-остроумните, най-интелигентните и най-критично настроени към политиката американски писатели. Наричат го " бунтаря ", " смутителя ", " провокатора ", " гузната съвест на Америка ", " най-скандалния създател на всички времена ". Със своето обемно и многостранно творчество той от дълго време е измежду класиците на американската литература.

Eugene Luther Gore Vidal (1925 ~ 1212)

- Представи си, че си леяр на бронз. Искаш да излееш камбана и си приготвил матрица. Но когато се мъчиш да излееш разтопения метал, той отхвърля да потече, тъй като не желае да е камбана, а меч.
- Но металът не избира калъпа си.
- Не, не го избира! Не можеш да въстанеш против Пътя, така както и ръката ти не може да въстане против рамото ти, нито пък металът против калъпа си. Всички неща са част от Вселената, която е неизменимото.

Шедьовърът на природата е яйцето. Красиво е и може да се яде.

Най-ужасното зло в нашата просвета е монотеизма. От варварския текст от Бронзовата ера, наименуван " Стария завет " се появяват три античовешки религии: Юдаизъм, Християнство и Ислям. Това са религии на " небесния господ ". Те са патриархални – Бог е всемогъщият Отец, който в течение на 2000 години тормози дамите, в които ръководи " небесният " и неговите мъжки земни наместници. " Небесният " е злорад господ, несъмнено: изисква цялостно послушание от всеки човек, защото дава отговор освен за едно племе, само че и за цялото си създание. Онези, които го отхвърлят, би трябвало да бъдат осъдени или убити за тяхно положително. В последна сметка тоталитаризмът е единствената политическа система, която служи на " небесния отец ".

Има доста богове, така както има доста хора и много… комари.

Възприел съм тактиката в никакъв случай да не давам тип, че съм наскърбен, когато ме наскърбяват варвари. За благополучие най-обидните им думи са ми спестени. Тях те пазят един за различен.

Доброто дело в никакъв случай не остава ненаказано.

Четирите най-прекрасни думи в ежедневната ни тирада: „ Аз нали ти споделих?! “

Нищо не може да ме разчуства. Животът си тече, ти се движиш или не с него. Напредваш или те изхвърлят от него.

Стилът е да знаеш кой си, какво искаш да кажеш, и да не те интересува какво мислят останалите.

Физическото многообразие на човешкия жанр е тъкмо толкоз изумително, колкото еднообразието на човешката природа.

Хората в никакъв случай не вършат това усещане, което мислят, че вършат!

Повечето животи са прекарани в слагане и събаряне на маски.

Казват, че да опознаеш себе си, значи да опознаеш всичко човешко. И естествено никой не може да опознае себе си, тъй като човешката природа е необхватна: ние оставаме непознати даже на себе си.

Това, което сме рядко, е това, което желаеме да бъдем, до момента в който това, което желаеме да бъдем или ни е неразрешено, или се трансформира със сезоните.

Писателят постоянно би трябвало да споделя истината. Освен в случай че не е публицист.

Образованието е погубило повече американски романисти, в сравнение с пиянството.

Страданието на образования човек се поражда от знанието му за гибелта. Добрият създател, като същински влъхва, се обръща към живота и обогатява със личните си проникновения човешките каузи и мисли. Създаването на произведение на изкуството, сходно на любовния акт, е нашето мъничко Да! в центъра на едно голямо Не!

Напиши нещо, даже да е предсмъртнo писмо!

Непрекъснато чуваме „ Къде са ни писателите? “ Въпросът, за който си коства да се ядосваме е: къде са читателите?

Какво отлично нещо са книгите, по какъв начин минават през светове и епохи, побеждавайки незнанието и най-после даже и безпощадното време!

Историята не е нищо друго, с изключение на злословия за предишното, с вярата, че може и да са истина.

Нищо не е задоволително остаряло, нито задоволително грозно за същинския фен на старини.

Самовлюбеният - това е човек, който наподобява по-добре от нас самите.

Важен е не обектът на любовта, а самата страст.

Любовта е почитател клуб, в който членуват единствено двама.

Сексът е. Няма какво да се добави. Сексът не строи пътища, не написа романи и сексът сигурно не носи смисъл на нищо в живота с изключение на себе си.

Никога недейте да имате деца. Имайте внуци.

Преди животът да ни раздаде картите, са раздадени картите на ориста ни – нашето семейство.

Лошите закони са капан за личните си основатели.

Съединените щати са учредени от най-умните хора в страната - и от този момент не сме ги виждали.

Очевидно демокрацията е място, където се организират многочислени избори, които костват скъпо, само че не вземат решение огромните въпроси, а претендентите са взаимозаменяеми.

50% от американците в никакъв случай не са дали своят вот. 50% не четат вестници. Надявам се, че става дума за една и съща половина.

Съседът на индивида постоянно е негов зложелател. Такава е природата на нещата.

- Не е ли по-добре човек въобще да не се е раждал?
- Разбира се, че не. Дори единствено опцията да изучаваш небето е задоволителна причина да си жив.
- За страдание не виждам небето.
- Тогава слушай музика.

Снимка: Eugene Luther Gore Vidal (1925 ~ 1212); goodreads.com

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР