Капиталистически уроци от Новия курс на Рузвелт за Джо Байдън
В американската политика приказваме доста за Новия курс, изключително по време на икономическа рецесия. Но нашата групова памет за нейното наличие нормално не включва най-мощните си елементи, написа за The New York Times Луис Хайман, стопански историк, е шеф на Института за проучвания на работното място към Университета Корнел.
Програмите за работа на Новия курс безспорно бяха избавление за милиони работещи и техните фамилии. Въпреки това макроикономическото влияние на директните държавни стратегии за претовареност на президента Франклин Рузвелт бе по-ниско от това, което аз назовавам " Друг нов курс ": евтини държавни заеми, амбициозни стратегии за жилищно обезпечаване и данъчни дотации, които подтикнаха огромните промишлености. Заедно това възкреси частните вложения и разхлаби кредитните пазари - сърцето на капиталистическата система - за бизнеса и елементарните хора.
Докато президентът Байдън стартира президентството си с тънки като бръснач демократични конгресни болшинства, които могат да попречат на бъдещите проекти за разноски, триумфите на Новия курс му обезпечават исторически справочник по какъв начин изобретателно да извърши своята програмата BBB - Build Back Better.
Вземете Reconstruction Finance Corporation, или R.F.C., която бе водена от Джеси Джоунс, тексаски дърводобивен магнат, бизнесмен и банкер. Джоунс гледаше с отрицание на източните банкери, които имаха вяра, че към този момент са вложили във всичко, което си коства да се направи. Това пренасищане на спестявания - т.е. празен капитал - не може да бъде вложено преференциално или най-малко по този начин смятаха банкерите. (Донякъде по сходен метод, макар стабилната стопанска система от последното десетилетие, станахме очевидци на пренасищане на частни спестявания, защото финансистите се концентрират върху спекулации с парцели и акции.)
Управлявани от R.F.C. бяха нови организации като Федералната жилищна администрация (ФЖА), Администрацията за електрификация на селските региони и Корпорацията на отбранителните фабрики. Тези организации не харчат парите на данъкоплатците, а черпят от този празен банков капитал, с цел да финансират огромни планове, ориентирани към публичното богатство.
Благодарение на заемите с ниски лихвени проценти и невижданото потребление на застраховки, поети от самото държавно управление на Съединени американски щати, тези системи за кредитиране поставиха основата на американската междинна класа от 20-ти век и способността на страната да завоюва индустриалната борба през Втората международна война. Десетки милиарди долари (близо трилион днес) бяха заети от R.F.C. за реинвестиране. Още повече частни вложения бяха насърчени посредством застрахователни стратегии.
Само след няколко години Федералната жилищна администрация подтиква жилищния взрив. Администрацията за електрификация на селските региони трансформира енергийната мрежа, в която 10% от селските домове разполагат с електричество, в такава, която към 1950 година обезпечава 90% от селските региони на Америка с сила. Междувременно отбранителната корпорация улесни огромния напредък на американската електронна и галактическа промишленост. И R.F.C. направи всичко това, до момента в който печелеше (скромна) облага за държавното управление.
Докато главните финанси (данъчни облекчения, облекчени условия на кредитиране, застраховка на заеми) изглеждаха почти идентични, предприятията не биха могли да бъдат по-разнообразни. Те подкрепяха банките в дребните градове, както и селските кооперации и най-големите корпорации. Много огромни бизнеси и институционални вложители не имаха вяра в дръзките егалитарни претекстове на Рузвелт. Но с вероятността парите им просто да стоят и държавните гаранции за сигурност, те по този начин или другояче отпуснаха заеми.
Ако да вземем за пример Министерството на финансите на Байдън работи с Федералния запас, с цел да сътвори уреди за разпределяне на заеми с ниски лихви, които дават приоритет на дребния бизнес и селските региони, които се борят да се отворят още веднъж след пандемията, или на бизнеса с чиста сила, тогава в страната може още веднъж да има сходен взрив на възобновяване.
Докато някои зрели промишлености като аерокосмическата не се нуждаят от обществени вложения, днешните паралели с 30-те години могат да бъдат изцяло явни. Липсата на широколентов достъп до селските региони доста наподобява на положението с електричеството в селските региони при започване на 20-ти век. И заплатите на обслужващите служащи през днешния ден са също толкоз зле, колкото тези служащи от 30-те години. По време на Депресията към една трета от фамилиите на държавно облекчение са имали най-малко един човек, който им обезпечава оцеляване посредством работа в строителството. Към 1934 година строителната промишленост е една десета от размера си от края на 20-те години.
Но вследствие на изобретателността на ФЖА промишлеността се завърна: Местните банки, реализатори и бизнесмени в Тексас можеха за първи път да получат заеми от Ню Йорк, стига да съблюдават общите правила - аспект на световното финансова система, която в този момент одобряваме за даденост.
Администрацията за електрификация на селските региони поддържа електрически кооперации, свързвайки провинцията с града както в икономическо, по този начин и в културно отношение. Американците в селските региони, които тогава съставляваха към половината от популацията, към този момент можеха да купуват радиоапарати, създадени в градските заводи, само че също по този начин да слушат и същите стратегии, помагайки за свързването на страната.
Преди корпорацията за отбранителни фабрики повече хора са работили в производството на бонбони, в сравнение с в аерокосмическата промишленост. В продължение на пет години организацията улеснява заеми и данъчни облекчения за тази промишлености, еквивалентни по мярка на половината от целия действителен вложен капитал в производството.
Заедно с аерокосмическата промишленост идват и вложенията в промишленостите надолу по веригата - алуминий, електроника, синтетичен каучук. Например в Лос Анджелис за няколко години заетостта се е нараснала от близо нула до 40% от работната мощ. И въпреки че американската войска бе най-големият покупател на самолети, вложенията на Defense Plant Corporation сложиха началото на идващата от Съединени американски щати реактивна епоха.
Финансовите стратегии на Новия курс също имаха своите неуспехи: основно расисткият темперамент на системата на кредитиране. И въпреки всичко тези неуспехи би трябвало да бъдат предизвестие, а не да провокират игнориране на главните благоприятни условия на сходни политики.
Може би най-големият неуспех на този Друг нов курс бе, че тези стратегии бяха толкоз сполучливи, че с времето изглеждаха неизбежни: процъфтяващите покрайнини, модерната енергийна мрежа и американското владичество във въздуха и космоса не се преглеждат като държавни творения по същия метод като нашите най-прекрасни публични паркове и игрища.
В часовете по история се учи по-малко за Другия нов курс, както заради сложността му, по този начин и тъй като капиталистическите му решения не се вписват добре във възхвалата на либерализма на кейнсианските разноски. И въпреки всичко това са уроците за възобновяване.
Ако ще се възвръщаме като по-динамично общество, би било добре да имаме поради, че огромна част от Новия курс не е развихрен демократизъм, а коренно сдържан, пренасочващ принадлежности капитализъм за обществено прогресивни цели и освен това без да се подкопава самият капитализъм - несъвършена система, само че към момента по-добра от всичко останало, което човечеството в миналото е опитвало.
Програмите за работа на Новия курс безспорно бяха избавление за милиони работещи и техните фамилии. Въпреки това макроикономическото влияние на директните държавни стратегии за претовареност на президента Франклин Рузвелт бе по-ниско от това, което аз назовавам " Друг нов курс ": евтини държавни заеми, амбициозни стратегии за жилищно обезпечаване и данъчни дотации, които подтикнаха огромните промишлености. Заедно това възкреси частните вложения и разхлаби кредитните пазари - сърцето на капиталистическата система - за бизнеса и елементарните хора.
Докато президентът Байдън стартира президентството си с тънки като бръснач демократични конгресни болшинства, които могат да попречат на бъдещите проекти за разноски, триумфите на Новия курс му обезпечават исторически справочник по какъв начин изобретателно да извърши своята програмата BBB - Build Back Better.
Вземете Reconstruction Finance Corporation, или R.F.C., която бе водена от Джеси Джоунс, тексаски дърводобивен магнат, бизнесмен и банкер. Джоунс гледаше с отрицание на източните банкери, които имаха вяра, че към този момент са вложили във всичко, което си коства да се направи. Това пренасищане на спестявания - т.е. празен капитал - не може да бъде вложено преференциално или най-малко по този начин смятаха банкерите. (Донякъде по сходен метод, макар стабилната стопанска система от последното десетилетие, станахме очевидци на пренасищане на частни спестявания, защото финансистите се концентрират върху спекулации с парцели и акции.)
Управлявани от R.F.C. бяха нови организации като Федералната жилищна администрация (ФЖА), Администрацията за електрификация на селските региони и Корпорацията на отбранителните фабрики. Тези организации не харчат парите на данъкоплатците, а черпят от този празен банков капитал, с цел да финансират огромни планове, ориентирани към публичното богатство.
Благодарение на заемите с ниски лихвени проценти и невижданото потребление на застраховки, поети от самото държавно управление на Съединени американски щати, тези системи за кредитиране поставиха основата на американската междинна класа от 20-ти век и способността на страната да завоюва индустриалната борба през Втората международна война. Десетки милиарди долари (близо трилион днес) бяха заети от R.F.C. за реинвестиране. Още повече частни вложения бяха насърчени посредством застрахователни стратегии.
Само след няколко години Федералната жилищна администрация подтиква жилищния взрив. Администрацията за електрификация на селските региони трансформира енергийната мрежа, в която 10% от селските домове разполагат с електричество, в такава, която към 1950 година обезпечава 90% от селските региони на Америка с сила. Междувременно отбранителната корпорация улесни огромния напредък на американската електронна и галактическа промишленост. И R.F.C. направи всичко това, до момента в който печелеше (скромна) облага за държавното управление.
Докато главните финанси (данъчни облекчения, облекчени условия на кредитиране, застраховка на заеми) изглеждаха почти идентични, предприятията не биха могли да бъдат по-разнообразни. Те подкрепяха банките в дребните градове, както и селските кооперации и най-големите корпорации. Много огромни бизнеси и институционални вложители не имаха вяра в дръзките егалитарни претекстове на Рузвелт. Но с вероятността парите им просто да стоят и държавните гаранции за сигурност, те по този начин или другояче отпуснаха заеми.
Ако да вземем за пример Министерството на финансите на Байдън работи с Федералния запас, с цел да сътвори уреди за разпределяне на заеми с ниски лихви, които дават приоритет на дребния бизнес и селските региони, които се борят да се отворят още веднъж след пандемията, или на бизнеса с чиста сила, тогава в страната може още веднъж да има сходен взрив на възобновяване.
Докато някои зрели промишлености като аерокосмическата не се нуждаят от обществени вложения, днешните паралели с 30-те години могат да бъдат изцяло явни. Липсата на широколентов достъп до селските региони доста наподобява на положението с електричеството в селските региони при започване на 20-ти век. И заплатите на обслужващите служащи през днешния ден са също толкоз зле, колкото тези служащи от 30-те години. По време на Депресията към една трета от фамилиите на държавно облекчение са имали най-малко един човек, който им обезпечава оцеляване посредством работа в строителството. Към 1934 година строителната промишленост е една десета от размера си от края на 20-те години.
Но вследствие на изобретателността на ФЖА промишлеността се завърна: Местните банки, реализатори и бизнесмени в Тексас можеха за първи път да получат заеми от Ню Йорк, стига да съблюдават общите правила - аспект на световното финансова система, която в този момент одобряваме за даденост.
Администрацията за електрификация на селските региони поддържа електрически кооперации, свързвайки провинцията с града както в икономическо, по този начин и в културно отношение. Американците в селските региони, които тогава съставляваха към половината от популацията, към този момент можеха да купуват радиоапарати, създадени в градските заводи, само че също по този начин да слушат и същите стратегии, помагайки за свързването на страната.
Преди корпорацията за отбранителни фабрики повече хора са работили в производството на бонбони, в сравнение с в аерокосмическата промишленост. В продължение на пет години организацията улеснява заеми и данъчни облекчения за тази промишлености, еквивалентни по мярка на половината от целия действителен вложен капитал в производството.
Заедно с аерокосмическата промишленост идват и вложенията в промишленостите надолу по веригата - алуминий, електроника, синтетичен каучук. Например в Лос Анджелис за няколко години заетостта се е нараснала от близо нула до 40% от работната мощ. И въпреки че американската войска бе най-големият покупател на самолети, вложенията на Defense Plant Corporation сложиха началото на идващата от Съединени американски щати реактивна епоха.
Финансовите стратегии на Новия курс също имаха своите неуспехи: основно расисткият темперамент на системата на кредитиране. И въпреки всичко тези неуспехи би трябвало да бъдат предизвестие, а не да провокират игнориране на главните благоприятни условия на сходни политики.
Може би най-големият неуспех на този Друг нов курс бе, че тези стратегии бяха толкоз сполучливи, че с времето изглеждаха неизбежни: процъфтяващите покрайнини, модерната енергийна мрежа и американското владичество във въздуха и космоса не се преглеждат като държавни творения по същия метод като нашите най-прекрасни публични паркове и игрища.
В часовете по история се учи по-малко за Другия нов курс, както заради сложността му, по този начин и тъй като капиталистическите му решения не се вписват добре във възхвалата на либерализма на кейнсианските разноски. И въпреки всичко това са уроците за възобновяване.
Ако ще се възвръщаме като по-динамично общество, би било добре да имаме поради, че огромна част от Новия курс не е развихрен демократизъм, а коренно сдържан, пренасочващ принадлежности капитализъм за обществено прогресивни цели и освен това без да се подкопава самият капитализъм - несъвършена система, само че към момента по-добра от всичко останало, което човечеството в миналото е опитвало.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ