Интелектуален феномен
В академичната " История на българската литература 1878-1944 " (1990) проф. Светлозар Игов написа за Гео Милев, че неговата ярка и многостранна креативна персона трансформира наличието му в ера на най-новаторски хоризонти за цялата българска просвета.
" Еднакво деятелен като стихотворец и преводач, като редактор, критик и журналист, като сценичен режисьор, художник и оформител, като създател на литература за деца и публичен активист, Гео Милев е в действителност най-значимата след Пенчо Славейков креативна персона в българската литература, чието място се мери освен с художественото слово, само че и с критическата му стратегия и с цялостното му културно наличие - креативен героизъм, неповторен с този искра сетне от никого. - твърди проф. Игов. - Хора като Гео Милев - по справедливата имитация на Антон Страшимиров - в действителност " се раждат на 100 години веднъж ". А съгласно проф. Здравко Петров (1928-2000) " Гео Милев е на първо място интелектуален феномен, в сравнение с артистична реализация ". Поетът освен преодоля, само че и мина през авангардизма на европейското изкуство!
Син на учителя Мильо Касабов, юношата Гео се демонстрира като талантлив художник и стихотворец - редактира ръкописни вестници, рисува злъчни карикатури на дългоносия монарх. На 16 години стартира да следва романска лингвистика в Софийския университет; година по-късно - в Лайпциг слуша лекции по философия, литература и театрално изкуство. През 1913 година в списание " Листопад " разгласява " Литературно-художествени писма от Германия ", година по-късно в сп. " Звено " - публикацията манифест " Модерната лирика ", в която срещаме понятията " съвременна душа ", " вътрешен глас " и " метафизика ". А в стихосбирката " Жестокият пръстен " (1920) можем да прочетем няколко блестящо изразителни произведения на модерната ни лирика.
Мобилизиран по време на Първата международна война, старши подофицер Гео Милев е изпратен в 34-и троянски полк. На 29 април 1917 година позицията на разузнавачите е подложена на нечовечен артилерийски обстрел от англичани и италианци. Тежко ранен в главата край Дойран, опериран е в Германия, само че остава с едно око. Другото, " синьото стъклено око на поета ", бе открито доста по-късно в помийните ями край квартал Илиянци. Как и за какво се е стигнало до този драматичен край?
След " Грозни прози ", основани под въздействие на немския експресионизъм, Гео Милев поема пътя на обществената и революционна ориентировка. Решаващ фактор за поврата му е избухналото и грубо потушено въстание през септември 1923 година. В уводната публикация на брой 1 на списание " Пламък " от 15 януари 1924 година Съдбата на списанието и на неговия издател е показателна за дейностите на диктаторите.
В публикацията " Полицейска рецензия ", която препечатваме от брошура 7-8 (септември-октомври 1924), Гео Милев е праволинеен. Социално радушен, с експресивно-задъхана фраза поетът е и в " Краят на интелигенцията ", " Левичарството фраза ли е ", " Фашизмът ", " Театрална есен ", " Театрални опити ", " Театъра на неспособните ", " Шахатуни ", " Нарстуд ", " Толстой ", " Антология болгарской поэзии ", Лорд Байрон ", " Макбет ", " Парадокси ", " Руската лирика през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден ", " Анатол Франс ", " В. И. Ленин ", " Изложбата на Ана Балсамаджиева "
След брой 11 от януари 1925 година списание " Пламък " е неразрешено. А поемата " Септември " (в настрана издание) е иззета. Авторът й Гео Милев е свикан на съд. На 14 май е наказан по Закона за отбрана на страната на " една година тъмничен затвор, санкция от 20 000 лв. и отнемане от цивилен и политически права за две години ". Той желае да апелира присъдата пред Апелативния съд, само че още на 15 май е извикан за " информация " в полицията, с цел да не се върне вкъщи и да остане " без гроб в своята лична татковина " (Л. Стоянов). " Изчезнал безследно " в нощите на белия гнет след кървавия април 1925-та...
Полицейска рецензия
(По случай конфискуването на " Пламъкъ " )
Гео Милев
Читателите знаят обстоятелството: няколко дни след излизането на 6-та брошура, от градоначалството се дава заповед по всички софийски сектори да се конфискува от всички будки и книжарници 6-та брошура на " Пламък ". Същевременно един полицейски пост е подложен в администрацията на списанието. След няколко часа стражари с кола откарват в ІV полицейски сектор всички налични в администрацията книги от списанието и от Библиотека " Пламък ". Никакво писмо. Никакви пояснения. По чия заповед? По каква причина? Това не ни се сподели нито в Градоначалството, нито в Обществената сигурност. Списанието е иззето и в провинцията. Може би като резултат от нашия митинг до прокурора - след две-три недели ни се повърнаха от сектора книгите от Библиотеката и от списанието - от 1-ва до 5-та, като остана иззета единствено 6-та брошура.
Това е фактът. Той не ни учудва. Той е единствено знаменателен за времето, в което живеем - време на изключителни закони и изключителна реакция. Забранено е -
да се приказва
да се мисли
да се написа
да се чете
а най-накрая и
д а с е ж и в е е.
И невъзмутимо се протяга ръка върху човешкия живот. Нямат право да живеят ония, които приказват не това, което приказва например господин военачалник Русев; или ония, които мислят не по този начин, както мисли например господин министър-председателя; или ония, които пишат не по този начин, както написа например господин проф. Н. Милев; или ония най-накрая, които четат и нещо друго, с изключение на в. " Свободна тирада ", Демократически сговор ", " Слово ", " Мир " и сп. " Златорог "... Черното слънце на 9 юни, което изгря в името на всякакви хубави работи, като свободата, конституцията, потъпканите цивилен права, обществената истина, културата и националното процъфтяване, припече прекомерно мощно над главата на народа. В името на " мира " и тишината " държавното управление разгласи за неприемливи в политическия живот средствата на насилието - и инсценира всеобщо септемврийско клане; разгласи по-късно за позволена единствено " битката на концепциите " - и сътвори закон за гонене на " концепциите ", закон който не разрешава всяко мислене - фамозния Закон за отбрана на... (какъв цинизъм!) - на страната "! Правителството желае народа д а н е м и с л и: тъй като такова е понятието за н а р о д у днешните висококултурни шефове на България; народ значи с т а д о, което не мисли - поради него мислят неговите шефове. " Началство лучше знает! " - тоя фелдфебелски принцип от средата на 18. век извиква през днешния ден смях. Ний не имаме вяра, че " началството ", нито пък градоначалството знае всичко най-добре и че може да изрича критическа присъда над литературните творби. Ний не признаваме нито даже опцията да съществува п о л и ц е й с к а к р и т и к а. И освен ний, освен " Пламък ", само че целият български народ не признава правото на началството " всичко да знае ". Н а р о д ъ т м и с л и! Въпреки пламенното предпочитание на тоя или оня д а н е м и с л и. И това е популярен миг, на който сме съвременници: п р о б у ж д а н е т о на н а р о д а, неговата еволюция от " стадо " до н а р о д. - Глупци! Още не са измислени средства, с които да може да се унищожи народ. Още по-малко народ, който м и с л и. Още по-малко д н е с, когато всички нации в света узряват да бъдат сами господари на ориста си, без да я поверяват в ръцете на други - " определени " или натрапили се посредством принуждение - господари. Това е дълбокият смисъл на колосалната рецесия, която претърпява днешният свят. Слепец, който не вижда това; дваж по слепец всеки авантюрист, въобразяващ си, че може да наложи своята воля на един народ, който стартира да мисли. Мисълта не търпи господари, а още по-малко тирани. Знаменити тирани на предишното - князе, херцози, дукове, царе - макар всичката своя жестокост във времена, когато народът е бил още " стадо ", не са успявали да задушат безшумната, само че голяма вълна на недоволството към себе си - и краят им е бил скръбен. Още по-малко е допустимо това през днешния ден, когато обособената персона умира обсадена от цитадела без хранителни запаси...
Конфискува се 6-та брошура на " Пламък ". Може да се конфискува и актуалната 7-8-ма брошура. Може " Пламък " да бъде спрян. Може да не съществува списание " Пламък ". Но няма в света пожарна команда, която да може да угаси пламъка на мисълта.
Ний не протестираме срещу конфискуването на " Пламък ". Ний мълчим. ( " Мълчанието е леговище на мисълта " ). Днешната л и т е р а т у р н а редакция споделя на читателите клиенти своя нужен императив:
" М и с л е т е и ч е т е т е т а й н о! "
Така зрее л и т е р а т у р н а т а... " к о н с п и р а ц и я ". Но ний няма да се съгласим с присъдата на полицейската рецензия, която ни кара да пишем това, което нито мислим, нито усещаме: да пишем, че народът е благополучен, когато лежи повален в кърви, да пеем за аромата на розите и за песните на птичките, когато до нас долита единствено вонята на гниещи полузаровени трупове, писъци на гладни деца и майки в черно...
Защото:
Ний знаем, че единствено възторзите и болките на народа са същинската кърма на обособения и неговия дух; и по тази причина - презираме идеалите на шепа охолници, които се чудят по какъв начин да запълнят празнотата си, по какъв начин да пропилеят непотребното си време от 24 часа ежедневно.
И ний ще повторим това, което декларирахме като kredo още в 1-ва брошура на " Пламък ":
Щ е о с т а н е м т а м д е т о е н а р о д а!
За да останем правилни на мисълта и съвестта си. И да останем същински р о д о л ю б ц и, а не " родолюбци " като ония алчни тартюфи, които с разпалени жестове приканват всеки час облика на България, а в мрака на нощта клаха и колят българския народ.
П л а м ъ к ъ
" Еднакво деятелен като стихотворец и преводач, като редактор, критик и журналист, като сценичен режисьор, художник и оформител, като създател на литература за деца и публичен активист, Гео Милев е в действителност най-значимата след Пенчо Славейков креативна персона в българската литература, чието място се мери освен с художественото слово, само че и с критическата му стратегия и с цялостното му културно наличие - креативен героизъм, неповторен с този искра сетне от никого. - твърди проф. Игов. - Хора като Гео Милев - по справедливата имитация на Антон Страшимиров - в действителност " се раждат на 100 години веднъж ". А съгласно проф. Здравко Петров (1928-2000) " Гео Милев е на първо място интелектуален феномен, в сравнение с артистична реализация ". Поетът освен преодоля, само че и мина през авангардизма на европейското изкуство!
Син на учителя Мильо Касабов, юношата Гео се демонстрира като талантлив художник и стихотворец - редактира ръкописни вестници, рисува злъчни карикатури на дългоносия монарх. На 16 години стартира да следва романска лингвистика в Софийския университет; година по-късно - в Лайпциг слуша лекции по философия, литература и театрално изкуство. През 1913 година в списание " Листопад " разгласява " Литературно-художествени писма от Германия ", година по-късно в сп. " Звено " - публикацията манифест " Модерната лирика ", в която срещаме понятията " съвременна душа ", " вътрешен глас " и " метафизика ". А в стихосбирката " Жестокият пръстен " (1920) можем да прочетем няколко блестящо изразителни произведения на модерната ни лирика.
Мобилизиран по време на Първата международна война, старши подофицер Гео Милев е изпратен в 34-и троянски полк. На 29 април 1917 година позицията на разузнавачите е подложена на нечовечен артилерийски обстрел от англичани и италианци. Тежко ранен в главата край Дойран, опериран е в Германия, само че остава с едно око. Другото, " синьото стъклено око на поета ", бе открито доста по-късно в помийните ями край квартал Илиянци. Как и за какво се е стигнало до този драматичен край?
След " Грозни прози ", основани под въздействие на немския експресионизъм, Гео Милев поема пътя на обществената и революционна ориентировка. Решаващ фактор за поврата му е избухналото и грубо потушено въстание през септември 1923 година. В уводната публикация на брой 1 на списание " Пламък " от 15 януари 1924 година Съдбата на списанието и на неговия издател е показателна за дейностите на диктаторите.
В публикацията " Полицейска рецензия ", която препечатваме от брошура 7-8 (септември-октомври 1924), Гео Милев е праволинеен. Социално радушен, с експресивно-задъхана фраза поетът е и в " Краят на интелигенцията ", " Левичарството фраза ли е ", " Фашизмът ", " Театрална есен ", " Театрални опити ", " Театъра на неспособните ", " Шахатуни ", " Нарстуд ", " Толстой ", " Антология болгарской поэзии ", Лорд Байрон ", " Макбет ", " Парадокси ", " Руската лирика през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден ", " Анатол Франс ", " В. И. Ленин ", " Изложбата на Ана Балсамаджиева "
След брой 11 от януари 1925 година списание " Пламък " е неразрешено. А поемата " Септември " (в настрана издание) е иззета. Авторът й Гео Милев е свикан на съд. На 14 май е наказан по Закона за отбрана на страната на " една година тъмничен затвор, санкция от 20 000 лв. и отнемане от цивилен и политически права за две години ". Той желае да апелира присъдата пред Апелативния съд, само че още на 15 май е извикан за " информация " в полицията, с цел да не се върне вкъщи и да остане " без гроб в своята лична татковина " (Л. Стоянов). " Изчезнал безследно " в нощите на белия гнет след кървавия април 1925-та...
Полицейска рецензия
(По случай конфискуването на " Пламъкъ " )
Гео Милев
Читателите знаят обстоятелството: няколко дни след излизането на 6-та брошура, от градоначалството се дава заповед по всички софийски сектори да се конфискува от всички будки и книжарници 6-та брошура на " Пламък ". Същевременно един полицейски пост е подложен в администрацията на списанието. След няколко часа стражари с кола откарват в ІV полицейски сектор всички налични в администрацията книги от списанието и от Библиотека " Пламък ". Никакво писмо. Никакви пояснения. По чия заповед? По каква причина? Това не ни се сподели нито в Градоначалството, нито в Обществената сигурност. Списанието е иззето и в провинцията. Може би като резултат от нашия митинг до прокурора - след две-три недели ни се повърнаха от сектора книгите от Библиотеката и от списанието - от 1-ва до 5-та, като остана иззета единствено 6-та брошура.
Това е фактът. Той не ни учудва. Той е единствено знаменателен за времето, в което живеем - време на изключителни закони и изключителна реакция. Забранено е -
да се приказва
да се мисли
да се написа
да се чете
а най-накрая и
д а с е ж и в е е.
И невъзмутимо се протяга ръка върху човешкия живот. Нямат право да живеят ония, които приказват не това, което приказва например господин военачалник Русев; или ония, които мислят не по този начин, както мисли например господин министър-председателя; или ония, които пишат не по този начин, както написа например господин проф. Н. Милев; или ония най-накрая, които четат и нещо друго, с изключение на в. " Свободна тирада ", Демократически сговор ", " Слово ", " Мир " и сп. " Златорог "... Черното слънце на 9 юни, което изгря в името на всякакви хубави работи, като свободата, конституцията, потъпканите цивилен права, обществената истина, културата и националното процъфтяване, припече прекомерно мощно над главата на народа. В името на " мира " и тишината " държавното управление разгласи за неприемливи в политическия живот средствата на насилието - и инсценира всеобщо септемврийско клане; разгласи по-късно за позволена единствено " битката на концепциите " - и сътвори закон за гонене на " концепциите ", закон който не разрешава всяко мислене - фамозния Закон за отбрана на... (какъв цинизъм!) - на страната "! Правителството желае народа д а н е м и с л и: тъй като такова е понятието за н а р о д у днешните висококултурни шефове на България; народ значи с т а д о, което не мисли - поради него мислят неговите шефове. " Началство лучше знает! " - тоя фелдфебелски принцип от средата на 18. век извиква през днешния ден смях. Ний не имаме вяра, че " началството ", нито пък градоначалството знае всичко най-добре и че може да изрича критическа присъда над литературните творби. Ний не признаваме нито даже опцията да съществува п о л и ц е й с к а к р и т и к а. И освен ний, освен " Пламък ", само че целият български народ не признава правото на началството " всичко да знае ". Н а р о д ъ т м и с л и! Въпреки пламенното предпочитание на тоя или оня д а н е м и с л и. И това е популярен миг, на който сме съвременници: п р о б у ж д а н е т о на н а р о д а, неговата еволюция от " стадо " до н а р о д. - Глупци! Още не са измислени средства, с които да може да се унищожи народ. Още по-малко народ, който м и с л и. Още по-малко д н е с, когато всички нации в света узряват да бъдат сами господари на ориста си, без да я поверяват в ръцете на други - " определени " или натрапили се посредством принуждение - господари. Това е дълбокият смисъл на колосалната рецесия, която претърпява днешният свят. Слепец, който не вижда това; дваж по слепец всеки авантюрист, въобразяващ си, че може да наложи своята воля на един народ, който стартира да мисли. Мисълта не търпи господари, а още по-малко тирани. Знаменити тирани на предишното - князе, херцози, дукове, царе - макар всичката своя жестокост във времена, когато народът е бил още " стадо ", не са успявали да задушат безшумната, само че голяма вълна на недоволството към себе си - и краят им е бил скръбен. Още по-малко е допустимо това през днешния ден, когато обособената персона умира обсадена от цитадела без хранителни запаси...
Конфискува се 6-та брошура на " Пламък ". Може да се конфискува и актуалната 7-8-ма брошура. Може " Пламък " да бъде спрян. Може да не съществува списание " Пламък ". Но няма в света пожарна команда, която да може да угаси пламъка на мисълта.
Ний не протестираме срещу конфискуването на " Пламък ". Ний мълчим. ( " Мълчанието е леговище на мисълта " ). Днешната л и т е р а т у р н а редакция споделя на читателите клиенти своя нужен императив:
" М и с л е т е и ч е т е т е т а й н о! "
Така зрее л и т е р а т у р н а т а... " к о н с п и р а ц и я ". Но ний няма да се съгласим с присъдата на полицейската рецензия, която ни кара да пишем това, което нито мислим, нито усещаме: да пишем, че народът е благополучен, когато лежи повален в кърви, да пеем за аромата на розите и за песните на птичките, когато до нас долита единствено вонята на гниещи полузаровени трупове, писъци на гладни деца и майки в черно...
Защото:
Ний знаем, че единствено възторзите и болките на народа са същинската кърма на обособения и неговия дух; и по тази причина - презираме идеалите на шепа охолници, които се чудят по какъв начин да запълнят празнотата си, по какъв начин да пропилеят непотребното си време от 24 часа ежедневно.
И ний ще повторим това, което декларирахме като kredo още в 1-ва брошура на " Пламък ":
Щ е о с т а н е м т а м д е т о е н а р о д а!
За да останем правилни на мисълта и съвестта си. И да останем същински р о д о л ю б ц и, а не " родолюбци " като ония алчни тартюфи, които с разпалени жестове приканват всеки час облика на България, а в мрака на нощта клаха и колят българския народ.
П л а м ъ к ъ
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ