По какъв начин обясняваме на самите себе си трудните моменти от живота
„ Уволниха ме от работа. Не съм задоволително добър/добра за тази компания. Толкова години й посветих, а в този момент съм безработен/на. Какво ще върша оттук насетне? Животът ми е катастрофа…Провалих се за следващ път, защото… “
Или
„ Освободиха ме от работа. Фирмата претърпява сложен интервал, понижават броя на чиновниците. Ако не го бяха създали, несъмнено сам/а в никакъв случай нямаше да си потегли. Може би ми е трябвала смяна. Или малко отмора. Дали да не се замисля върху това предложение, което бях получил/а преди месеци. Ще опитам, защото… “
Една и съща обстановка – две разнообразни настройки.
Нагласите в действителност са многочислени – съществуват разнородни персонални реакции, които могат да се съотнесат към едно и също събитие (уволнение, разлъка, загуба и др.).
Защото всички ние по строго самостоятелен метод претърпяваме, реагираме и си обясняваме избрани обстановки в живота – както хубави, по този начин и неприятни.
За страдание сме устроени по този начин, че не разсъждаваме върху позитивните събития с такова старание, с каквото върху негативните.
Именно интерпретацията ни на обещано отрицателно събитие постоянно оставя трайни дефицити в живота ни и отнема опцията да продължим напред.
Тази специфичност на човешкото усещане е обвързвана с така наречен Обяснителен метод, (въведен от американския психолог Мартин Селигман) – или методът, по който си обясняваме неприятните събития, които ни сполетяват.
Обяснителният метод е свързан с концепцията ни за живота и ценностната система, които сме построили и поддържаме. Той демонстрира по какъв метод гледаме на повода за нещастието си, той е нашата мисловна настройка, добита през детството.
Нашият пояснителен метод дефинира това дали сме оптимисти или песимисти.
Селигман обособява 3 съществени особености на Обяснителният метод, които влизат в ход при пояснение на несъмнено събитие (те могат да се открият в двата образеца при започване на текста):
Първата част е трайността. Тя е обвързвана с оптимистичното или песимистичното ни отношение по отношение на времетраенето на събитието – Например: „ Никога няма да свърши този пъкъл “ или „ И това ще отмине “
Втората специфичност е обсега или мащаба на въздействие на отрицателното събитие върху живота ни – то поврежда единствено засегнатата област /работа, семейство, здраве, интимни отношения/ или всички области от живота, където настройката е, че „ Целият ми свят рухва “.
Третата част е персонализацията. Тя може да бъде вътрешна и външна и е обвързвана с това кого упрекваме, поемаме или прехвърляме отговорността на открито.
Разполагайки с тази информация може да се замислим при идващото предизвикателство, с което се срещнем.
Фактът, че установяваме своята реакция и настройка е голяма крачка и ще ни даде преимущество в обстановката.
Защото не отрицателното събитие единствено по себе си оказва пагубно влияние върху живота на човек, а методът, по който той гледа на това събитие.
Промяната на настройката е дълъг и доста персонален развой, който изисква мотивация, храброст и подобаваща поддръжка. Само тогава е допустимо построяването на доверие в личните запаси за справяне, чието активиране е належащо точно в сериозни житейски обстановки.
Инфо: https://psiholozi.com
