Увеличенията на пенсиите от последните 3 години са довели до

Увеличенията на пенсиите от последните 3 години са довели до доста усъвършенстване в един значим индикатор за " щедростта " на пенсионната система - каква част от трудовия приход замества пенсията.
През 2024 година брутният коефициент на заменяне на прихода се чака да бъде 54.2%, като това е съотношението сред междинната пенсия и междинния застрахователен приход за годината. Това съответствие надвиши 50% за пръв път през 2022 година, когато стана 51.9%. За съпоставяне, единствено три години по-рано - през 2019 година, междинната пенсия е била едвам 38.8% от междинния застрахователен приход, като това е и най-неблагоприятното съответствие от 2013 година насам. Тези данни се виждат от отчети и разбори на Национален осигурителен институт по бюджетите на държавното публично обезпечаване за последните години.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2024 година се планува да доближи 883.14 лева Номиналното повишаване е 12.1 на 100 по отношение на междинния размер на пенсията, заложен в бюджета на ДОО за предходната година. Като се приспадне плануваната инфлация от 4.8%, предстоящият действителен растеж на пенсиите тази година би трябвало да бъде 6.9%. Както е известно, тази година пенсиите ще бъдат осъвременени с 11% от 1 юли по швейцарското предписание, като таванът ще остане на миналогодишното равнище - 3400 лева
НОИ употребява още един индикатор за съпоставяне на осигурителния приход и пенсиите - чистият коефициент на заменяне. Той демонстрира съотношението сред средномесечния размер на пенсията на пенсионер и междинния чист застрахователен приход (без наложителните удръжки върху заплатите). Допълнителното сравнение се прави поради събитието, че пенсиите са необлагаеми и би следвало да се съотнасят също към чист трудов приход, разясняват специалистите. Така, когато съпоставяме пенсията към чистата си заплата, съотношението тази година би трябвало да доближи съвсем 70% - 69.8%. Тук е любопитно да се означи, че през 2019 година чистият коефициент на заменяне е достигал едвам 50%, а в този момент даже брутният е по-висок.
В мненията и другите документи към бюджетните закони се открива още един основен индикатор на взаимозависимост - така наречен пенсионерско число. Това е съотношението сред получаващите пенсии и обезпечените лица в държавната пенсионна система, т.е. какъв брой работещи устоят какъв брой пенсионери - основен знак за финансовото положение на пенсионните схеми от разходопокривен вид.
Това съответствие в последните години се усъвършенства, т.е. по-малко пенсии тежат на хората, които заплащат осигуровки, само че аргументите не са радостни, а се крият в пандемията. Така през 2020 година 100 работещи устояха към 79 пенсионери поради срутва в заетостта и внезапния скок на безработицата. През 2022 година, след рекордната смъртност на 2021 година, на 100 обезпечени към този момент се падаха единствено 73-ма пенсионери. През 2024 година се чака 100 работещи да устоят 72-ма пенсионери, като тук оказва помощ високата претовареност. И в това понижение обаче няма кой знае какъв брой добра вест, защото за пръв път от години Национален осигурителен институт чака общият брой на пенсионерите да се увеличи - до към 2 038 600 лица. А и дефицитът в системата към този момент надвишава 11 милиарда лева, т.е. все по-голяма част от разноските за пенсии се покриват през налози, тъй като осигуровките не стигат.