Искат 31 милиона лева увеличение на средствата за музеи и галерии в бюджета
Увеличението на средствата за музеи и галерии в бюджета за 2023 година би трябвало да бъде в размер на 31 млн. лева Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на Управителния съвет на съдружие “Български музеи ” и шеф на Регионалния исторически музей в Пазарджик (РИМ-Пазарджик) Борис Хаджийски.
Той означи, че тези средства са за 124 музея, които се финансират като държавни действия. Хаджийски уточни, че от съдружие “Български музеи ” са изпратили писмо до премиера акад. Николай Денков и министрите на финансите и на културата предишния петък. В него аргументират настояването си за повишение на средствата за обединен държавен стандарт за музеи и галерии.
В документа те реагират и против предлагането за нарастване на средствата за музеите, направено от служебното държавно управление в плана за бюджет за 2023 година Той планува нарастването на средствата за единния музеен стандарт да е в границите на 1,8 %, описа Хаджийски и добави, че такова покачване е незадоволително.
Той изясни, че по този начин не могат да покрият увеличаващите се настоящи разноски. Ние желаеме рационализация на музеите, а това значи в действителност да се влагат съществени средства, с цел да може да се създадат експозиционни зали и фондохранилища, сподели ръководителят на УС на сдружението и изясни, че това са най-основните неща в инфраструктурата на музеите.
Ние желаеме да се обърне внимание на българската просвета, сподели Хаджийски и добави, че приказва за музеи, библиотеки, читалища, театри, опера, филхармония и така нататък Всички тези културни субекти би трябвало да заемат полагащото им се място в мозъците на всички българи, в това число и на политиците, несъмнено. Културата е идентичността на България. И ние пазиме тази еднаквост, добави той.
Заложените в плана за бюджет средства за просвета ще задълбочат наклонността на отлив на експерти от музеите
Борис Хаджийски изрази и терзание от все по-силното увеличение на ножицата в заплащането на учителите и музейните експерти. “В проектобюджета на служебното държавно управление са заложени над 550 млн. лева за образованието, от които над 450 млн. лева единствено за повишение на заплатите на учителите, което значи, че началното заплащане на млад преподавател ще стане към 2000 лева ”, сподели той и добави, че музейните експерти имат и учителска дееспособност и това може да докара до повишение на отлива на младежи от музеите.
Хаджийски означи, че музеи като РИМ-Пазарджик най-често могат да предложат на млади фрагменти начална заплата от 1100 -1200 лева “Нали се сещате, че 700 - 800 лева са си много сериозна разлика и няма да се учудим, в случай че продължи този отлив на експерти от музеите към образованието ”, сподели той. По думите му този развой се вижда в последните две години и половина. Хаджийски добави, че има и музеи, в които стартовата заплата е още по-ниска - в границите на към 800 - 850 лева и там казусът със опазване на фрагментите е също извънредно сериозен.
Винаги сме желали образованието и културата да вървят ръка за ръка, не може едното да е за сметка за другото, означи още той. По думите му без обучение и без просвета нито една нация не може да съществува, колкото и могъща стопански да е.
Според него въпросът не е единствено в повишението на заплатите, само че става въпрос и за възобновяване на експозициите, за прибавяне на интерактивни технологии. Всичкото това ще направи музеят постоянен, с цел да може да посреща хората, които жадуват да влязат в него и да получат това духовно зрънце, което им е належащо, сподели Хаджийски.
Председателят на УС на съдружие “Български музеи ” уточни, че нарастването на единния стандарт би трябвало да е с към 49 % за районни и общински музеи и с към 44 % за национални музеи по отношение на средствата от предходната година. С тези средства бихме могли първо да наваксаме занемаряване от предходни години, означи Хаджийски и добави, че това, което са създали през предходната 2022 година, е било доста положително.
Директорът на РИМ-Пазарджик подсети, че през изтеклата година са съумели да убедят народните представители да гласоподават в музеите и галериите да влязат в допълнение 12 милиона лв., което е разрешило единият държавен стандарт за една субсидирана численост да стане 25 008 лева Хаджийски напомни, че предлагането на финансово министерство тогава е било стандартът да е към 19 хиляди лв.. Според него това нарастване, случило се през 2022 година, е компенсирало част от изоставането. Това закъснение би трябвало да продължи да се компенсира, счита още Хаджийски, отбелязвайки, че това ще разреши модернизирането на музеите и запазването на чиновниците. Тези хора би трябвало да бъдат обгрижвани, те би трябвало да видят, че са ценени като фрагменти, сподели той.
В отговор на въпрос Хаджийски сподели, че през тази година единният стандарт би трябвало да е 39 500 лева за националните музеи и галерии, както и 37 500 лева за районните и общинските. Той уточни, че сега към 75 - 80 % от дотацията е за фонд “Работна заплата ”, а с останалите 20 - 25 % се покрива всичко друго - и настоящи разноски, и разноски за активност. Според него нещата в сферата биха се нормализирали, когато фонд " Работна заплата " стане към 50 % от бюджета. “Освен това хората би трябвало да бъдат удовлетворени от самото възнаграждение ”, сподели той и добави, че при настоящия бюджет, в който фонд “Работна заплата ” е 75 - 80 %, действително заплатите са ниски. Ако би трябвало да вдигнат заплатите колкото на учителите, евентуално и цялата дотация няма да им стигне, означи още той. За рационализация, за компютри или нещо друго, въобще не може да се приказва, добави Хаджийски.
Погрешна политика е плановият принцип на финансиране да е доминиращ при развиването на културни и просветителни институции, означи Борис Хаджийски. Според него страната би трябвало да сътвори такива условия, че културните институции да имат сигурността да развиват активността си. По думите му това минава през непрекъсната държавна дотация, която всяка година би трябвало да се покачва, както е записано и в нормативната база.
Той означи, че това би разрешило да възнамеряват разноските си, в това число за заплати, поправки, рационализация или подготовка на музейните експерти. Има музеи с по девет - 10 обекта, по какъв начин се поддържат тези здания или археологически резервати, попита Хаджийски. Според него, когато един музей е спокоен, че има обезпечена активността и заплащането на своите хора, тогава той може да взе участие в планове. Проектите са една помощ, която обаче е след главния бюджет, добави музейният експерт. Хаджийски даде образец с план, в който е взел участие РИМ-Пазарджик по Норвежкия финансов механизъм. Програмата отпуска 10 милиона лева по тази мярка и при таван от 400 000 евро за план, 14 музея съумяха да завоюват, описа той. По думите му тези планове са свързани с рационализация на музеите. В РИМ-Пазарджик със средствата е актуализирана зала “Археология ”.
Той означи, че тези средства са за 124 музея, които се финансират като държавни действия. Хаджийски уточни, че от съдружие “Български музеи ” са изпратили писмо до премиера акад. Николай Денков и министрите на финансите и на културата предишния петък. В него аргументират настояването си за повишение на средствата за обединен държавен стандарт за музеи и галерии.
В документа те реагират и против предлагането за нарастване на средствата за музеите, направено от служебното държавно управление в плана за бюджет за 2023 година Той планува нарастването на средствата за единния музеен стандарт да е в границите на 1,8 %, описа Хаджийски и добави, че такова покачване е незадоволително.
Той изясни, че по този начин не могат да покрият увеличаващите се настоящи разноски. Ние желаеме рационализация на музеите, а това значи в действителност да се влагат съществени средства, с цел да може да се създадат експозиционни зали и фондохранилища, сподели ръководителят на УС на сдружението и изясни, че това са най-основните неща в инфраструктурата на музеите.
Ние желаеме да се обърне внимание на българската просвета, сподели Хаджийски и добави, че приказва за музеи, библиотеки, читалища, театри, опера, филхармония и така нататък Всички тези културни субекти би трябвало да заемат полагащото им се място в мозъците на всички българи, в това число и на политиците, несъмнено. Културата е идентичността на България. И ние пазиме тази еднаквост, добави той.
Заложените в плана за бюджет средства за просвета ще задълбочат наклонността на отлив на експерти от музеите
Борис Хаджийски изрази и терзание от все по-силното увеличение на ножицата в заплащането на учителите и музейните експерти. “В проектобюджета на служебното държавно управление са заложени над 550 млн. лева за образованието, от които над 450 млн. лева единствено за повишение на заплатите на учителите, което значи, че началното заплащане на млад преподавател ще стане към 2000 лева ”, сподели той и добави, че музейните експерти имат и учителска дееспособност и това може да докара до повишение на отлива на младежи от музеите.
Хаджийски означи, че музеи като РИМ-Пазарджик най-често могат да предложат на млади фрагменти начална заплата от 1100 -1200 лева “Нали се сещате, че 700 - 800 лева са си много сериозна разлика и няма да се учудим, в случай че продължи този отлив на експерти от музеите към образованието ”, сподели той. По думите му този развой се вижда в последните две години и половина. Хаджийски добави, че има и музеи, в които стартовата заплата е още по-ниска - в границите на към 800 - 850 лева и там казусът със опазване на фрагментите е също извънредно сериозен.
Винаги сме желали образованието и културата да вървят ръка за ръка, не може едното да е за сметка за другото, означи още той. По думите му без обучение и без просвета нито една нация не може да съществува, колкото и могъща стопански да е.
Според него въпросът не е единствено в повишението на заплатите, само че става въпрос и за възобновяване на експозициите, за прибавяне на интерактивни технологии. Всичкото това ще направи музеят постоянен, с цел да може да посреща хората, които жадуват да влязат в него и да получат това духовно зрънце, което им е належащо, сподели Хаджийски.
Председателят на УС на съдружие “Български музеи ” уточни, че нарастването на единния стандарт би трябвало да е с към 49 % за районни и общински музеи и с към 44 % за национални музеи по отношение на средствата от предходната година. С тези средства бихме могли първо да наваксаме занемаряване от предходни години, означи Хаджийски и добави, че това, което са създали през предходната 2022 година, е било доста положително.
Директорът на РИМ-Пазарджик подсети, че през изтеклата година са съумели да убедят народните представители да гласоподават в музеите и галериите да влязат в допълнение 12 милиона лв., което е разрешило единият държавен стандарт за една субсидирана численост да стане 25 008 лева Хаджийски напомни, че предлагането на финансово министерство тогава е било стандартът да е към 19 хиляди лв.. Според него това нарастване, случило се през 2022 година, е компенсирало част от изоставането. Това закъснение би трябвало да продължи да се компенсира, счита още Хаджийски, отбелязвайки, че това ще разреши модернизирането на музеите и запазването на чиновниците. Тези хора би трябвало да бъдат обгрижвани, те би трябвало да видят, че са ценени като фрагменти, сподели той.
В отговор на въпрос Хаджийски сподели, че през тази година единният стандарт би трябвало да е 39 500 лева за националните музеи и галерии, както и 37 500 лева за районните и общинските. Той уточни, че сега към 75 - 80 % от дотацията е за фонд “Работна заплата ”, а с останалите 20 - 25 % се покрива всичко друго - и настоящи разноски, и разноски за активност. Според него нещата в сферата биха се нормализирали, когато фонд " Работна заплата " стане към 50 % от бюджета. “Освен това хората би трябвало да бъдат удовлетворени от самото възнаграждение ”, сподели той и добави, че при настоящия бюджет, в който фонд “Работна заплата ” е 75 - 80 %, действително заплатите са ниски. Ако би трябвало да вдигнат заплатите колкото на учителите, евентуално и цялата дотация няма да им стигне, означи още той. За рационализация, за компютри или нещо друго, въобще не може да се приказва, добави Хаджийски.
Погрешна политика е плановият принцип на финансиране да е доминиращ при развиването на културни и просветителни институции, означи Борис Хаджийски. Според него страната би трябвало да сътвори такива условия, че културните институции да имат сигурността да развиват активността си. По думите му това минава през непрекъсната държавна дотация, която всяка година би трябвало да се покачва, както е записано и в нормативната база.
Той означи, че това би разрешило да възнамеряват разноските си, в това число за заплати, поправки, рационализация или подготовка на музейните експерти. Има музеи с по девет - 10 обекта, по какъв начин се поддържат тези здания или археологически резервати, попита Хаджийски. Според него, когато един музей е спокоен, че има обезпечена активността и заплащането на своите хора, тогава той може да взе участие в планове. Проектите са една помощ, която обаче е след главния бюджет, добави музейният експерт. Хаджийски даде образец с план, в който е взел участие РИМ-Пазарджик по Норвежкия финансов механизъм. Програмата отпуска 10 милиона лева по тази мярка и при таван от 400 000 евро за план, 14 музея съумяха да завоюват, описа той. По думите му тези планове са свързани с рационализация на музеите. В РИМ-Пазарджик със средствата е актуализирана зала “Археология ”.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ