Ще има ли отново драстично поскъпване на горивата?
Усложнената конюнктура поради офанзивите на хутите против кораби в Червено море ще се отрази косвено и върху България. При дълготрайно задълбочаване на усложненията по веригата за доставки има възможност импортираният в страната ни нефт да се оскъпи с до 10 на 100. Поскъпване може да има и при доставките на природен газ. Това предвижда пред Българска телеграфна агенция доцент доктор Васил Петков, началник на катедра " Международни стопански връзки и бизнес " във факултета " Международна стопанска система и политика " на Университета на национално и международно стопанство (УНСС).
Търговските размери в размирния район
През другите години делът на международната търговия, която минава през този район, варира сред 10 и 12 на 100. През Червено море минава и към 30 на 100 от морския превоз с контейнери, сподели доцент Петков. Това е значима артерия, която закупи по-голямо значение през последните години поради проблемите с Панамския канал, свързани със засушаването и намаляването на потенциала съвсем на половина, уточни икономистът. Дори част от доставките от Азия към Източното крайбрежие на Съединени американски щати минават през Суецкия канал.
Делът на стоките за България, които минават през Червено море, по думите на доцент доктор Петков, е нищожен. Основният търговски сътрудник на България е Европейският съюз, а вносът ни от Китай е сред 9 и 10 на 100 от общия ни внос. В този смисъл пряк резултат от спора за страната ни не се чака, а България ще го усети косвено, в случай че от него бъдат наранени производители на артикули в Европейски Съюз, от които ние внасяме, разяснява ученият.
Горивата
Притесненията ми са главно свързани с петрола, тъй като до момента го внасяхме най-вече от съветски пристанища, а с диверсификацията в страната ще постъпва неруски нефт, уточни доцент Петков. Основната транспортна артерия, по която минават петролът и природният газ, да вземем за пример от Катар, е Суецкият канал, паралелно на него има и водопровод и до него няма достъп сега, добави той. В този смисъл казусът за България по-скоро ще бъде в посока горива, които ще се оскъпят поради увеличените транспортни разноски, ще набъбнат и застраховките на превозените товари и това в проценти ще се натрупа върху цените на горивата. Ученият уточни, че в случай че спорът продължи и в него се замесят и други страни, може даже да се стигне до прекъсване на износа на горива - да вземем за пример от Иран, а от други страни просто няма да има опция да доближава до крайните консуматори.
Същевременно доцент Петков уточни, че към момента България разполага с задоволително ресурси на съветски нефт, но добави, че в случай че спорът продължи, резултатът от повишението на цената на петрола за България ще се усети през май-юни, само че няма да е сензитивен. Той подсети, че фючърсите на главните сортове нефт се повишиха, само че не доста – от 5 до 10 на 100, само че цената за барел нефт – към 80 $ за барел, към момента е надалеч от стойностите от 120 $, каквато бе, когато Русия атакува Украйна. В случая с Червено море шокът ще е по-малък и по последни данни има единствено леко повишаване на цените на петрола, добави ученият.
Причините за по-обрания резултат
По-обраният резултат на последната рецесия ще се дължи и на опита на Европейски Съюз да се оправя с сходни обстановки след коронавирус рецесията, когато веригите на доставки бяха напълно прекратени, счита доцент Петков. Общността и Съединени американски щати извлякоха поуките от прекомерната си взаимозависимост от " фабриката Китай " и започнаха развой на връщане или пренасяне на част от производствата. Освен това в интервала след коронавирус рецесията търсенето на артикули в международен мащаб беше доста по-голямо, имаше парични средства в популацията и в бизнеса с напечатаните " хеликоптерни " пари по линия на помощите, само че нямаше задоволително предложение и това докара до растеж от четири-пет пъти на транспортните разноски по направление Азия-Европа, недостиг на контейнери за транспорт и на артикули, което породи явлението свръхтърсене, разяснява ученият.
Засегнатите браншове
В България измежду засегнатите браншове се чака да е производството на части и съставни елементи за производството на коли да вземем за пример и като цяло секторът " Машиностроене ", счита доцент Петков. Според него потребителите ще усетят рецесията по цените на новите коли и по забавянето на интервала на доставката им, както и в увеличените цени на някои капиталови артикули, само че не и такива, на които сме производител, включително храни и артикули за краткотрайна приложимост.
Кризата и задаващата се криза
Сега рецесията поради хутите в Червено море се развива в нова международна финансова конюнктура. Цялата 2023 година бяхме очевидци на дейностите на ЕЦБ, Федералния запас и международната банкова система в посока повишение на лихвените проценти за преодоляване на инфлацията, разяснява ученият. Това докара до изстудяване на стопанските системи и забавянето на икономическата интензивност с преход към криза, добави доцент Петков. Според него това ще е причина ударът от спирането на веригите на доставки през Черно море да бъде посрещнат по-меко от международната и националната ни стопанска система поради окачваната криза в страните от Европейски Съюз и еврозоната, Англия и Съединени американски щати. Когато тези стопански системи са в криза, няма да има задоволително ползване и инвеститорско търсене, а когато няма търсене, не се чака и да има значително придвижване нагоре на цените на горивата и на другите артикули, добави ученият.
Неговите упования са рецесията в развитите страни да продължи през тази и при започване на идната година, като тя няма да се отрази значително върху разрастващите се стопански системи. Прогнозите на учения са, че България ще навлезе в рецесионен интервал шест до 12 месеца след Германия, където данните за третото и четвъртото тримесечие дават ясни индикации за надвиснала криза. Намалената икономическа интензивност в Германия ще докара до отрицателни резултати за България, тъй като ние сме стопанска система, която доставя тази страна с елементи, възли и елементи и в случай че там заводите не работят, няма да има пласмент на продукцията. Това към този момент го виждаме по последните данни за износа и вноса ни, който фрапантно понижава, а салдото ни с Европейски Съюз още веднъж е негативно, уточни доцент доктор Петков.
Пазарът на труда
Ефектите от повишението на лихвените проценти и забавянето на икономическата интензивност върху пазара на труда се появяват постоянно със забавяне от шест до 12 месеца. Към момента в Съединени американски щати и в еврозоната (даже Европейски Съюз регистрира рекордно ниска безработица), а също и в България пазарът на труда остана постоянен за предходната година и ние сме съвсем на естественото ниво на безработицата, с леко повишаване от 0,1 процентен пункт през декември до 5,6 на 100, разяснява ученият. Известно напрежение може да се чака от завръщането в България на по-ниско квалифицирани фрагменти, които в този момент работят да вземем за пример в Германия и Нидерландия във връзка рецесионните процеси там, само че пък при хроничния съгласно бизнеса у нас проблем с фрагментите се чака част от новозавърналите се хора да намерят работа.
Новите благоприятни условия
Кризата в Черно море ще сложи на дневен ред активизирането на работата на редица страни по света в търсенето на нови и подновяването на остарели транспортни коридори, счита доцент Петков. По-принцип действително Суецкият канал е доста безценен като транспортна артерия и е добре да се развиват други транспортни коридори – Северният, Южният и Средният транскаспийски, сподели ученият. Според него изключително перспективен е Средният кулоар, тъй като там към този момент се регистрира близо два пъти нарастване на превозените артикули през предходната година по отношение на миналата. Според учения обаче е належащо да се засилят вложенията в развиването на този кулоар в посока увеличение на опциите на пристанищата, както това към този момент се случи в Констанца. Потенциал има и пристанището в Бургас.
Според доцент Петков България нищо не завоюва от влизането във въздушния и морския Шенген, тъй като стоките главно се транспортират посредством пътен и железопътен превоз, а загубите от това, че не сме в Шенген и по суша, водят до завишаване на цените на продуктите с към 1 %, като за бизнеса загубите възлизат на почти 1 милион лв. дневно.
Търговските размери в размирния район
През другите години делът на международната търговия, която минава през този район, варира сред 10 и 12 на 100. През Червено море минава и към 30 на 100 от морския превоз с контейнери, сподели доцент Петков. Това е значима артерия, която закупи по-голямо значение през последните години поради проблемите с Панамския канал, свързани със засушаването и намаляването на потенциала съвсем на половина, уточни икономистът. Дори част от доставките от Азия към Източното крайбрежие на Съединени американски щати минават през Суецкия канал.
Делът на стоките за България, които минават през Червено море, по думите на доцент доктор Петков, е нищожен. Основният търговски сътрудник на България е Европейският съюз, а вносът ни от Китай е сред 9 и 10 на 100 от общия ни внос. В този смисъл пряк резултат от спора за страната ни не се чака, а България ще го усети косвено, в случай че от него бъдат наранени производители на артикули в Европейски Съюз, от които ние внасяме, разяснява ученият.
Горивата
Притесненията ми са главно свързани с петрола, тъй като до момента го внасяхме най-вече от съветски пристанища, а с диверсификацията в страната ще постъпва неруски нефт, уточни доцент Петков. Основната транспортна артерия, по която минават петролът и природният газ, да вземем за пример от Катар, е Суецкият канал, паралелно на него има и водопровод и до него няма достъп сега, добави той. В този смисъл казусът за България по-скоро ще бъде в посока горива, които ще се оскъпят поради увеличените транспортни разноски, ще набъбнат и застраховките на превозените товари и това в проценти ще се натрупа върху цените на горивата. Ученият уточни, че в случай че спорът продължи и в него се замесят и други страни, може даже да се стигне до прекъсване на износа на горива - да вземем за пример от Иран, а от други страни просто няма да има опция да доближава до крайните консуматори.
Същевременно доцент Петков уточни, че към момента България разполага с задоволително ресурси на съветски нефт, но добави, че в случай че спорът продължи, резултатът от повишението на цената на петрола за България ще се усети през май-юни, само че няма да е сензитивен. Той подсети, че фючърсите на главните сортове нефт се повишиха, само че не доста – от 5 до 10 на 100, само че цената за барел нефт – към 80 $ за барел, към момента е надалеч от стойностите от 120 $, каквато бе, когато Русия атакува Украйна. В случая с Червено море шокът ще е по-малък и по последни данни има единствено леко повишаване на цените на петрола, добави ученият.
Причините за по-обрания резултат
По-обраният резултат на последната рецесия ще се дължи и на опита на Европейски Съюз да се оправя с сходни обстановки след коронавирус рецесията, когато веригите на доставки бяха напълно прекратени, счита доцент Петков. Общността и Съединени американски щати извлякоха поуките от прекомерната си взаимозависимост от " фабриката Китай " и започнаха развой на връщане или пренасяне на част от производствата. Освен това в интервала след коронавирус рецесията търсенето на артикули в международен мащаб беше доста по-голямо, имаше парични средства в популацията и в бизнеса с напечатаните " хеликоптерни " пари по линия на помощите, само че нямаше задоволително предложение и това докара до растеж от четири-пет пъти на транспортните разноски по направление Азия-Европа, недостиг на контейнери за транспорт и на артикули, което породи явлението свръхтърсене, разяснява ученият.
Засегнатите браншове
В България измежду засегнатите браншове се чака да е производството на части и съставни елементи за производството на коли да вземем за пример и като цяло секторът " Машиностроене ", счита доцент Петков. Според него потребителите ще усетят рецесията по цените на новите коли и по забавянето на интервала на доставката им, както и в увеличените цени на някои капиталови артикули, само че не и такива, на които сме производител, включително храни и артикули за краткотрайна приложимост.
Кризата и задаващата се криза
Сега рецесията поради хутите в Червено море се развива в нова международна финансова конюнктура. Цялата 2023 година бяхме очевидци на дейностите на ЕЦБ, Федералния запас и международната банкова система в посока повишение на лихвените проценти за преодоляване на инфлацията, разяснява ученият. Това докара до изстудяване на стопанските системи и забавянето на икономическата интензивност с преход към криза, добави доцент Петков. Според него това ще е причина ударът от спирането на веригите на доставки през Черно море да бъде посрещнат по-меко от международната и националната ни стопанска система поради окачваната криза в страните от Европейски Съюз и еврозоната, Англия и Съединени американски щати. Когато тези стопански системи са в криза, няма да има задоволително ползване и инвеститорско търсене, а когато няма търсене, не се чака и да има значително придвижване нагоре на цените на горивата и на другите артикули, добави ученият.
Неговите упования са рецесията в развитите страни да продължи през тази и при започване на идната година, като тя няма да се отрази значително върху разрастващите се стопански системи. Прогнозите на учения са, че България ще навлезе в рецесионен интервал шест до 12 месеца след Германия, където данните за третото и четвъртото тримесечие дават ясни индикации за надвиснала криза. Намалената икономическа интензивност в Германия ще докара до отрицателни резултати за България, тъй като ние сме стопанска система, която доставя тази страна с елементи, възли и елементи и в случай че там заводите не работят, няма да има пласмент на продукцията. Това към този момент го виждаме по последните данни за износа и вноса ни, който фрапантно понижава, а салдото ни с Европейски Съюз още веднъж е негативно, уточни доцент доктор Петков.
Пазарът на труда
Ефектите от повишението на лихвените проценти и забавянето на икономическата интензивност върху пазара на труда се появяват постоянно със забавяне от шест до 12 месеца. Към момента в Съединени американски щати и в еврозоната (даже Европейски Съюз регистрира рекордно ниска безработица), а също и в България пазарът на труда остана постоянен за предходната година и ние сме съвсем на естественото ниво на безработицата, с леко повишаване от 0,1 процентен пункт през декември до 5,6 на 100, разяснява ученият. Известно напрежение може да се чака от завръщането в България на по-ниско квалифицирани фрагменти, които в този момент работят да вземем за пример в Германия и Нидерландия във връзка рецесионните процеси там, само че пък при хроничния съгласно бизнеса у нас проблем с фрагментите се чака част от новозавърналите се хора да намерят работа.
Новите благоприятни условия
Кризата в Черно море ще сложи на дневен ред активизирането на работата на редица страни по света в търсенето на нови и подновяването на остарели транспортни коридори, счита доцент Петков. По-принцип действително Суецкият канал е доста безценен като транспортна артерия и е добре да се развиват други транспортни коридори – Северният, Южният и Средният транскаспийски, сподели ученият. Според него изключително перспективен е Средният кулоар, тъй като там към този момент се регистрира близо два пъти нарастване на превозените артикули през предходната година по отношение на миналата. Според учения обаче е належащо да се засилят вложенията в развиването на този кулоар в посока увеличение на опциите на пристанищата, както това към този момент се случи в Констанца. Потенциал има и пристанището в Бургас.
Според доцент Петков България нищо не завоюва от влизането във въздушния и морския Шенген, тъй като стоките главно се транспортират посредством пътен и железопътен превоз, а загубите от това, че не сме в Шенген и по суша, водят до завишаване на цените на продуктите с към 1 %, като за бизнеса загубите възлизат на почти 1 милион лв. дневно.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ