Сиймур Хърш: Нетаняху иска да запази властта си, без значение колко жени и деца ще умрат в Газа
Автор Сиймур Хърш, seymourhersh.substack.com
Превръщането на моя другар Елсберг, който умря през юни предходната година от рак, от върл покровител на Виетнамската война в нейния може би най-съществен критик е добре известно. Една от главните мании на Дан беше обвързвана с американското водачество, по-конкретно с перверзността на президента Линдън Джонсън да продължава да води война, за която доста от най-близките му съветници знаеха, че не може да бъде извоювана.
Спомних си за Дан откакто научих тук във Вашингтон, че последното навлизане на Израел в Рафах - да не кажа на Бенямин Нетаняху - ще бъде напълно " пуснато ", в случай че преговорният екип на Хамас, който в този момент е в Кайро, не показа доказателства за положителното здраве на тридесет и тримата израелски заложници, за които се твърди, че са под негов надзор. Високопоставен американски чиновник ми сподели, че без такова доказателство ще се стигне до " завършек на играта ".
Така стигаме до президента Джонсън. Вече знаем, че наред с непрекъснатото увеличение на присъединяване на американските войски във войната и провеждането на бомбардировъчни акции както в Северен, по този начин и в Южен Виетнам, той не е положил никакви съществени старания за започване на мирни договаряния с управлението на Северен Виетнам, макар поредицата от оферти от страна на Севера, чието главно изискване преди сериозните договаряния е било краткотрайно прекъсване на бомбардировките.
Отново и още веднъж, както се оповестява в доста истории за войната, Джонсън отхвърля да се съгласи да забави бомбардировките и още веднъж и още веднъж този отвод кара Севера да се отдръпне. Той ще разгласи, че повече няма да се кандидатира за преизбиране през март 1968 година, когато излиза наяве, че разрастващото се антивоенно придвижване в Америка и неналичието на триумф на бойното поле вършат преизбирането му невероятно.
Елсберг, който в никакъв случай не е имал работа след напускането на държавната работа и бранша на националната сигурност, ще продължи да написа редица сполучливи книги и ще се трансформира във водещ представител на антивоенното и антиядреното придвижване в Америка.
Но той остава преследван от войната и от на пръв взор ирационалния отвод на Джонсън да се съгласи да принуди корумпираното управление на Южен Виетнам да склони за уреждането на войната със Севера. Той не можеше да разбере за какво Джонсън отхвърля да види това, което беше явно по това време - Америка и нейните корумпирани съдружници в Южен Виетнам в никакъв случай няма да завоюват войната на юг и да реагира по съответния метод.
През април 1999 година, когато администрацията на Клинтън и НАТО избират да бомбардират Сърбия по сходен неразбираем сюжет, ескалирайки спора там и произвеждайки от ден на ден и повече бежанци, Елсберг изготвя меморандум за първите дни на Виетнамската война, когато Джонсън взема решение да разшири американското присъединяване във Виетнам.
По това време, както знае Елсберг, решението на Джонсън " е било обсъждано най-малко от някои съветници, а може би и от висшите ръководители " като " действителна опция да приключи с злополука ".
В този съдбоносен миг, написа Елсберг, " вземащият решение работи по този начин, като че ли той (обикновено мъж) вижда единствено един тип триумф и един тип неуспех... Той вижда личното си оскърбление и загубата на поста или властта като злополука - равностойна, неразличима, спрямо други нещастия като да вземем за пример големи загуби на човешки живот от личния си народ, противников цивилни жители, противников наборници, популацията на неутралните квартали... Масовото изтребване на " другите " се възприема постоянно от хората с власт като скрито налично за тях средство за практикуване на властта, макар че те обществено признават правила, които изключват това като " немислимо ".
" Може ли някой човек, който не е клинично неуравновесен - пита Елсберг, - в действителност да се държи по този начин, като че ли загубата на избори е равносилна на някое от тези бедствия? "
Елсберг отговори на личния си въпрос с това, което той назова " емпирично предписание ", което през днешния ден се ползва от Нетаняху в Газа: " Няма ограничаване за броя на човешките " други " жертви, които един мъж или жена на власт ще заплаши, унищожи, изтеза или засегне, с цел да избегне другояче сигурна загуба на власт (или може би даже на престиж) в кратковременен проект, или даже с цел да понижи вероятността това да се случи. "
Елсберг назовава този лидерски феномен " моделът на обезвереното предложение ". Той твърди, че този модел е бил в действие по време на Виетнамската война във връзка с това кой е бил обсъждан като еднократна приложимост: милиони виетнамци са били обсъждани по този метод от американското управление. Нетаняху не е единствен в потреблението на еднократни решения. Кенеди и Джонсън поредно избираха да залагат на " дълги изстрели " в опитите си да завоюват невъзможната за продобиване Виетнамска война.
Представих тезата на Елсберг на двама израелски ветерани - остарели другари, които са се сражавали и в двата случая са получили тежки рани и са служили като ad hoc съветници в предходни войни за Израел. Дан не би се изненадал от готовността им да признаят неуспеха и нуждата да се отървем от Нетаняху и неговата ръководеща коалиция, както и да работим с арабските съседи на Израел.
Един спокоен воин на доста секрети интервенции, някои от които сполучливи, а други не, се изрази по този начин:
" Това е държавно управление, ръководено от министър-председател, който се опасява от личната си сянка, колеблив е и натрапчиво бърка, а персоналното и политическото му оцеляване са единствената му и изключителна цел. Биби се е потвърдил като занаятчия на пропагандата, вълшебник на лозунги и думи, които е невероятно да бъдат реализирани... Дори да бъде заставен да се отдръпна, няма харизматични водачи, които да го заместят. ЦАХАЛ, който служеше за израелски лидерски парник, в този момент създава доста бледи и сиви генерали. Повечето от оповестените претенденти да заместят Биби не желаят да водят към решение за две страни.
Израел е изправен пред исторически миг, защото множеството сунитски арабски страни са подготвени и желаят да го одобряват в районен съюз, учреден на съдействие в региона на военното разузнаване и икономическата работа в екип. Ако имаме смелостта и силата да погледнем действителността в очите и да стартираме с районните съдружници... Ако имаме смелостта и силата да се върнем към същинските корени на юдаизма: да обичаш близък си като себе си и да освещаваш живота, а не гибелта, можем да оцелеем и да издигнем района дружно с нас. "
Друг някогашен израелски офицер, претърпял тежко раняване в борба и оживял, признава неуспехите на актуалната война против Хамас. Следвайки тезата на Елсберг, той ми сподели, че Биби преглежда " оцеляването си във властта " след неуспехите в Газа като " по-важно от това да откри опция на Хамас в Газа, да тръгне по пътя към преустановяване на израелско-палестинския спор и да възстановява ситуацията на Израел в района ".
Единственият път напред, сподели той, " е да сменяем Биби и екстремисткото държавно управление с центристко, прагматично държавно управление. Освен замяната на Биби и актуалната му коалиция е мъчно да се види по какъв начин стратегическото проваляне на Израел в Газа може да се трансформира в значима победа. "
Един по-възрастен израелец, който е прекарал години в съветване от вътрешната страна, както по време на войната, по този начин и в спокойно време, би подкрепил изразения нагоре оптимизъм във връзка с бъдещия Израел като добър комшия, само че би видял бремето на предишното като доста по-трудно за превъзмогване. Особено, както той ми сподели, след злополуката в Газа.
Екзистенциалната рецесия, пред която са изправени Израел и неговото управление през днешния ден, сподели той, " е резултат от доста трагичен набор от исторически случайности. Някои от грешките на Бен Гурион във връзка с религиозните политици, по-късно във връзка с мароканските евреи, по-късно войната на Голда през 1973 година на Йом Кипур, по-късно любовта на Бегин към ултраортодоксалните и крайните религиозни ционисти и съскащата му ненавист към кибуците ". (Консервативната партия Ликуд на Менахем Бегин е определена на власт през 1977 година и остава на власт до 1992 г.)
" Това сътвори триглаво страшилище от паразитно антиционистко ултраортодоксално придвижване, слято с ултраагресивен, ултрационистки шовинизъм и с необуздана политико-финансова корупция. Това е историческа цялост от неточности, които се случиха, до момента в който " остарелият " Израел на моите родители сложи началото на извънредно сполучливо гражданско общество на обикновено благовъзпитание, обществени грижи, просвета, творчество и продуктивност. Ах, и всемирски полезности. "
" Това чудовищно общество се съживи на 7 октомври предходната година, когато държавната система беше в тежко положение. То [старият Израел] остана в опиумна сънливост и до през днешния ден, до момента в който безглавите като пилета джебчии (новата последна религиозна десница) разпределят големи пари за селища и ултраортодоксални йешиви.
" Кой от двата Израел ще победи? " - попита той.
Източник seymourhersh.substack.com
Превод " Гласове "
