Усилено се подготвя дигитална подкрепа за 45 ключови професии у нас
Усилено се приготвя цифрова поддръжка за 45 основни специалности у нас. Това стана известно от заключителната конференция за отчитане на резултатите от плана " Дигитална поддръжка ", оповестяват от пресцентъра на КТ " Подкрепа ".
Изследвана е нуждата от дигитализиране на 45 съществени длъжности и специалности в 9 бранша на българската стопанска система – т.е. по 5 съществени специалности от всяка сфера. Деветте стопански браншове са горско стопанство, добивна индустрия, произвеждане на произведения от каучук и пластмаси, произвеждане на произведения от други неметални минерални първични материали, събиране и неутрализиране на боклуци и преработване на първични материали, далекосъобщения, медико-социални грижи с настаняване, обществена работа без настаняване, както и " други действия в региона на културата ".
Сред изследваните специалности са лесоинженер, лесничей, енергиен диспечер, настройчик на сприцмашини за каучукови произведения, машинен оператор при производството на цимент или на бетонови произведения, началник на здравословни и безвредни условия на труд при събирането и рециклипането на боклуци, механик по далекосъобщителна техника, медицински рехабилитатор, логопед, психолог,рехабилитатор, музеен възпитател, основен библиотекар и други
По време на събитието са взели присъединяване заместник-министрите на труда и обществената политика Наталия Ефремова и Емил Мингов, Цветан Спасов – началник на Управляващия орган на ОПРЧР, Добрин Иванов – изпълнителен шеф на АИКБ, Беата Папазова – консултант " Европейска интеграция и планове ” към БТПП, Емил Рогов – началник " Проекти ” на ССИ и Красимира Брозиг – основен секретар на НАПОО, Полина Маринова – изпълнителен шеф на АЗ.
" През последните няколко години в Министерството на труда и обществената политика сътворяваме екосистема на цифровия преход ", е декларирала заместник-министърът на труда и обществената политика Наталия Ефремова на конференцията, оповестяват от министерството.
Тя е подчертала, че взаимно със обществените сътрудници се основава стратегическата основа на цифровия преход, а с финансиране по Програма " Развитие на човешките запаси " (ПРЧР), Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) и средства от държавния бюджет, ще бъде създадена палитра от ограничения за повишение на цифровите умения на всички участници на пазара на труда и в поддръжка на работодателите.
В момента се създават стратегиите и методиките за образования, които са проучвателен обосновани въз основата на резултатите от плановете, осъществени от обществените сътрудници по интервенция " Развитие на цифровите умения ". Ефремова е била безапелационна, че за сполучливия цифров преход е належащо да бъдат положени старания за гарантиране на достъпността на образованията за цифрови умения.
" Бъдещето ще бъде невероятно без цифрови умения, които служащите и чиновниците би трябвало да имат, с цел да могат да реализират своята активност ", е декларирал заместник-министърът на труда и обществената политика проф. Емил Мингов. " Бъдещето, изключително с настъплението на изкуствения разсъдък, ще наложи все по-голямо рационализиране на цифровите умения, в случай че служащият или служителят желае да резервира работното си място ", е допълнил той.
По Програма " Развитие на човешките запаси " (2021-2027 г.) е заложен запас от 400 млн. лева за образования за придобиване на цифрови умения, заяви Цветан Спасов. По НПВУ също ще бъде осъществен план, който е с бюджет от 390 млн. лева. Очаква се в идващите няколко години над 700 000 български жители да преминат образования за цифрови умения. " Всички ние сме длъжни в точния момент да предприемем ограничения да създадем или повишим цифровите умения на работната мощ, с цел да бъде качествена и конкурентна както на европейско, по този начин и на международно равнище ", е показал Спасов. Според него без тясното взаимоотношение сред институциите и обществените сътрудници, тази задача не може да бъде осъществена.
Критично ниско е равнището на цифровите умения на българските граждани
Според данни на Евростат, оповестени от КНСБ на уеб страницата на синдикалната организация, страната ни е на четвърто място в обратна посока в Европейски Съюз (преди Италия, Полша и Румъния) по дял на популацията, притежаващо съществени цифрови умения – 23,4%, спрямо 27,5% приблизително за Европейски Съюз. Едва 7,8% от лицата имат умения над главните (26,5% приблизително за ЕС). По дял на лицата без общи цифрови компетентности изпреварваме единствено Румъния (10.13%) – в България техният дял е 6.2%, а приблизително за Европейски Съюз са 3%. България води и отрицателната ранглиста по дял от популацията, чиито цифрови умения и компетентности не могат да бъдат оценени, защото не е употребило интернет през последните 3 месеца – 24.7% при приблизително за Европейски Съюз 11 на 100.
Според Национален статистически институт към 13% от българите в никакъв случай не са употребявали интернет, като в Северозападен регион те са 16%, а в Югозападен – 7.6%, допълват от КНСБ.
Изследване на БСК, осъществено взаимно с КНСБ и общественото министерство, неотдавна сподели, че в случай че няма ефикасна система и налични принадлежности за развиване на умения, в случай че не се предизвиква ученето и усъвършенстването през целия живот, всеки трети работещ у нас ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, заради дефицити в цифровата подготвеност.
Направеният разбор на цифровите умения в 16 стопански бранша у нас сподели, че единствено 19% от работната мощ има цифрова подготвеност за заеманата от тях служба. На този декор над 90% от работните места изискват характерни типове цифрови умения.
Според анализите ускореното нахлуване на осведомителните технологии в живота и в стопанската система усилва цифровото неравноправие. С " преселването ” на публичния живот във виртуалния свят то все по-често води до обществена изолираност, закъснение от актуалните публични трендове и утежняване на качеството на живот. Налице е неравнопоставеност в достъпа до пазара на труда, в пригодността за претовареност и подвижност, допълват от КНСБ.
Предизвикателствата пред ученето през целия живот и лимитираните вложения в образование забавят и напъните на Европейски Съюз да запълни празнината в цифровите умения до 2030 година, съгласно представители и специалисти от Европейски Съюз, които упорстват за незабавна поддръжка за повишение на уменията и преквалификацията на хората от всички възрасти. Съгласно Европейския дирек на обществените права Европейски Съюз се стреми да подсигурява, че минимум 60% от всички възрастни ще вземат участие в образование всяка година до 2030 година През 2021 година делът на възрастните, които оповестяват, че вземат участие в обучение или образование, е бил приблизително 10,8%, с най-голям брой в Швеция, Финландия и Нидерландия. Най-нисък е делът на присъединяване в България и Румъния.
Според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз образованието остава ниско в доста страни поради високите цени и разлики в качеството му, като се акцентира нуждата от повече обществени вложения в учене през целия живот.
Изследвана е нуждата от дигитализиране на 45 съществени длъжности и специалности в 9 бранша на българската стопанска система – т.е. по 5 съществени специалности от всяка сфера. Деветте стопански браншове са горско стопанство, добивна индустрия, произвеждане на произведения от каучук и пластмаси, произвеждане на произведения от други неметални минерални първични материали, събиране и неутрализиране на боклуци и преработване на първични материали, далекосъобщения, медико-социални грижи с настаняване, обществена работа без настаняване, както и " други действия в региона на културата ".
Сред изследваните специалности са лесоинженер, лесничей, енергиен диспечер, настройчик на сприцмашини за каучукови произведения, машинен оператор при производството на цимент или на бетонови произведения, началник на здравословни и безвредни условия на труд при събирането и рециклипането на боклуци, механик по далекосъобщителна техника, медицински рехабилитатор, логопед, психолог,рехабилитатор, музеен възпитател, основен библиотекар и други
По време на събитието са взели присъединяване заместник-министрите на труда и обществената политика Наталия Ефремова и Емил Мингов, Цветан Спасов – началник на Управляващия орган на ОПРЧР, Добрин Иванов – изпълнителен шеф на АИКБ, Беата Папазова – консултант " Европейска интеграция и планове ” към БТПП, Емил Рогов – началник " Проекти ” на ССИ и Красимира Брозиг – основен секретар на НАПОО, Полина Маринова – изпълнителен шеф на АЗ.
" През последните няколко години в Министерството на труда и обществената политика сътворяваме екосистема на цифровия преход ", е декларирала заместник-министърът на труда и обществената политика Наталия Ефремова на конференцията, оповестяват от министерството.
Тя е подчертала, че взаимно със обществените сътрудници се основава стратегическата основа на цифровия преход, а с финансиране по Програма " Развитие на човешките запаси " (ПРЧР), Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) и средства от държавния бюджет, ще бъде създадена палитра от ограничения за повишение на цифровите умения на всички участници на пазара на труда и в поддръжка на работодателите.
В момента се създават стратегиите и методиките за образования, които са проучвателен обосновани въз основата на резултатите от плановете, осъществени от обществените сътрудници по интервенция " Развитие на цифровите умения ". Ефремова е била безапелационна, че за сполучливия цифров преход е належащо да бъдат положени старания за гарантиране на достъпността на образованията за цифрови умения.
" Бъдещето ще бъде невероятно без цифрови умения, които служащите и чиновниците би трябвало да имат, с цел да могат да реализират своята активност ", е декларирал заместник-министърът на труда и обществената политика проф. Емил Мингов. " Бъдещето, изключително с настъплението на изкуствения разсъдък, ще наложи все по-голямо рационализиране на цифровите умения, в случай че служащият или служителят желае да резервира работното си място ", е допълнил той.
По Програма " Развитие на човешките запаси " (2021-2027 г.) е заложен запас от 400 млн. лева за образования за придобиване на цифрови умения, заяви Цветан Спасов. По НПВУ също ще бъде осъществен план, който е с бюджет от 390 млн. лева. Очаква се в идващите няколко години над 700 000 български жители да преминат образования за цифрови умения. " Всички ние сме длъжни в точния момент да предприемем ограничения да създадем или повишим цифровите умения на работната мощ, с цел да бъде качествена и конкурентна както на европейско, по този начин и на международно равнище ", е показал Спасов. Според него без тясното взаимоотношение сред институциите и обществените сътрудници, тази задача не може да бъде осъществена.
Критично ниско е равнището на цифровите умения на българските граждани
Според данни на Евростат, оповестени от КНСБ на уеб страницата на синдикалната организация, страната ни е на четвърто място в обратна посока в Европейски Съюз (преди Италия, Полша и Румъния) по дял на популацията, притежаващо съществени цифрови умения – 23,4%, спрямо 27,5% приблизително за Европейски Съюз. Едва 7,8% от лицата имат умения над главните (26,5% приблизително за ЕС). По дял на лицата без общи цифрови компетентности изпреварваме единствено Румъния (10.13%) – в България техният дял е 6.2%, а приблизително за Европейски Съюз са 3%. България води и отрицателната ранглиста по дял от популацията, чиито цифрови умения и компетентности не могат да бъдат оценени, защото не е употребило интернет през последните 3 месеца – 24.7% при приблизително за Европейски Съюз 11 на 100.
Според Национален статистически институт към 13% от българите в никакъв случай не са употребявали интернет, като в Северозападен регион те са 16%, а в Югозападен – 7.6%, допълват от КНСБ.
Изследване на БСК, осъществено взаимно с КНСБ и общественото министерство, неотдавна сподели, че в случай че няма ефикасна система и налични принадлежности за развиване на умения, в случай че не се предизвиква ученето и усъвършенстването през целия живот, всеки трети работещ у нас ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, заради дефицити в цифровата подготвеност.
Направеният разбор на цифровите умения в 16 стопански бранша у нас сподели, че единствено 19% от работната мощ има цифрова подготвеност за заеманата от тях служба. На този декор над 90% от работните места изискват характерни типове цифрови умения.
Според анализите ускореното нахлуване на осведомителните технологии в живота и в стопанската система усилва цифровото неравноправие. С " преселването ” на публичния живот във виртуалния свят то все по-често води до обществена изолираност, закъснение от актуалните публични трендове и утежняване на качеството на живот. Налице е неравнопоставеност в достъпа до пазара на труда, в пригодността за претовареност и подвижност, допълват от КНСБ.
Предизвикателствата пред ученето през целия живот и лимитираните вложения в образование забавят и напъните на Европейски Съюз да запълни празнината в цифровите умения до 2030 година, съгласно представители и специалисти от Европейски Съюз, които упорстват за незабавна поддръжка за повишение на уменията и преквалификацията на хората от всички възрасти. Съгласно Европейския дирек на обществените права Европейски Съюз се стреми да подсигурява, че минимум 60% от всички възрастни ще вземат участие в образование всяка година до 2030 година През 2021 година делът на възрастните, които оповестяват, че вземат участие в обучение или образование, е бил приблизително 10,8%, с най-голям брой в Швеция, Финландия и Нидерландия. Най-нисък е делът на присъединяване в България и Румъния.
Според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз образованието остава ниско в доста страни поради високите цени и разлики в качеството му, като се акцентира нуждата от повече обществени вложения в учене през целия живот.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ