Д-р Младен Кацаров, уролог: Добре е да се прави туморен маркер след 50-годишна възраст
Урологът доктор Младден Кацаров в дневния блок " Добър ден, България " на Радио " Фокус " .
Първо да поговорим за рака на простатата. Кое е най-рисковата възраст за появяването на рака на простатата?
Най-рисковата възраст е към 50-годишна възраст. Затова е признато като стандарт след тези години да се прави всяка година един път туморен маркер на простатата. Казва се PSA и се прави във всяка лаборатория. Дава някаква гаранция, не е 100%, само че най-малко примерно 80% възможност за разкриване, тъй като ракът на простатата няма никакви признаци и доста мъчно се открива.
А по какъв начин минава един обзор при вас?
Един обзор при мен минава според от това какъв е казусът.
За рак на простатата?
За рак на простатата се прави ехографско проучване за размера на простатата. Ако се постанова, се прави туширане ректално. По принцип преди да се направи подобен обзор, е хубаво да има туморен маркер, тъй като той към този момент ни дава светилна какво да създадем по-нататък като проучвания и прегледи.
Има ли предварителна защита, може ли да бъде лекувано?
Няма предварителна защита, само че лекуването на рака на простатата към този момент е доста, доста по-различно от това, което беше едно време, когато аз започнах да се занимавам с урология. Ние тогава дори не оперирахме рак на простатата, а го лекувахме единствено с медикаменти, и то доста нестабилно. Сега към този момент нещата са напълно други, оперативни, има брахитерапия с радиоактивни субстанции, т.е. има доста, доста лечения. Прогнозата е много добра, в случай че се хване на време.
А има ли унаследен фактор за това заболяване?
Не е потвърдено. Има разнообразни писаници по този въпрос, само че не е потвърдено.
Основният извод от нашия диалог е, че при ранна диагностика може да бъде отстранено и надлежно хората да продължат да живеят по естествения си метод.
Абсолютно обикновено, да. Имаме добра диагностика, по тази причина отново споделям, туморен маркер след 50-годишна възраст – споделя се простатно-специфичен антиген, е наложително да се прави най-малко един път годишно. Това е най-хубавата предварителна защита за рак на простатата. Прегледите на ехограф не могат да открият рака на простатата в начални стадии, даже и ректалното туширане не всеки път го открива. Така че туморен маркер на рак на простатата след 50-годишна възраст един път е наложително, дори джипитата по принцип са длъжни да го вършат.
Доста ваши пациенти в действителност вървят при вас с разнообразни недоволства. Кои са най-честите в последните две години?
Аз главно се занимавам с мъжки стерилитет и еректилна дисфункция. Стерилитетът при мъжете и при дамите почти е 50 на 50, само че към момента битува схващането, че дамите са главната причина за стерилитет, което не е по този начин. Аз се занимавам от 1982 година с това нещо, бях кръжочник, в случай че признатите правила за спермограмата бяха едни преди години, в този момент са на половина от тези, които бяха преди 40 години.
И на какво се дължи това?
Това съгласно мен се дължи на средата, в която живеем, храната, която ядем, и метода на живот. Защото дрога и такива работи едно време не е имало, само че в този момент към този момент пушенето на марихуана се приема за нещо обикновено. Но тя примерно дава много съществено отражение върху качеството на спермата. Цигарите и алкохолът – също. Стресът в прочут смисъл също в този момент е много по-голям от този, който е бил едно време. За мен няма друго пояснение. Това е, тъй като не може преди 30-40 години да е било едно, в този момент да е друго. Макар че опциите преди 40 години за лекуване бяха доста по-различни. От 20-30 години към този момент има инвитро процедури, които също оказват помощ доста за решение на проблемите с мъжкия стерилитет, тъй като има случаи, в които не може да се помогне с лекарства. Преди години нямаше много какво да вършим. Сега към този момент с инвитро процедурите този проблем е отхвърлен. Дори един сперматозоид да намерим в тестисите, отново може да се прави инвитро процедура и да се родят естествени деца. Т.е. ние непрестанно работим в колаборация с инвитро центровете и когато не можем да помогнем с лекарства, се обръщаме към сътрудниците. Що се отнася до еректилната дисфункция, тя си е съществувала постоянно. В последните години е малко повече, тъй като там към този момент стресът е най-големият фактор за еректилната дисфункция. Истината е, че има много лекарства, с които можем да помогнем. След като установим, че този проблем е органически или психичен, към този момент се ползва лекуване. В 90% от случаите то е сполучливо. Но би трябвало една вярна диагностика и вярно лекуване. Но стресът е главният фактор.
Съществува изказване, че когато пандемията, проблемите от това естество при мъжката част са се нараснали. Така ли е в действителност, какви са вашите наблюдения?
Там има два фактора и се правеха някакви изследвания. Единият фактор – от време на време при болните от коронавиру, то при всеки вирус може да падне тестостеронът, което естествено води до някаква еректилна дисфункция, само че последните изследванията демонстрираха, че повече превалира стресът и ужасът от това, че си болен от ковид. И въпреки всичко, като си болен от някакъв вирус, ти нямаш физически сили и по тази причина не ти е до секс. Получават се и проблеми с ерекцията. След това, като си ги вкараш в подсъзнанието, се завърташ в едно колело. По-скоро стресът, в доста дребен % от случаите намерихме по-нисък тестостерон, и то при по-пълни хора, които по този начин или другояче са предразположени към невисок тестостерон. Но другояче органични аргументи от сорта на запушени съдове, повредени нерви – няма такова нещо. Но водещата причина отново беше стресът.
Т.е. огромният проблем е стресът. Да посъветваме вашите пациенти да живеят по-спокойно, с цел да нямат тези проблеми.
Това е добър съвет, само че на процедура е сложна реализацията му. Иначе на доктрина звучи добре. Аз всеки ден се сблъсквам с хора и те споделят: " Ние сме подложени на продължителен стрес “. Този стрес те няма по какъв начин да го преодолеят, тъй като работата им е такава, т.е. би трябвало да си трансформират и работата, което е много мъчно.
Да обърнем в този момент внимание към нашите слушатели от мъжки пол да обръщат внимание на здравето си и че няма нищо ужасно да посетят вашия кабинет.
По принцип ние, мъжете, не вървим доста на лекари, както дамите си вървят най-малко един път годишно на гинеколог. Мъжете какво мога да ги съветвам – да си наблюдават по какъв начин са с уринирането, да си опипват тестисите понякога, тъй като за разлика от женските органи, най-малко мъжките елементарно се опипват. Ако имат някакви промени по тях, да се извърнат към експерт. И най-малко на две-три години един път да вървят на доктор за обзор. Особено след 50-годишна възраст е хубаво най-малко на една-две години да се върви на доктор за прегледи. При по-младите мъже, апропо, до 35-годишна възраст е доста забавно, че туморът на тестиса за тази възраст е с доста по-голяма периодичност, в сравнение с след нея. Т.е. по-младите мъже в действителност би трябвало да си опипват тестисите от време на време, тъй като туморите на тестисите са присъщи за млади мъже, до момента в който множеството тумори в човешкия организъм се развиват на по-късна възраст, до момента в който туморите след 35-40 на тестиси са извънредно редки.
А на какво се дължи това?
Никой не може да ви каже, просто това е потвърден факт и към този момент от 40-годишна процедура го виждам.
Габриела ГЕОРГИЕВА
Първо да поговорим за рака на простатата. Кое е най-рисковата възраст за появяването на рака на простатата?
Най-рисковата възраст е към 50-годишна възраст. Затова е признато като стандарт след тези години да се прави всяка година един път туморен маркер на простатата. Казва се PSA и се прави във всяка лаборатория. Дава някаква гаранция, не е 100%, само че най-малко примерно 80% възможност за разкриване, тъй като ракът на простатата няма никакви признаци и доста мъчно се открива.
А по какъв начин минава един обзор при вас?
Един обзор при мен минава според от това какъв е казусът.
За рак на простатата?
За рак на простатата се прави ехографско проучване за размера на простатата. Ако се постанова, се прави туширане ректално. По принцип преди да се направи подобен обзор, е хубаво да има туморен маркер, тъй като той към този момент ни дава светилна какво да създадем по-нататък като проучвания и прегледи.
Има ли предварителна защита, може ли да бъде лекувано?
Няма предварителна защита, само че лекуването на рака на простатата към този момент е доста, доста по-различно от това, което беше едно време, когато аз започнах да се занимавам с урология. Ние тогава дори не оперирахме рак на простатата, а го лекувахме единствено с медикаменти, и то доста нестабилно. Сега към този момент нещата са напълно други, оперативни, има брахитерапия с радиоактивни субстанции, т.е. има доста, доста лечения. Прогнозата е много добра, в случай че се хване на време.
А има ли унаследен фактор за това заболяване?
Не е потвърдено. Има разнообразни писаници по този въпрос, само че не е потвърдено.
Основният извод от нашия диалог е, че при ранна диагностика може да бъде отстранено и надлежно хората да продължат да живеят по естествения си метод.
Абсолютно обикновено, да. Имаме добра диагностика, по тази причина отново споделям, туморен маркер след 50-годишна възраст – споделя се простатно-специфичен антиген, е наложително да се прави най-малко един път годишно. Това е най-хубавата предварителна защита за рак на простатата. Прегледите на ехограф не могат да открият рака на простатата в начални стадии, даже и ректалното туширане не всеки път го открива. Така че туморен маркер на рак на простатата след 50-годишна възраст един път е наложително, дори джипитата по принцип са длъжни да го вършат.
Доста ваши пациенти в действителност вървят при вас с разнообразни недоволства. Кои са най-честите в последните две години?
Аз главно се занимавам с мъжки стерилитет и еректилна дисфункция. Стерилитетът при мъжете и при дамите почти е 50 на 50, само че към момента битува схващането, че дамите са главната причина за стерилитет, което не е по този начин. Аз се занимавам от 1982 година с това нещо, бях кръжочник, в случай че признатите правила за спермограмата бяха едни преди години, в този момент са на половина от тези, които бяха преди 40 години.
И на какво се дължи това?
Това съгласно мен се дължи на средата, в която живеем, храната, която ядем, и метода на живот. Защото дрога и такива работи едно време не е имало, само че в този момент към този момент пушенето на марихуана се приема за нещо обикновено. Но тя примерно дава много съществено отражение върху качеството на спермата. Цигарите и алкохолът – също. Стресът в прочут смисъл също в този момент е много по-голям от този, който е бил едно време. За мен няма друго пояснение. Това е, тъй като не може преди 30-40 години да е било едно, в този момент да е друго. Макар че опциите преди 40 години за лекуване бяха доста по-различни. От 20-30 години към този момент има инвитро процедури, които също оказват помощ доста за решение на проблемите с мъжкия стерилитет, тъй като има случаи, в които не може да се помогне с лекарства. Преди години нямаше много какво да вършим. Сега към този момент с инвитро процедурите този проблем е отхвърлен. Дори един сперматозоид да намерим в тестисите, отново може да се прави инвитро процедура и да се родят естествени деца. Т.е. ние непрестанно работим в колаборация с инвитро центровете и когато не можем да помогнем с лекарства, се обръщаме към сътрудниците. Що се отнася до еректилната дисфункция, тя си е съществувала постоянно. В последните години е малко повече, тъй като там към този момент стресът е най-големият фактор за еректилната дисфункция. Истината е, че има много лекарства, с които можем да помогнем. След като установим, че този проблем е органически или психичен, към този момент се ползва лекуване. В 90% от случаите то е сполучливо. Но би трябвало една вярна диагностика и вярно лекуване. Но стресът е главният фактор.
Съществува изказване, че когато пандемията, проблемите от това естество при мъжката част са се нараснали. Така ли е в действителност, какви са вашите наблюдения?
Там има два фактора и се правеха някакви изследвания. Единият фактор – от време на време при болните от коронавиру, то при всеки вирус може да падне тестостеронът, което естествено води до някаква еректилна дисфункция, само че последните изследванията демонстрираха, че повече превалира стресът и ужасът от това, че си болен от ковид. И въпреки всичко, като си болен от някакъв вирус, ти нямаш физически сили и по тази причина не ти е до секс. Получават се и проблеми с ерекцията. След това, като си ги вкараш в подсъзнанието, се завърташ в едно колело. По-скоро стресът, в доста дребен % от случаите намерихме по-нисък тестостерон, и то при по-пълни хора, които по този начин или другояче са предразположени към невисок тестостерон. Но другояче органични аргументи от сорта на запушени съдове, повредени нерви – няма такова нещо. Но водещата причина отново беше стресът.
Т.е. огромният проблем е стресът. Да посъветваме вашите пациенти да живеят по-спокойно, с цел да нямат тези проблеми.
Това е добър съвет, само че на процедура е сложна реализацията му. Иначе на доктрина звучи добре. Аз всеки ден се сблъсквам с хора и те споделят: " Ние сме подложени на продължителен стрес “. Този стрес те няма по какъв начин да го преодолеят, тъй като работата им е такава, т.е. би трябвало да си трансформират и работата, което е много мъчно.
Да обърнем в този момент внимание към нашите слушатели от мъжки пол да обръщат внимание на здравето си и че няма нищо ужасно да посетят вашия кабинет.
По принцип ние, мъжете, не вървим доста на лекари, както дамите си вървят най-малко един път годишно на гинеколог. Мъжете какво мога да ги съветвам – да си наблюдават по какъв начин са с уринирането, да си опипват тестисите понякога, тъй като за разлика от женските органи, най-малко мъжките елементарно се опипват. Ако имат някакви промени по тях, да се извърнат към експерт. И най-малко на две-три години един път да вървят на доктор за обзор. Особено след 50-годишна възраст е хубаво най-малко на една-две години да се върви на доктор за прегледи. При по-младите мъже, апропо, до 35-годишна възраст е доста забавно, че туморът на тестиса за тази възраст е с доста по-голяма периодичност, в сравнение с след нея. Т.е. по-младите мъже в действителност би трябвало да си опипват тестисите от време на време, тъй като туморите на тестисите са присъщи за млади мъже, до момента в който множеството тумори в човешкия организъм се развиват на по-късна възраст, до момента в който туморите след 35-40 на тестиси са извънредно редки.
А на какво се дължи това?
Никой не може да ви каже, просто това е потвърден факт и към този момент от 40-годишна процедура го виждам.
Габриела ГЕОРГИЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ