Етнографи показват изложба посветена на коня и каруцата
Уредниците Росица Бинева и Павлина Дамянова показаха една от най-популярните изложения на Етнографски музей навън „ Етър “ в Габрово.
„ Кога си на кон хем седиш, хем вървиш – конят в бита на балканджията “ гостува на Регионален исторически музей-Търговище и може да бъде прегледана в Славейковото учебно заведение до края на април. Това е първото посещение на ЕМО „ Етър “ в Търговище.
Изложбата е забавен взор върху нашето минало и е заслуженото самопризнание за ролята на коня в живота на балканджията от ХІХ до 40-те години на ХХ век. Тя ни придвижва в една отминала ера на интензивен труд, поклонение пред природата и дълбока респект към традициите.
„ Кога си на кон хем си седиш, хем си вървиш ” – майтапят се в миналото балканджиите. Конете са тяхното „ транспортно средство ” по стръмните, тесни пътеки. Те са положителни помощници в селското стопанство. Осигуряват поминъка на планинците, прочут като кираджийство и кърджийство. Занаятите, свързани с функционалното им поддържане и разработване на амуниции – налбанство, сарачество, самарджийство, коларо-железарство – дават издръжка на огромен брой майстори от района “, споделя уредникът Росица Бинева.
От думите й излиза наяве, че преди време всяко семейство се стреми да има най-малко няколко коня. Тяхната мощ, хубост и брой въплъщават обществения авторитет на стопаните.
„ Кон са назаем не дава ” – той е приятел, асистент и имане. Затова балканджиите почитат коня и на Тодоровден показват обичта и поклонението си пред неговата мощ “, добавя Павлина Дамянова.
В изложбата са показани над 100 експонати и доста архивни фотоси от фонда на Исторически музей–Горна Оряховица, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство–Трявна, Музей на националните художествени занаяти и приложните изкуства–Троян, Държавен архив–Габрово, ЕМО „ Етър ”.
Сред главните акценти в изложбата е конят в селския живот.
“Жеко, Кешо, Дуньо, Арап и Алчо – това са част от имената, с които селските стопани от Габровско назовават своите най-важни помощници – конете. Посетителите на изложбата могат да се срещнат с главните селскостопански действия, които са невъзможни без конска мощ – обработка на почвата, зариване на зърната при сеитба, транспортиране на товари, вършитба и т.н.”, изясняват етнографите.
Конят в живота на града пък е роман за времето, когато каруцата е трабанта, а файтонът – мерцедесът. За градските условия конете са желани пред волове и биволи – движат се по-бързо, конските каруци са по-малки и по-комфортни. Функционирането на публичните служби също е немислима без коне. Във всеки хан, с изключение на стаи за настаняване, има и обори за коне и волове.
Много значим занаят за габровци е търговията. Кираджиите са пътуващи търговци, които доближават до всички краища на Османската империя и придвижват стоките, създадени от габровските майстори.
“В изложбата има тематични модули за занаятите, отдадени на поддръжката на коня.Налбантството е разработване на подкови.Подковата е железна пластина, която защищава копитото от прибързано изхабяване. В изложбата са показани всички разновидности на подковите, употребявани в предишното – зимни, летни, турски (поставят се на животни с дефектни чепки на копитата), магарешки, конски и волски”, прецизират уредниците. Не инцидентно другото име на занаята за слагане на подкови е подковачество. Майсторът не се занимава единствено с изработването на подковата, а и с нейното слагане. Това е един от най-устойчивите занаяти, практикуван в Габровско и в наши дни.
„ То без самарджии няма да мине, ами нека не са аджамии, че ще ни обелят гърбовете, до момента в който се научат ”. Това е национална сентенция, която припомня, че за всяка работа би трябвало да се придобие опит.
Опитни и известни са габровските самарджии и не е инцидентно, че един от най-старите еснафи в Габрово е техен. Изложбата показва любопитна информация за типовете самари, за окомплектоването на стоката и преместването й със самар”, осведомят още етнографите.
Друг поминък обвързван с коня и каруцата е сарачеството или както споделят планинците: „ Конят давам, юларят не давам ”. Появата на този мурафет е обвързвана с потреблението на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. В експозицията е включен целият набор на конски такъми, изработвани от майсторите сарачи – хамут, палдъм, юзда, седло, юлар, дизгини и други
Внимание се отделя и на транспортните средства – коли, каруци, талиги, брички, кабриолети, карети. Те пътуват по пътищата, с помощта на уменията на колари и коларо-железари.
“Както са казвали дедите ни: „ Подкован кон уроки не го хващат ”. Важен акцент в изложбата са националните поверия, празници и традиции, свързани с почитането на коня – от вярванията, свързани с неговата мощ – от него бягат всички нощни демони, през Тодоровден и обичаите, съпътстващи празника”, допълват експертите.
Изключително забавни за посетителите са пословиците и поговорките, показани в изложбата. Като любопитен акцент те вплитат устната национална традиция в общата идея за преставането на коня като приятел, асистент и имане.
За колорита на ревюто се разчита на мутафчийските произведения. Мутафчийството е измежду най-добре развитите занаяти в предишното, обвързван с развъждането на кози, от които само се доставя суровината за правене на мутафчийските произведения. Той е привързан с разрастването на занаятите и търговията и оттова все по-широко потребление на кираджийските кервани. Мутафчиите тъкат огромни количества мутафчийски чували и торби за преместване на разнообразни артикули. Между тях са присъщите и за Габровско огромни прешови – чували за жито, поставяни в каруците. Изработват и чулове за коне и биволи, дисаги, конски торби за зоб, конски чували и други Изделията на мутафчиите са извънредно здрави и функционални.
В изложбата на ЕМО „ Етър ” се отделя особено внимание на детската публика, посредством модула с игри, гатанки и любопитни обстоятелства. Децата имат опция с рисунки да изразят страстта си от видяното.
Експозицията е съпроводена от два кино лентата, представящи разработване на подкова и подковаване на кон – проява на традиции, свързани с Тодоровден.
„ Кога си на кон хем седиш, хем вървиш – конят в бита на балканджията “ гостува на Регионален исторически музей-Търговище и може да бъде прегледана в Славейковото учебно заведение до края на април. Това е първото посещение на ЕМО „ Етър “ в Търговище.
Изложбата е забавен взор върху нашето минало и е заслуженото самопризнание за ролята на коня в живота на балканджията от ХІХ до 40-те години на ХХ век. Тя ни придвижва в една отминала ера на интензивен труд, поклонение пред природата и дълбока респект към традициите.
„ Кога си на кон хем си седиш, хем си вървиш ” – майтапят се в миналото балканджиите. Конете са тяхното „ транспортно средство ” по стръмните, тесни пътеки. Те са положителни помощници в селското стопанство. Осигуряват поминъка на планинците, прочут като кираджийство и кърджийство. Занаятите, свързани с функционалното им поддържане и разработване на амуниции – налбанство, сарачество, самарджийство, коларо-железарство – дават издръжка на огромен брой майстори от района “, споделя уредникът Росица Бинева.
От думите й излиза наяве, че преди време всяко семейство се стреми да има най-малко няколко коня. Тяхната мощ, хубост и брой въплъщават обществения авторитет на стопаните.
„ Кон са назаем не дава ” – той е приятел, асистент и имане. Затова балканджиите почитат коня и на Тодоровден показват обичта и поклонението си пред неговата мощ “, добавя Павлина Дамянова.
В изложбата са показани над 100 експонати и доста архивни фотоси от фонда на Исторически музей–Горна Оряховица, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство–Трявна, Музей на националните художествени занаяти и приложните изкуства–Троян, Държавен архив–Габрово, ЕМО „ Етър ”.
Сред главните акценти в изложбата е конят в селския живот.
“Жеко, Кешо, Дуньо, Арап и Алчо – това са част от имената, с които селските стопани от Габровско назовават своите най-важни помощници – конете. Посетителите на изложбата могат да се срещнат с главните селскостопански действия, които са невъзможни без конска мощ – обработка на почвата, зариване на зърната при сеитба, транспортиране на товари, вършитба и т.н.”, изясняват етнографите.
Конят в живота на града пък е роман за времето, когато каруцата е трабанта, а файтонът – мерцедесът. За градските условия конете са желани пред волове и биволи – движат се по-бързо, конските каруци са по-малки и по-комфортни. Функционирането на публичните служби също е немислима без коне. Във всеки хан, с изключение на стаи за настаняване, има и обори за коне и волове.
Много значим занаят за габровци е търговията. Кираджиите са пътуващи търговци, които доближават до всички краища на Османската империя и придвижват стоките, създадени от габровските майстори.
“В изложбата има тематични модули за занаятите, отдадени на поддръжката на коня.Налбантството е разработване на подкови.Подковата е железна пластина, която защищава копитото от прибързано изхабяване. В изложбата са показани всички разновидности на подковите, употребявани в предишното – зимни, летни, турски (поставят се на животни с дефектни чепки на копитата), магарешки, конски и волски”, прецизират уредниците. Не инцидентно другото име на занаята за слагане на подкови е подковачество. Майсторът не се занимава единствено с изработването на подковата, а и с нейното слагане. Това е един от най-устойчивите занаяти, практикуван в Габровско и в наши дни.
„ То без самарджии няма да мине, ами нека не са аджамии, че ще ни обелят гърбовете, до момента в който се научат ”. Това е национална сентенция, която припомня, че за всяка работа би трябвало да се придобие опит.
Опитни и известни са габровските самарджии и не е инцидентно, че един от най-старите еснафи в Габрово е техен. Изложбата показва любопитна информация за типовете самари, за окомплектоването на стоката и преместването й със самар”, осведомят още етнографите.
Друг поминък обвързван с коня и каруцата е сарачеството или както споделят планинците: „ Конят давам, юларят не давам ”. Появата на този мурафет е обвързвана с потреблението на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. В експозицията е включен целият набор на конски такъми, изработвани от майсторите сарачи – хамут, палдъм, юзда, седло, юлар, дизгини и други
Внимание се отделя и на транспортните средства – коли, каруци, талиги, брички, кабриолети, карети. Те пътуват по пътищата, с помощта на уменията на колари и коларо-железари.
“Както са казвали дедите ни: „ Подкован кон уроки не го хващат ”. Важен акцент в изложбата са националните поверия, празници и традиции, свързани с почитането на коня – от вярванията, свързани с неговата мощ – от него бягат всички нощни демони, през Тодоровден и обичаите, съпътстващи празника”, допълват експертите.
Изключително забавни за посетителите са пословиците и поговорките, показани в изложбата. Като любопитен акцент те вплитат устната национална традиция в общата идея за преставането на коня като приятел, асистент и имане.
За колорита на ревюто се разчита на мутафчийските произведения. Мутафчийството е измежду най-добре развитите занаяти в предишното, обвързван с развъждането на кози, от които само се доставя суровината за правене на мутафчийските произведения. Той е привързан с разрастването на занаятите и търговията и оттова все по-широко потребление на кираджийските кервани. Мутафчиите тъкат огромни количества мутафчийски чували и торби за преместване на разнообразни артикули. Между тях са присъщите и за Габровско огромни прешови – чували за жито, поставяни в каруците. Изработват и чулове за коне и биволи, дисаги, конски торби за зоб, конски чували и други Изделията на мутафчиите са извънредно здрави и функционални.
В изложбата на ЕМО „ Етър ” се отделя особено внимание на детската публика, посредством модула с игри, гатанки и любопитни обстоятелства. Децата имат опция с рисунки да изразят страстта си от видяното.
Експозицията е съпроводена от два кино лентата, представящи разработване на подкова и подковаване на кон – проява на традиции, свързани с Тодоровден.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ