Управляващите опитаха да превърнат посещението на председателят на Еврогрупата Паскал

...
Управляващите опитаха да превърнат посещението на председателят на Еврогрупата Паскал
Коментари Харесай

Вместо реклама, антиреклама за въвеждане на еврото у нас

Управляващите пробваха да трансфорат визитата на ръководителят на Еврогрупата Паскал Донахю в мощен агитационен инструмент в интерес на въвеждането на влизане в България в Еврозоната и въвеждането на еврото като единствена българска парична единица. За задачата бе проведена специфична конференция на която ръководителят на Еврогрупата, дружно с шефът на Българска народна банка Динитър Радев и министърът на финансите Асен Василев трябваше да опишат за изгодите от влизането на страната ни в Еврозоната.

Неясно остана кого имаха за цел да убедят уредниците, тъй като присъстващите в залата представители на бизнеса нямаха потребност от такова увещание. Те даже нямаха и въпроси във връзка с въвеждането на евртото и надали щяха да се вземат думата по тематиката, в случай че не бяха нападателните изявления на представителите на онази група (не разясняваме дребна или огромна е тя) политици и жители, които са съперници на въвеждането на еврото у нас и на метода, по който ръководещите се пробват да създадат това. Именно наличието и интензивността на тези лица очевидно не бе планувано от уредниците на събитието.

А бе разумно да се допусна, че едно такова пропагандно деяние, като въпросната конференция, ще има и съответното противопоставяне. В залата противодействието бе оглушително и брутално, изцяло в стила на политическите съперници на въвежадането на еврото, като някои от техните представители не се посвениха да задават продължителните си въпроси-изказвания четейки ги от телефеоните си по този начин както някой им ги бе написал и изпратил.

На този декор Паскал Донахю прояви блестащите умения на европейската западна политическа школа, като умерено изясни какви са били преимуществата от приемането на евртото в неговата лична страна - Ирландия. Той същщо по този начин уточни, че с влизането в еврозоната българският министър на финансите и шефът на Българска народна банка ще могат да участват в залата и да вземат участие във взимането на значимите за Европейски Съюз и за страната ни стопански решения.

Друг е въпросът каква изгода България ще има от такова наличие и присъединяване, в случай че гласът й на такива разисквания няма нужната тежест, с цел да защитит ползите на страната ни. Защото, както практиката е посочила, дадени стратегичеки решение за фискалната, паричната и икономическата политика на Европейски Съюз постоянно са преференциални единствено за част от членовете на съюза, а за други може и да са отрицателни. Организаторите на конференцията обаче не дадоха опция Донахю да бъде питан по тази тематика, с цел да внесе съответните разяснения.

Донахю нито за един миг не падна до равнището на българския жесток примитивизъм в разискването на тематиките към въвеждането на еврото. А на въпроса какво мисли за предотвратения референдум у нас по тази тематика, отговри, че не би давал препоръки какви политически дйствия да се правят по тематиката в една суверенна страна като България, както би бил много обезпокоен, в случай че някой чужденец стартира да поучава ирландците защо да вършат реферндум и защо не.

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев също избягна сполучливо прекиия конфликт с съперниците на еврото като уточни какви преимущества е дало на България влизането и в Бановия съюз на Европейски Съюз и по какъв начин тогавашните страхове от този акт не са се сбъднали. Той съобщи, че влизането в Еврозоната дава доста спомагателни благоприятни условия за сполучливо икономическо развиване, само че не дава гаранции, че това е се случи, в случай че не бъдат направени нужните промени и нстраната не се придържа към положителни стопански и финансови политики.

С тези свои думи, той изцяло се консолидира с позицията на Донахю, който съобщи, че влизането в Еврозоната не подсигурява атоматично стопански разцвет. " Ако вземете верните политики за регулациите в банковия бранш и за стабилността на финансите, присъединяване ви в Еврозоната ще ви даде опция да се възползвате от бонусите на тези решения ", съобщи Донъхю.

На този декор министърът на финансите Асен Василев направи изненадващо съобщщение, че всички упования и модели демонстрират, че тази година България ще покрие критерия за инфлация. Въпросът бил по кое време това ще стане - през юли, през септември, през октомври и през ноември. Васиелв изрично съобщи, че в тази връзка му било дадено когато и да изиска Европейската комисия да изготви спомагателен конвергетне отчет за страната ни.

Този подробност искахме да уточним с умишлен въпрос към Донахю дали това е по този начин, защотот сходно нещо е казус, и също така за никой не е тайма, че когато сегашният ни финансов министър каже " Добър ден " би трябвало да се уверите дали Слънцето на открито е на небосклона. Но опция за сходно конкретизиране от ръководителят на Еврогрупата, по този начин и не получихме от уредниците на събитието.

За сметка на това Асен Василев за следващ път " блесна " със съмнителната си трактовка на българската история, като съобщи, че за целия интервал на самостоятелното битие на страната ни - от средновековието до наши дни, българската национална валута е била самостоятелна единствено два пъти по седем години и през тези два пъти страната е банкрутирала. Подобни изказвания демонстрират надълбоко непознаване на финансовите документи на Българска народна банка от основаването й до края на 1989 година, които са оповестени в многотомно издание.

Или пък просто са плод на първичен нехилисъм. За сведение на Василев щще показал, че през последните две десетилетия на 19 век Българска народна банка и неговите прародители в министерството на финансите са водили напрегната битка с изваждането от послание в страната на средбърната риска рубла и монетитте от на други страни с които е бил наводбнен българския пазар и замяната им с български левове със сребърно и златно покритие. И в случай че това не е самостоятелна политика за налагане на българската национална валута, здраве му кажи.

За позовоаването на средновековната история и по какъв начин сме получили право през 1230-а година от папа Инокентий III да сечем някакви си римски монети изобщо няма да приказва. Въпросният папа умира през 1216-а а резрешението обещано от него на българският държател Калоян да сече монети е част от институционалния символизъм на регалийте, свързани с кралските преимущества, коитo Инокентий дава на Kалоян в желанието си да го притегли на страната на католицизма. Впрочем за момента археологията не е разкрила монета на Калоян, а това, за което очевидно са разказали на Василев, само че той не е запомнил добре, е за златната номизма с лика на Иван Асен II.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР