Холандската война на „краля-слънце“
Управлението на крал Людовик XIV се счита за „ Златния век “ на Франция. Разкошът на неговия двор и блестящите победи на бойното поле предиздвикали цяла Европа да го назова „ краля-слънце “.
Върхът на триумфите на Людовик XIV била Холандската война (1672-1678), по време на която той съумя да наложи волята си на всички тогавашни международни сили. Но тази война станала и повратната точка, след която силата на Франция почнала да отслабва.
В средата на ХVІІ век в Европа настъпили значими промени. Испания, която владеела големи територии, бързо губела сили, а дружно с тях и уважението на своите съседи. Никой не почита слабите. За разлика от нея Франция, преодолявайки продължителна рецесия, придобивала мощ и въздействие. Министърът на финансите Жан-Батист Колбер провел блестящи промени. Търговията, производството и селското стопанство процъфтявали, приходите в хазната били големи. Военният флот достигнал близо 150 плавателни съда, в това число двадесет 120- и даже 130-оръдейни линейни кораби. Числеността на армията достигнала 170 000 души с най-модерната артилерия в Европа. Маршал Тюрен, принц Конде, херцог Люксембургски били превъзходни пълководци.
Франция имала големи колонии в Америка: цяла Канада до Средния Запад на актуалните Съединени американски щати, Луизиана (по това време голяма територия с неопределени граници, на мястото на която през днешния ден са ситуирани 16 модерни американски щати), острови в Карибско море: Гваделупа, Доминика, Хаити, Тобаго, Гвиана, редица фактории по крайбрежията на Африка и на остров Мадагаскар, Пондишери и Чандернагор в Индия.
Людовик ХІV виждал, че благосъстоянието и хитростта оказват помощ на холандците да заговорничат против Франция, да набират непознати войски, да субсидират враговете на Париж и на всичко от горната страна да стоят настрани и да се преструват на ни лук яли, ни лук мирисали. Той решил да се приготви допустимо най-внимателно за война с Холандия. В продължение на 4 години към холандските граници била изплетена същинска мрежа от враждебни страни.
През 1670 година бил подписан скришен съюз с Англия. Крал Чарлз II помнел добре, че по време на буржоазната гражданска война неговите родственици, преследвани от Кромуел, намерили избавление в Париж. Освен това, като прелестен бонус при него била изпратена една от първите хубавици на Париж – мадмоазел Луиз дьо Кероай, с ясни указания да съблазни британския крал и да следи всеки негов ход. Тя изпълнила задачата си съвършено и доста бързо.
Луи XIV в Маастрихт, 1673г. Снимка: Уикипедия
Дошъл ред на немските княжества и градове-държави. Някои били склонени към съюз с Франция посредством гаранции за отбрана. На други обилно платили за неутралитет (Оснабрюк, Хановер), а на трети, в противен случай, било дадено да получат нови територии за помощ във войната против Холандия (Мюнстер и Кьолн). Курфюрстът на Бранденбург също решил да бъде безпристрастен, като получил дотация от Франция.
През 1672 година било подписано съглашение със Швеция, която владеела земи в Северна Германия – и трябвало да нападне всеки, който помогне на холандците. Австрийският император Леополд I също харесал звъна на френското злато. Той заречен да не оказва помощ на никого, с който Франция ще води война.
Дания, Испания и някои немски принцове изразилии предпочитание да оказват помощ на Холандия. Но датчаните се туткали 6 години, испанците били повече задължение, в сравнение с помощ, а принцовете почнали да се пазарят, като че ли ставало дума за зеленчуци на сергия. Изглеждало, че Париж може да спечелва – Холандия била съвсем изцяло изолирана.
През пролетта на 1672 година за нахлуване били подготвени 117 хиляди френски пехотинци, 25 хиляди конница, 70 британски и 30 френски линейни кораба.
Холандците надали имали 30 000 бойци. В морето били малко по-силни – с 80 линейни кораба и гениалния адмирал Михаел де Ройтер.
През май 1672 година Людовик се уморил да чака и прекосил Рейн. Холандските замъци се предавали една след друга. Суша в Северна Европа също пособия на французите – даже по Рейн се разкрили бродове.
Де Ройтер обаче спечелил 3 морски борби, което провалило проектите на съдружниците за морска обсада и десант. Отчаяните холандци отворили шлюзовете на дигите и потопили цялата страна под морските води. Междувременно там републиканското държавно управление паднало, на власт пристигнал принц Вилхелм ІІІ Орански. Това внезапно трансформирало салдото на силите. Испанците незабавно му помогнали с войска. Курфюрстът на Бранденбург предложил 20-хилядна армия в подмяна на дотации. Много немски князе последвали неговия образец. През пролетта на 1673 година войната към този момент станала общоевропейска. Французите трябвало да разделят силите си върху няколко театъра на бойните дейности. Те съвсем постоянно побеждавали в огромните борби, само че немците и холандците от самото начало изкарвали свежи запаси и маневрирали.
Така войната продължавала с изменчив триумф. Градовете по няколко пъти прекосявали от ръце в ръце. Франция изгубила маршал Тюрен, погубен от инцидентно гюлле. Загинал и холандският адмирал де Ройтер. До 1678 година жертвите от двете страни достигнали към 200 000 души.
През 1678 година френските войски завладяли огромни територии, само че хазната към този момент била празна. Просто нямало към този момент пари за война. Людовик подписал мир. Франция излязла победоносно от войната и съумя да резервира по-голямата част от завладените земи. Испания изгубила Франш-Конте, а Австрия – град Фрайбург. Людовик ХІV към този момент бил именуван „ кралят- слънце “ освен поради луксозните балове, само че и за военните си победи.
Но страната била унищожена, а резултатите от промените на Колбер сведени до нула. Франция пожертвала развиването на колониите си – за тях нямало нито пари, нито хора. Така през идващия век французите били изтласкани както от Америка, по този начин и от Индия.
Именно в Холандската война през 1673 година при обсадата на Маастрихт умрял Шарл дьо Кастелмор, граф д`Артанян.
А холандецът Вилхелм ІІІ Орански 11 години след войната станал крал на Англия.
