Убиец гръмна танцьорка, после осъди България
умулативно наказване от 10 година затвор при първичен непоколебим режим наложи в края на октомври преди 4 година Хасковският областен съд на варненския рецидивист и палач Александър Стоянов. През юли 2013-а Темида го прати за 2 петилетки зад решетките за разстрела през 2002-а в Свиленград на приятелката му Гергана Иванова.
Заради друга 12-месечна присъда - за владение на оръжие, издадена от Софийски областен съд през 2006 година, Александър застана още веднъж пред хасковските магистрати за установяване на общо наказване и те му постановиха по-тежкото от двете.
Преди 12 година Стоянов бе хванат в спецакция на криминалисти от бранш “Издирване ” на Дирекция “Национална работа “Полиция ” (ДНСП). През април 2012-а, след многократни негови тъжби, Европейският съд по правата на индивида почита желае му против България. Държавата е наказана да заплати 1600 евро обезщетение на варненеца. Постановено е делото за убийството да бъде обновено, тъй като било гледано в отсъствието на Стоянов.
-----------------------------------------------------------------
Случаят “Стоянов ” е измежду делата, поради които обвинител №1 в страната Сотир Цацаров в профил преди 5 години шефката на Инспектората на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Малена Филипова. Решението на европейските магистрати и досиетата по случая пристигнали в България през ноември 2012 година, само че останали да прашасват във ВКП до май 2013-а.
Всичко стартира в нощта на 23 септември 2002 година в Свиленград. Тогава в обществен дом на улица “Страшимир Дочков ” 33 сутеньорът Александър Стоянов прострелва в главата 27-годишната танцьорка от Търговище Гергана Иванова. По това време 28-годишният Стоянов бил от хората на известната като Варненската група, която се опитвала да овладее основните позиции в бизнеса с проститутки в Свиленград, припомниха дългогодишни служители на реда.
Къщата, в която е осъществено убийството, била благосъстоятелност на Атанас Щерев. По това време той я дал чартърен на Димитър Костадинов, който също пристигнал в пограничния град от морската ни столица.
На този адрес постоянно имаше по 4-5 девойки, само че непрекъснато се сменяха. Преди Гергана и нейните колежки тук живееха рускини. Цял Свиленград знаеше, че там е бардак, макар че младите дами публично се водеха танцьорки. Пред тази къща непрекъснато спираха коли от София, Пловдив и Варна, връщат се през днешния ден 16 години обратно във времето свиленградчани. Жертвата се водела на работа в бар “100 патрона ”.
Трагедията от оня септември се разиграла към 23 часа по време на разпивка сред сводници и проститутки. Александър бил в компанията на още трима мъже и две дами - една от тях била Иванова. В един миг Александър отвел Гергана в прилежащата стая, проехтял изстрел. Всички изтичали натам. На пода видели простреляното в дясното слепоочие момиче да лежи мъртво, а до натрупа стоял провесен с револвер в ръка Александър. " Убих я! Убих я! ”, повтарял той.
Според описа на очевидците след случая Стоянов бил откаран с кола, благосъстоятелност на човек от компанията, от Свиленград до паркинг “Гергана ” край Харманли. Преди това водачът се опитал да свърне към районното ръководство на полицията в Свиленград. Седящият на задната седалка палач обаче опрял револвера във врата под дясното ухо на лидера и му споделил: Тръгвай към Харманли, с цел да не си идващият!
В града на Белоногата рецидивистът наел такси до Хасково, а от там с друго поел към Стара Загора. Шофьорът разказал след това на полицията, че клиентът му се показал като Иван и до Града на липите не обелил дума повече, а единствено палил цигара след цигара.
Междувременно спътниците на Александър, които го отвели до Харманли, се върнали назад. В Любимец те спрели патрулка и съобщили за осъщественото в Свиленград ликвидиране. " Не видяхте ли, че преди половин час ви присветнах с фаровете, когато минах около вас. В колата ми имаше въоръжен човек, простреля гаджето си ”, обърнал се към униформените очевидецът.
Всички служители на реда в региона тогава бяха вдигнати накрак. Ченгетата ревизираха прецизно всяко транспортно средство, излизащо от града. Край натрупа на Гергана бе открита гилза от револвер “Макаров ”. Куршумът минал през лявото око и е излязъл през тила на жертвата.
Близки до следствието припомниха, че не е изключено Стоянов да се е дрогирал преди изтезанието, тъй като в една от стаите на улица “Страшимир Дочков ” при огледа тогава е открита празна спринцовка. Основната версия за убийството била ревнивост. Не е изключено обаче жертвата да се е опитвала да напусне сводника си и той да я е прострелял за наставление, разясняват и до момента криминалисти.
Следствието завършва, без оповестеният за национално и интернационално търсене Александър да бъде открит. Делото против него влиза задочно в съда и завършва на първа инстанция през 2004 година 16-те години решетки за укриващия се Стоянов са доказани от всички по-горни инстанции - Пловдивския апелативен и Върховния касационен съд. Магистратите са единомислещи, че виновността на варненеца е несъмнено потвърдена.
През април 2006 година килърът на Гергана е открит и задържан в Банкя след спецакция на ДНСП. При задържането нарушителят не съумял да окаже опозиция, макар че имал нелегално огнестрелно оръжие. В Банкя търсеният живеел със своя другарка.
При осъществените обиски в населяваното помещение са открити и конфискувани револвер, муниции за него, приклад за картечен револвер, както и персонална карта на името на различен български жител, употребена от Александър Стоянов.
Той има и влезнала в действие ефикасна 10-годишна присъда за обири и обир в Добрич, издадена му отново задочно от тамошния областен съд през май 2002 година Оказва се, че бил разгласен за търсене 5 месеца преди да убие Гергана в Свиленград. Докато търпял наказването си за обир, варненецът засипвал с тъжби Върховната касационна прокуратура и Върховен касационен съд. Магистратите още веднъж са безапелационни, че виновността му за убийството в Свиленград е потвърдена и присъдата е обективна.
Стоянов обаче не се помирявал и се жалил в Европейския съд по правата на индивида. Оттам се произнасят, че поради задочния развой са нарушени главните му човешки права.
На 11 юли 2013 година процесът се преразгледа от Хасковския областен съд. Александър се възползва от правото делото да се гледа по съкратеното произвеждане. Въпреки че е направил закононарушението преди въпросната смяна в Наказателния кодекс, законът му разрешава да признае изцяло обстоятелствата в обвинителния акт и да получи наказване под планувания най-малко.
Жертвата работила в СОТ, преди да стане танцьорка
Жертвата Гергана Иванова работила като оператор в частен СОТ в Търговище. Родителите били разведени. Завършила учебно заведение през 1992 година След охранителната компания известно време била барманка и сервитьорка. През 2000 година се устроила да живее и работи като танцьорка във варненско заведение. Там се срещнала с бъдещия си палач Александър, с който станали интимни другари. През 2002-а Гергана с група танцьори, сред които и нейна другарка от детинство, отпътували за Свиленград дружно със Стоянов и негов другар.
Заради друга 12-месечна присъда - за владение на оръжие, издадена от Софийски областен съд през 2006 година, Александър застана още веднъж пред хасковските магистрати за установяване на общо наказване и те му постановиха по-тежкото от двете.
Преди 12 година Стоянов бе хванат в спецакция на криминалисти от бранш “Издирване ” на Дирекция “Национална работа “Полиция ” (ДНСП). През април 2012-а, след многократни негови тъжби, Европейският съд по правата на индивида почита желае му против България. Държавата е наказана да заплати 1600 евро обезщетение на варненеца. Постановено е делото за убийството да бъде обновено, тъй като било гледано в отсъствието на Стоянов.
-----------------------------------------------------------------
Случаят “Стоянов ” е измежду делата, поради които обвинител №1 в страната Сотир Цацаров в профил преди 5 години шефката на Инспектората на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Малена Филипова. Решението на европейските магистрати и досиетата по случая пристигнали в България през ноември 2012 година, само че останали да прашасват във ВКП до май 2013-а.
Всичко стартира в нощта на 23 септември 2002 година в Свиленград. Тогава в обществен дом на улица “Страшимир Дочков ” 33 сутеньорът Александър Стоянов прострелва в главата 27-годишната танцьорка от Търговище Гергана Иванова. По това време 28-годишният Стоянов бил от хората на известната като Варненската група, която се опитвала да овладее основните позиции в бизнеса с проститутки в Свиленград, припомниха дългогодишни служители на реда.
Къщата, в която е осъществено убийството, била благосъстоятелност на Атанас Щерев. По това време той я дал чартърен на Димитър Костадинов, който също пристигнал в пограничния град от морската ни столица.
На този адрес постоянно имаше по 4-5 девойки, само че непрекъснато се сменяха. Преди Гергана и нейните колежки тук живееха рускини. Цял Свиленград знаеше, че там е бардак, макар че младите дами публично се водеха танцьорки. Пред тази къща непрекъснато спираха коли от София, Пловдив и Варна, връщат се през днешния ден 16 години обратно във времето свиленградчани. Жертвата се водела на работа в бар “100 патрона ”.
Трагедията от оня септември се разиграла към 23 часа по време на разпивка сред сводници и проститутки. Александър бил в компанията на още трима мъже и две дами - една от тях била Иванова. В един миг Александър отвел Гергана в прилежащата стая, проехтял изстрел. Всички изтичали натам. На пода видели простреляното в дясното слепоочие момиче да лежи мъртво, а до натрупа стоял провесен с револвер в ръка Александър. " Убих я! Убих я! ”, повтарял той.
Според описа на очевидците след случая Стоянов бил откаран с кола, благосъстоятелност на човек от компанията, от Свиленград до паркинг “Гергана ” край Харманли. Преди това водачът се опитал да свърне към районното ръководство на полицията в Свиленград. Седящият на задната седалка палач обаче опрял револвера във врата под дясното ухо на лидера и му споделил: Тръгвай към Харманли, с цел да не си идващият!
В града на Белоногата рецидивистът наел такси до Хасково, а от там с друго поел към Стара Загора. Шофьорът разказал след това на полицията, че клиентът му се показал като Иван и до Града на липите не обелил дума повече, а единствено палил цигара след цигара.
Междувременно спътниците на Александър, които го отвели до Харманли, се върнали назад. В Любимец те спрели патрулка и съобщили за осъщественото в Свиленград ликвидиране. " Не видяхте ли, че преди половин час ви присветнах с фаровете, когато минах около вас. В колата ми имаше въоръжен човек, простреля гаджето си ”, обърнал се към униформените очевидецът.
Всички служители на реда в региона тогава бяха вдигнати накрак. Ченгетата ревизираха прецизно всяко транспортно средство, излизащо от града. Край натрупа на Гергана бе открита гилза от револвер “Макаров ”. Куршумът минал през лявото око и е излязъл през тила на жертвата.
Близки до следствието припомниха, че не е изключено Стоянов да се е дрогирал преди изтезанието, тъй като в една от стаите на улица “Страшимир Дочков ” при огледа тогава е открита празна спринцовка. Основната версия за убийството била ревнивост. Не е изключено обаче жертвата да се е опитвала да напусне сводника си и той да я е прострелял за наставление, разясняват и до момента криминалисти.
Следствието завършва, без оповестеният за национално и интернационално търсене Александър да бъде открит. Делото против него влиза задочно в съда и завършва на първа инстанция през 2004 година 16-те години решетки за укриващия се Стоянов са доказани от всички по-горни инстанции - Пловдивския апелативен и Върховния касационен съд. Магистратите са единомислещи, че виновността на варненеца е несъмнено потвърдена.
През април 2006 година килърът на Гергана е открит и задържан в Банкя след спецакция на ДНСП. При задържането нарушителят не съумял да окаже опозиция, макар че имал нелегално огнестрелно оръжие. В Банкя търсеният живеел със своя другарка.
При осъществените обиски в населяваното помещение са открити и конфискувани револвер, муниции за него, приклад за картечен револвер, както и персонална карта на името на различен български жител, употребена от Александър Стоянов.
Той има и влезнала в действие ефикасна 10-годишна присъда за обири и обир в Добрич, издадена му отново задочно от тамошния областен съд през май 2002 година Оказва се, че бил разгласен за търсене 5 месеца преди да убие Гергана в Свиленград. Докато търпял наказването си за обир, варненецът засипвал с тъжби Върховната касационна прокуратура и Върховен касационен съд. Магистратите още веднъж са безапелационни, че виновността му за убийството в Свиленград е потвърдена и присъдата е обективна.
Стоянов обаче не се помирявал и се жалил в Европейския съд по правата на индивида. Оттам се произнасят, че поради задочния развой са нарушени главните му човешки права.
На 11 юли 2013 година процесът се преразгледа от Хасковския областен съд. Александър се възползва от правото делото да се гледа по съкратеното произвеждане. Въпреки че е направил закононарушението преди въпросната смяна в Наказателния кодекс, законът му разрешава да признае изцяло обстоятелствата в обвинителния акт и да получи наказване под планувания най-малко.
Жертвата работила в СОТ, преди да стане танцьорка
Жертвата Гергана Иванова работила като оператор в частен СОТ в Търговище. Родителите били разведени. Завършила учебно заведение през 1992 година След охранителната компания известно време била барманка и сервитьорка. През 2000 година се устроила да живее и работи като танцьорка във варненско заведение. Там се срещнала с бъдещия си палач Александър, с който станали интимни другари. През 2002-а Гергана с група танцьори, сред които и нейна другарка от детинство, отпътували за Свиленград дружно със Стоянов и негов другар.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ