Понеделник и вторник ще са преобладаващо слънчеви с временни увеличения на облачността. Превалявания - краткотрайни, със слаба гръмотевична активност – ще има в западните планински масиви и на изолирани места около тях. По-мощна гръмотевична облачност ще се оформи в сряда и четвъртък, отново в западната половина на страната. След това до края на седмицата смущенията ще са минимални с превес на лятното слънце.

Температурите през периода ще са характерните за сезона – нощем и призори – от 10 до 15 градуса, следобед – от 23 до 28. През почивните дни (на 23 септември) посрещаме астрономическата есен. Температурите ще са малко по-високи от предходните дни и в обичайно топлите райони термометрите ще се колебаят до 31-32 градуса.

До края на месеца единственото осезаемо захлаждане ще обхване дните около 26-27 септември с нахлуване на по-студен въздух от североизток. Температурите ще се понижат с 3-4 градуса, вятърът ще се усили със студени пориви, облаците ще са повече с потенциал за слаби и неособено значителни като количество превалявания.

Любителите на късното септемврийско море ще изпратят месеца с преобладаващо слънчеви дни, с обичайната динамична облачност, без особени смущения. Предварителни изгледи за превалявания има в дните около 26-27 септември, когато и вятърът ще е особено силен. Около началото на астрономическата есен ще е по-топло, с температури през деня до 26-27 градуса. В края на месеца термометрите ще достигат до около 22-23. От сряда нататък, до края на настоящата седмица, вълните ще намаляват и морето ще е сравнително спокойно.

Това заяви в интервю за предаването "Панорама" по БНТ министър-председателят акад. Николай Денков. 

"Всичко за тези три месеца се подреди: бюджетът бе приет, заплатите се увеличиха. Лека-полека всичко тръгва по нормалния живот, който се очаква с едно регулярно правителство", добави премиерът.

Той коментира и готвените протестни действия на земеделците, последвали след решението на парламента да отпадне забраната за внос на определени продукти - пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе, с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. 

"Това е правилното в случая. Бяха спрени четири зърнени култури. България не е имала проблем с три от тях. Затова през цялото време подходът ни беше, че трябваше да видим какъв е проблемът на България, на специфично засегнатите производители. Защо трябва да забраняваме внос, за който в България няма проблем, да се съобразяваме с исканията само на зърнопроизводителите? Цената на трапезата зависи от решението, което трябваше да вземем. Исканията им по никакъв начин не са съобразени с фактите. Те вече отказаха разговор със земеделския министър, както и с мен. Те не търсят решение, а търсят конфронтация. Цените със сигурност много бързо могат да се вдигнат нагоре. Инфлацията се влияе от това колко свободно работи пазарът. Зърнопроизводителите искат цена с 20 пъти по-висока от международната", отбеляза акад. Денков.

Според него безспорен факт е, че цялата отговорност в момента стои върху плещите на правителството.

"Всички нас гледат, както се казва. Това, което виждаме, е, че хората, които са назначени на ключови места, могат да споделят други ценности. Ние трябва да знаем как да постигнем нашите цели и задачи. Аз работя много добре с някои от службите. Има какво да се желае както по отношение на борбата с корупцията. Също така, има проблеми и с чуждото влияние", алармира министър-председателят.

Запитан дали е сигурен, че ще се стигне до ротация, акад. Денков каза следното:

"Надявам се да се стигне до ротация. Работя за това. Уважавам усилията на г-жа Габриел. В това отношение съм умерен оптимист. Не трябва да се променят целите, надявам се никой да не се опита да ги подмени.  Заедно ни държат общите ни цели: да направим България по-справедлива държава, да ускорим икономическото развитие и да намалим неравенствата. По-добро здравеопазване и образование, подкрепа за културата. Тези цели не могат да се реализират със служебни кабинети", смята той.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.

Това заяви пред bTV зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС Росен Костурков.

По думите му България най-вероятно няма да се включи в продължаването на забраната, защото няма смисъл за нас.

"По-скоро има някакво неразбиране", коментира Костурков. Той допълни, че забраната у нас ще бъде отменена.

„България произвежда слънчогледово семе два пъти по-малко отколкото е капацитетът на преработвателите у нас. Страната ни е огромен преработвател на слънчогледово семе. Произвеждаме рафинирано олио и бял слънчоглед – експортни стоки с висока добавена стойност“, отбеляза той.

"Държавата е загубила около 200 милиона тази година от ДДС само от забраната на внос на зърното", категоричен бе зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС.

Междувременно се подготвят протести заради отпадането на забраната за внос на украинско зърно. Слънчогледът е една от културите, които са „ябълките на раздора“ - да отпадне или да остане забраната за внос на украинско зърно.

Зърнопроизводителят Мария Дикова е категорично против отпадането й.

„Това означава нашата продукция да остане в складовете. Все още има 6000 тона непродаден слънчоглед от миналата година. Очаква се производството в нашия бранш да е от около 2 милиона лева. В момента, в който се заговори за тази декларация, търговията спря, цената се срина. Произвели сме продукция с много добри показатели, но интерес към нея няма“, коментира тя.