Улица Абиде-и Хюриет в многомилионен Истанбул. На този адрес се

Улица " Абиде-и Хюриет " в многомилионен Истанбул. На този адрес се намира една дребна България. " Влизаме в час " в неделното учебно заведение " Свети свети Кирил и Методий ".

„ В момента се намираме на едно прелестно място, историческо място, паметно място, това е Българската екзархия в Истанбул. И сме тъкмо в приемната зала на Екзархията. За нас е голямо благополучие да бъдем точно на българска земя! “, споделя Невин Ачикбашиева, която е учебен началник на Българското неделно учебно заведение в Истанбул.

Повече от век това място е дребната България, която сплотявала християните в Цариград, сегашен Истанбул.

Бялата красива постройка, заобиколена от зелена градина посред шумните улици на Истанбул, е купена през 1907 година по самодейност на Екзарх Йосиф. Това е мястото, където заседавал Светият Синод на Българската православна черква до преместването си в София.



Затова звучи повече от разумно, че точно тук се намира Неделното учебно заведение, основано през 2015 година по самодейност на Генералното консулство. Решено е то да носи името " Св. св. Кирил и Методий ", както се е казвало първото българско учебно заведение, намерено през 1857 година в Цариград и просъществувало 116 години.

„ Важна за нас българите е историята. И освен историята в тези измерения, които са нашето минало. Важна е историята в бъдещето на нашите деца. Точно по тази причина, мястото на това учебно заведение в постройката на Българската екзархия е от извънредно значение “, сподели Радослава Кафеджийска, консул в Генералното консулство на България в Истанбул.



От самото му основаване началник на учебното заведение е Невин Ачикбашиева.
Предложението идва от тогавашния общоприет консул Ангел Ангелов, въпреки Невин към този момент да е била в пенсионна възраст.

„ Съгласих се, тъй като това трябваше да продължи по някакъв метод. След като пристигна това предложение, се замислих и си споделих, че учителската специалност не е специалност, а предопределение. И аз това предопределение би трябвало да го продължа по някакъв метод, с цел да мога да пребивавам. Духом да пребивавам, разбирате ли “, споделя Ачикбашиева.

И в случай че тогава, преди 7 години, учебното заведение е стартирало единствено със 17 възпитаници, то през днешния ден те са 48 – от 1. до 12. клас. Учат български, история, география, имат и извънкласни действия – по изобразяване и музика.



Наталия Хатипоглу е преподавател на децата от 1. до 4. клас.

Нейна е задачата да ги научи да четат и да пишат на български.

Това е сбъдната фантазия за Наталия. Бесарабска българка, родена и израснала в Молдова, а в този момент живееща в Турция, тя постоянно е бленувала за България. Омъжена е за български преселник, а вкъщи приказват единствено български.

„ Много се веселя, че тук си открих тази дребна България. Където и да съм – и преди като живях в Молдова, и в този момент като съм в Турция – отново споделям, че България ми е родината. И аз въпреки всичко мисля, че ще завърна там “, споделя Наталия.



А в случай че попитате нейните възпитаници за какво посещават Неделното учебно заведение, ще усетите неподправената им любов към майчиния език.

Тук идват и деца, които занапред чуват българска тирада. 11-годишната Марина е дете на етиопка, а татко й е с български корени, въпреки в никакъв случай да не е живял в България.

9-годишната Цвети пък е дете от разбъркан брак – сред турчин и българка.

Всяка събота тя и фамилията й пътуват от град Даръджа, на към 50 километра от Истанбул, с цел да бъде Цвети част от неделното учебно заведение. И до момента в който приключат образователните часове, фамилията й я чака в двора на Екзархията, дружно с всички останали родители.


„ Всеки уикенд пътуваме и сме щастливи, че тази опция съществува. Не е проблем за мен, че чакаме с часове. В последна сметка тя учи културата, учи езика, и един ден това ще й донесе триумфи “, споделя Кубилай Авшар, татко на Цвети.

„ Да се схваща с роднините в България и най-много да бъде грамотна, да знае да чете и да написа на български. Няма по какъв начин “, споделя майка й - Луиза Маринова Авшар.

Училището посещават и деца от други градове. Като Недим, който от 2 години живее в Анкара, само че се включва онлайн в часовете на госпожа Невин Хюсеинова – началник на прогимназиалния стадий на образование.

Учениците на госпожа Хюсеинова жънат триумфи на състезания и популяризират Неделното учебно заведение. Паола, да вземем за пример, е отличник на литературния конкурс " Стефан Гечев " с есето си на тематика " България ".

„ Обичам моята България, тъй като е единствена и неповторима. Най-красива на света “, споделя Паола Китанова.



Но с изключение на да бъдат положителни възпитаници, за госпожа Хюсеинова е скъп и различен урок.

„ Най-важното, на което желая да науча моите възпитаници, е да бъдат хора.
За мен България е Родина. Мястото, където съм се родила, мястото, където живях. Високи, сини планини, реки и златни равнини. “

Валентин и Лора, брат и сестра, пък са единствените възпитаници в гимназиалния стадий. Макар за малко да са живели в България, обичат да се връщат там.

Но пък тук с любов учат творбите на Иван Вазов, Йордан Йовков, Петко Славейков. Защото с любов им ги преподава Ферихан Атасой – напуснала България по време на " Голямата екскурзия " през 1989 година.

„ Да се завърнеш в бащината къща, където вечерта смирено гасне... “ Много постоянно като си напомня стихотворението на Димчо Дебелянов, ми става тъжно, тъй като там остана бащината ми къща, там остана моето детство, там остана моята младост. Като дърво без корен сме, на Хайтов, само че опитваме се по някакъв метод, въпреки и без корен, да се захванем за почвата, където се намираме сега “, споделя Атасой.



Затова и по този начин мощно пазят своята дребна България, тук в квартал " Шишли ", тъй като това е мястото, където изпитват горделивост от корените си.

И въпреки да са деца на българи, които от дълго време работят в Истанбул, деца от смесени бракове, или деца на изселници, всички те познават българските традиции и танцуват български хора - които учат в часовете по музика, фолклор и изобразяване.

И по този начин – всяка образователна година шестте учителки на Неделното учебно заведение с нов огън учат децата на... " България ". И просто мечтаят да продължат започнатото.