Да се спасиш от ужаса: Таврийски българи от Мелитопол разказват за първите дни на войната
Украинският град Мелитопол, който се намира покрай анексирания Крим, беше един от първите градове, окупирани от Русия.
Мария Плачкова се срещна със семейство таврийски българи от града, които описват за първите дни от нашествието.
Арина Митева живее и работи в Мелитопол и години наред развива българската просвета там. Разказва ни за първите дни на войната и за преживения смут.
" На 24 февруари, ние сутринта чухме тези гърмежи всички и видях от своите прозорци. И също в този миг не можехме да повярваме. След това ние няколко дни и нощи се крихме в мазето. Това беше доста ужасно. За всички ", спомня си тя.
Малката ѝ щерка Стефания е сама у дома, когато окупатори влизат в блока им. Оказва се след това, че търсят съседката им, която е журналистка и живее над фамилията.
" Бяха 12 руснаци. Те бяха с оръжие, беше доста ужасно. Те влязоха в нейната къща, взеха всичко - техника, желаеха да я вземат и нея, тъй като тя е украинска журналистка. Беше доста ужасно. Бях една у дома без родители. Молих се ", споделя Стефания Митева,
След този случай вземат решение да изтеглят Стефания дружно с баба ѝ в България. В София към този момент е по-голямата им щерка, която обаче няма връзка със фамилията си в Мелитопол.
" Посрещнах ги със своите другари. Баба доста тежко претърпя това пътешестване. Не можеше да върви по-късно към седмица. Останаха при нас, настаниха се, там, където аз пребивавам. И след това към седмица я лекувахме и търсихме начини да ѝ олекне. След това дойдоха и родителите, за което съм доста признателна на българи, които поддържат украинци ", споделя Кристина Митева
Арина Митева работи в София, само че продължава да води и уроци онлайн в българско неделното учебно заведение в Мелитопол. Учениците ѝ в този момент са разпръснати по целия свят. С болежка в душата и сълзи на очите Арина приказва за българското сдружение в Мелитопол, в което работи съвсем 30 години.
" Ние сме взели единствено български учебници. Нищо друго няма. Ние сме имали доста, доста комплекти български носии. Засега знам, че нашите носии ги изхвърлиха от нашата българска стая. И в този момент са на пода, вървят хората по тези носии. Много жално за нас ", споделя тя.
Въпреки, че в този момент фамилията има покрив, мечтаят един ден да могат да се върнат в Мелитопол.
Мария Плачкова се срещна със семейство таврийски българи от града, които описват за първите дни от нашествието.
Арина Митева живее и работи в Мелитопол и години наред развива българската просвета там. Разказва ни за първите дни на войната и за преживения смут.
" На 24 февруари, ние сутринта чухме тези гърмежи всички и видях от своите прозорци. И също в този миг не можехме да повярваме. След това ние няколко дни и нощи се крихме в мазето. Това беше доста ужасно. За всички ", спомня си тя.
Малката ѝ щерка Стефания е сама у дома, когато окупатори влизат в блока им. Оказва се след това, че търсят съседката им, която е журналистка и живее над фамилията.
" Бяха 12 руснаци. Те бяха с оръжие, беше доста ужасно. Те влязоха в нейната къща, взеха всичко - техника, желаеха да я вземат и нея, тъй като тя е украинска журналистка. Беше доста ужасно. Бях една у дома без родители. Молих се ", споделя Стефания Митева,
След този случай вземат решение да изтеглят Стефания дружно с баба ѝ в България. В София към този момент е по-голямата им щерка, която обаче няма връзка със фамилията си в Мелитопол.
" Посрещнах ги със своите другари. Баба доста тежко претърпя това пътешестване. Не можеше да върви по-късно към седмица. Останаха при нас, настаниха се, там, където аз пребивавам. И след това към седмица я лекувахме и търсихме начини да ѝ олекне. След това дойдоха и родителите, за което съм доста признателна на българи, които поддържат украинци ", споделя Кристина Митева
Арина Митева работи в София, само че продължава да води и уроци онлайн в българско неделното учебно заведение в Мелитопол. Учениците ѝ в този момент са разпръснати по целия свят. С болежка в душата и сълзи на очите Арина приказва за българското сдружение в Мелитопол, в което работи съвсем 30 години.
" Ние сме взели единствено български учебници. Нищо друго няма. Ние сме имали доста, доста комплекти български носии. Засега знам, че нашите носии ги изхвърлиха от нашата българска стая. И в този момент са на пода, вървят хората по тези носии. Много жално за нас ", споделя тя.
Въпреки, че в този момент фамилията има покрив, мечтаят един ден да могат да се върнат в Мелитопол.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ