Украински циркови артистки намериха спасение от войната и нов дом

Украински циркови артистки откриха избавление от войната и нов дом в цирк „ Балкански “.

„ Февруари 2022 година беше доста прекрасен месец, в Херсон, вървеше подготовката за сезона възнамеряваха се по кое време ще стартират да вършат подготовките на всички танци, на всички хореографии, правеха се костюмите, чакахме премиерата с неспокойствие “, споделя Дария.

„ Вторник, 22 февруари, както нормално отидох на работа. Тренирам деца. Уча ги на акробатика, гимнастика. на другия ден, трябваше да учим нови извършения. На потегляне след тренировките в положително въодушевление си казахме " до на следващия ден " и това бе всичко, това е последният ми прекрасен спомен от Киев “, споделя Олена.

„ В един миг ми звънна по телефона сестра ми и ми споделя, бързо събирай движимостите си, стартира война. Бях доста изплашена, напълно в точния момент отпътувахме от Николаев, това беше при започване на войната. После мощна паника и доста нерви. Страшно беше “, споделя Виктория.

Дария, Олена, Ирина и сестра ѝ Виктория са в сърцето на цирка, до момента в който околните им водят война или се крият от войната. Три истории преплетени от подготовка на документи, търсене на стени в родния дом и граници за прекосяване. За да доближат до своя театър.

„ Ние работим доста тясно и с съветския, и с украинския цирк, тъй като украинските гимнастици не съумяха да дойдат, дамите преправиха своите номера, тъй че да могат да се оправят без мъжко наличие, тъй че да могат да обезпечат доходи за своите фамилии “, споделя Александър Балкански.

„ Моята огромна щерка е на тринайсет години, имам и наследник на два месеца. Когато стартира войната, бях в България с мъжа си, също актьор, той отпътува, само че настояваше аз да остана, тъй като пътуването беше рисково. Сега щерка ми чете на дребното си братче, фотографират животни, цветя, тревички дружно с баба си и дядо си, от месеци не са излизали от у дома “, споделя Дария.

„ Когато се излиза на манежа, е много мъчно да се прикриват вътре възприятията, само че професионализмът изисква от нас да представяме изкуството ни “, добавя артистката.

„ Това са фенове, те са пристигнали да гледат твоя танц, шоуто и не е естетично и не е вярно по каноните за държание на манежа да покажеш някакво персонално мнение за тази обстановка “, споделя Дария.

„ Костюмите ние от няколко години към този момент ги шием в едно ателие в Херсон. Всички костюми бяха унищожени, тъй като ателието в резултат на бомбардировките изгоря. Те пристигнаха девойките тука на 18 март, започнаха в ателието на цирка, седнаха вътре, те започнаха и дублираха безусловно всички костюми “, споделя Александър Балкански.

„ В първия миг, преди да тръгнем на работа тук, в България, ние се свързахме с роднините, с цел да се убедим, че са добре, че нищо не им се е случило. Но и несъмнено в колектива ние се държим една за друга, и преди да излезем на манежа се държим за ръце. Всичко е наред. Ще се оправим! Всичко ще бъде наред! “, споделя Виктория.

„ Но сестра ми е тази, която ми оказва помощ да не се срина, тя ми придава мощ, когато излизам на манежа. Разбира се, на всяка изява, на всяко зрелище аз си представям, че мама, баща, нашият брат, седят в залата “, добавя Виктория.

„ Циркът е като едно семейство. Ние от самото начало сме дружно. Ние работим дружно, ние живеем дружно. Споделяме си доста. Моят другар трябваше да бъде в този момент тук до мен, да танцуваме дружно, в този момент води война за Украйна, за него няма искра. Сега девойките са тук и всяка идва със своята орис, само че поддръжката тук е значима. И аз съм признателна за тази поддръжка “, споделя Олена.

„ Обади се наша колежка, която е дресьорка, на нея мъжът ѝ беше долу в Донецк, а пък синът ѝ е женен за украинска артистка в Киев, единият е мобилизиран от едните сили, другият е мобилизиран от другите сили. Тя е по средата и сподели на татко ми: „ Сашка, помагай “, занимава се с дресура на кученца, котенца и таралежи. Казаха ми, че е била близо до границата. Камионът беше съвсем в канавката, по камиона беше стреляно, тя беше написала на камиона с багра за обувки „ Цирк “, с вярата, че никой няма да посегне, тъй като всеки обича цирка. Но някой беше стрелял по камиона. Когато трябваше да минат шестте кучета, цирковите шест кучета и осем котки, два таралежа, на нас ни беше отказано, тъй като това са циркови животни. Казахме: „ Ама това са циркови животни, те бягат, дамата е емигрант “. Двете граници се събраха, през целия ден минахме в договаряния, в разправии, не я пуснаха и аз трябваше да я върна в Украйна и от там насетне тя да чака, с цел да може да откри някъде заслон да се скрие “, споделя Олена.

Тази вечер тя още веднъж ще се поклони на манежа „ за хората, които пазят моята татковина, за хората, които се държат и не униват, които без значение от събитията имат вяра, че всичко ще се оправи “.

„ А аплодисментите, благодарностите бих подарила на тези, които пазят нашата страна. Благодаря за това, че моето семейство в този момент е в сигурност “, добавя Виктория.