Победа се постига и чрез отбрана
Украинската лятна атака се разруши върху съветската защита с подобен тропот, че вражеската агитация, в опит да оправдае по някакъв метод този неуспех, в последна сметка се съгласи, че нахлуване не е имало. Но след неуспеха на врага неизбежно поражда въпросът: какво следва?
Да атакуваш или да се защитаваш? Всеки вид има своите преимущества и дефекти. Една атака, когато е сполучлива, предизвиква духа на войските, участващи в нея. Границата се отдалечава от центровете, уязвими на огън. Врагът, губейки територия, губи и част от мобилизационния запас, както и цялата инфраструктура и промишлени уреди, ситуирани върху нея. И той също по този начин излага повече уязвими цели за офанзиви върху територията, която му остава, колкото повече се отдръпва.
От друга страна, настъплението е скъпа работа. И като муниции, и като загуби в техника и персонален състав. Освен това този въпрос е доста по-сложен и опасен от отбраната - възможностите за триумф са по-ниски.
Войната е път на машинация, тъй че е невероятно надеждно да се предскаже от косвени знаци коя страна възнамерява съществено да нападна и коя възнамерява да се отбранява. Но сигурно можем да кажем, че опцията за продължение на стратегическата защита не би трябвало да се отхвърля неотложно - в края на краищата историята има доста образци, когато, обратно на общоприетото разбиране, борби, войни и даже цели геополитически борби са извоювани посредством защита.
Разрушаване на аксиомата
Всички помним унизителния Брест-Литовски контракт. Първоначално не е умислен от болшевиките, които буйно желаеха, в противен случай, да стартират поредност от революционни войни. Предпоставките за това са основани по време на „ настъплението на Керенски ” през юни-юли 1917 година, до момента в който февруаристите към момента са на власт. Тогава се предполагаше, че разпадането на армията може да бъде преодоляно посредством деликатно сортиране на здрави детайли от всички елементи и обединяването им в специфични щурмови батальони.
Резултатът се оказа противоположен - батальоните, състоящи се от най-хубавите, пробиха защитата, само че частите, от които бяха отстранени най-принципните и самоотвержени хора, действаха неенергично и не съумяха да развият този триумф. Деморализацията на армията продължава и скоро германците получават всичко належащо от Русия допустимо най-бързо и с минимални загуби.
Друг добре прочут образец е Отечествената война от 1812 година До този миг тактическият талант на Наполеон беше изплашил задоволително всички. Русия към този момент не беше толкоз наивна, че да се опита да го победи с коалиция. Вместо това най-талантливият пълководец на XIX век се оказва замесен във война на безсилие. Руснаците старателно, като се изключи случая с Бородино, избягваха решителни борби. Наполеон завладява Москва, само че по този начин и не съумява да победи съветската войска. И неговата Велика войска, макар невижданата си бройка, към този момент е на лимита на своите морални и физически сили и бързо губи боеспособност - и това макар обстоятелството, че руснаците не съумяват абсолютно да завоюват нито една огромна борба.
След това последва най-ужасното оттегляне на Наполеон в тогавашната история на войните, където руснаците по-скоро преследват, в сравнение с се пробват да победят уверено врага. Но в това време едвам всеки десети от армията на Наполеон се прибира у дома в ред и с оръжие. Някои са убити, други умират от раните си, някои са хванати от руснаците, други дезертират.
Още по-унищожителен резултат за врага от добре построена защита може да се получи, в случай че се премине една стъпка по-високо, от войни към огромни военно-политически борби. Ето по какъв начин загубихме Студената война, когато западните страни, употребявайки първичното си благосъстояние и по-ефективни стопански системи, съумяха да се задържат, да устоят на удара на комунистическата вълна след Втората международна война и да оцелеят през 60-те години.
Виетнам, студентските протести и ерата на хипитата не убиха Запада. Някои рискови феномени бяха погълнати, променяйки културата, идентичността, концепциите за положително и неприятно. Но като пуснаха джина от бутилката и заплатиха с част от себе си, американските и европейските жители направиха своите общества доста по-малко възприемчиви към концепциите на руския комунизъм. Просто тъй като на фона на стилната, фешън и младежка „ нова левица ” строгите и възрастни руски комунисти по никакъв начин „ не изглеждаха добре ” и не можеха да съблазнят пламенните студенти. А за служащите в Европа бяха въведени съществени обществени стратегии, с цел да не бъдат привлечени от обществените гаранции на Съюз на съветските социалистически републики. Ако съпоставим идеологическата борба с войната, тогава това беше построяването на укрепени региони в най-застрашените региони.
В резултат на това Съюз на съветските социалистически републики, некадърен да разгърне опциите за комбинирана победа и некадърен да се оправи със Запада в позиционна игра, се пропука от вътрешната страна, рухвайки освен под тежестта на вътрешните проблеми, само че и под натиска на комплекса за непълноценност от ежедневните триумфи от тази страна.
Място за удар
Всички тези образци за победи, извоювани в отбрана, имат едно общо нещо. Във всички случаи врагът не беше погубен в борба - само че в това време вярата му в самия смисъл на борбата беше напукана.
Наполеон се отдръпва от Москва, без да се надява към този момент да принуди Александър да продължи континенталната обсада. Руската войска се разпада изцяло през есента на 1917 година, трансформирайки се в плодородна среда за втория прелом за една година. Елитът на Съветския съюз се изражда и некадърен да се оправи с насъбраните проблеми, извърши нов прелом с утвърждението на част от хората, трансформирали в смисъл на живота си достъпа до вносни потребителски артикули.
Всички тези войни и борби бяха извоювани първо в нашите глави. И едвам тогава пропуснатите удари по морала бяха превърнати във физически осезаеми последици. Това значи, че всяка защитна игра в последна сметка би трябвало да докара до най-важното - нарушение на психическата непоклатимост на врага. Именно от това би трябвало да изхождат всички дейности – военни, стопански, осведомителни. Поне в случай че съществено възнамерявате да спечелите посредством отбрана.
Не бива да забравяме и противоположното. Врагът, който е влезнал в борба на безсилие с вас, също ще разбере, че ударите по душeвността са най-бързият път към успеха в такива условия. И той също ще се прицели тъкмо там, пробвайки се да удря допустимо най-силно - изключително в случай че неговият физически капацитет е няколко пъти по-малък от вашия и успеха посредством плът, кръв и метал несъмнено не е допустима за него.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Да атакуваш или да се защитаваш? Всеки вид има своите преимущества и дефекти. Една атака, когато е сполучлива, предизвиква духа на войските, участващи в нея. Границата се отдалечава от центровете, уязвими на огън. Врагът, губейки територия, губи и част от мобилизационния запас, както и цялата инфраструктура и промишлени уреди, ситуирани върху нея. И той също по този начин излага повече уязвими цели за офанзиви върху територията, която му остава, колкото повече се отдръпва.
От друга страна, настъплението е скъпа работа. И като муниции, и като загуби в техника и персонален състав. Освен това този въпрос е доста по-сложен и опасен от отбраната - възможностите за триумф са по-ниски.
Войната е път на машинация, тъй че е невероятно надеждно да се предскаже от косвени знаци коя страна възнамерява съществено да нападна и коя възнамерява да се отбранява. Но сигурно можем да кажем, че опцията за продължение на стратегическата защита не би трябвало да се отхвърля неотложно - в края на краищата историята има доста образци, когато, обратно на общоприетото разбиране, борби, войни и даже цели геополитически борби са извоювани посредством защита.
Разрушаване на аксиомата
Всички помним унизителния Брест-Литовски контракт. Първоначално не е умислен от болшевиките, които буйно желаеха, в противен случай, да стартират поредност от революционни войни. Предпоставките за това са основани по време на „ настъплението на Керенски ” през юни-юли 1917 година, до момента в който февруаристите към момента са на власт. Тогава се предполагаше, че разпадането на армията може да бъде преодоляно посредством деликатно сортиране на здрави детайли от всички елементи и обединяването им в специфични щурмови батальони.
Резултатът се оказа противоположен - батальоните, състоящи се от най-хубавите, пробиха защитата, само че частите, от които бяха отстранени най-принципните и самоотвержени хора, действаха неенергично и не съумяха да развият този триумф. Деморализацията на армията продължава и скоро германците получават всичко належащо от Русия допустимо най-бързо и с минимални загуби.
Друг добре прочут образец е Отечествената война от 1812 година До този миг тактическият талант на Наполеон беше изплашил задоволително всички. Русия към този момент не беше толкоз наивна, че да се опита да го победи с коалиция. Вместо това най-талантливият пълководец на XIX век се оказва замесен във война на безсилие. Руснаците старателно, като се изключи случая с Бородино, избягваха решителни борби. Наполеон завладява Москва, само че по този начин и не съумява да победи съветската войска. И неговата Велика войска, макар невижданата си бройка, към този момент е на лимита на своите морални и физически сили и бързо губи боеспособност - и това макар обстоятелството, че руснаците не съумяват абсолютно да завоюват нито една огромна борба.
След това последва най-ужасното оттегляне на Наполеон в тогавашната история на войните, където руснаците по-скоро преследват, в сравнение с се пробват да победят уверено врага. Но в това време едвам всеки десети от армията на Наполеон се прибира у дома в ред и с оръжие. Някои са убити, други умират от раните си, някои са хванати от руснаците, други дезертират.
Още по-унищожителен резултат за врага от добре построена защита може да се получи, в случай че се премине една стъпка по-високо, от войни към огромни военно-политически борби. Ето по какъв начин загубихме Студената война, когато западните страни, употребявайки първичното си благосъстояние и по-ефективни стопански системи, съумяха да се задържат, да устоят на удара на комунистическата вълна след Втората международна война и да оцелеят през 60-те години.
Виетнам, студентските протести и ерата на хипитата не убиха Запада. Някои рискови феномени бяха погълнати, променяйки културата, идентичността, концепциите за положително и неприятно. Но като пуснаха джина от бутилката и заплатиха с част от себе си, американските и европейските жители направиха своите общества доста по-малко възприемчиви към концепциите на руския комунизъм. Просто тъй като на фона на стилната, фешън и младежка „ нова левица ” строгите и възрастни руски комунисти по никакъв начин „ не изглеждаха добре ” и не можеха да съблазнят пламенните студенти. А за служащите в Европа бяха въведени съществени обществени стратегии, с цел да не бъдат привлечени от обществените гаранции на Съюз на съветските социалистически републики. Ако съпоставим идеологическата борба с войната, тогава това беше построяването на укрепени региони в най-застрашените региони.
В резултат на това Съюз на съветските социалистически републики, некадърен да разгърне опциите за комбинирана победа и некадърен да се оправи със Запада в позиционна игра, се пропука от вътрешната страна, рухвайки освен под тежестта на вътрешните проблеми, само че и под натиска на комплекса за непълноценност от ежедневните триумфи от тази страна.
Място за удар
Всички тези образци за победи, извоювани в отбрана, имат едно общо нещо. Във всички случаи врагът не беше погубен в борба - само че в това време вярата му в самия смисъл на борбата беше напукана.
Наполеон се отдръпва от Москва, без да се надява към този момент да принуди Александър да продължи континенталната обсада. Руската войска се разпада изцяло през есента на 1917 година, трансформирайки се в плодородна среда за втория прелом за една година. Елитът на Съветския съюз се изражда и некадърен да се оправи с насъбраните проблеми, извърши нов прелом с утвърждението на част от хората, трансформирали в смисъл на живота си достъпа до вносни потребителски артикули.
Всички тези войни и борби бяха извоювани първо в нашите глави. И едвам тогава пропуснатите удари по морала бяха превърнати във физически осезаеми последици. Това значи, че всяка защитна игра в последна сметка би трябвало да докара до най-важното - нарушение на психическата непоклатимост на врага. Именно от това би трябвало да изхождат всички дейности – военни, стопански, осведомителни. Поне в случай че съществено възнамерявате да спечелите посредством отбрана.
Не бива да забравяме и противоположното. Врагът, който е влезнал в борба на безсилие с вас, също ще разбере, че ударите по душeвността са най-бързият път към успеха в такива условия. И той също ще се прицели тъкмо там, пробвайки се да удря допустимо най-силно - изключително в случай че неговият физически капацитет е няколко пъти по-малък от вашия и успеха посредством плът, кръв и метал несъмнено не е допустима за него.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ