Защо здравият разум ни се струва не чак толкова разпространен
„ Уф, в днешно време никой няма здрав разсъдък! “ Вероятно всички сме го казвали в един или различен миг, макар че здравият разсъдък би трябвало да е универсална дарба. Ново изследване обаче демонстрира, че в него няма нищо универсално – в действителност чувството ни за здрав разсъдък може да не е толкоз групово, а по-скоро да зависи от персоналната ни позиция.
Когато човек назовава нещо „ здрав разсъдък “, нормално счита, че то би трябвало да се преглежда и схваща по един и същи метод от всички. Изследователите Марк Уайтинг и Дънкан Уотс от Университета на Пенсилвания се пробват да дефинират какво тъкмо хората считат за здрав разсъдък и доколко той е общопризнат.
Двойката кара 2 046 души да оценят 4 407 изказвания за здравия разсъдък от разнообразни източници, в това число новинарски медии, политически акции и известни поговорки. Те варират от в действителност изказвания като „ триъгълниците имат три страни “ до по-абстрактни като „ усещането е единственият източник на знание; това, което не се възприема, не съществува “.
Участниците бяха запитани дали са съгласни с обещано изказване, за какво са дали отговор по този метод и по какъв начин съгласно тях биха дали отговор множеството други хора. Те би трябвало да отговорят и на няколко други въпроса, като да вземем за пример дали съгласно тях обещано изказване се отнася до физическата или обществената действителност и дали е мнение или факт.
Като цяло екипът открива, че какво схващат хората под здрав разсъдък, се разграничава доста. Това е по-малко правилно, когато става въпрос за обстоятелства, като да вземем за пример броя на страните в триъгълник – макар че в този миг не бихме се изненадали да открием доктрина на конспирацията, съгласно която има скрит план да ни се преподава неверна математика.
Когато бяха прегледани по-подробно аргументите за разликите във възприемането на здравия разсъдък от хората, се оказва, че методът, по който човек гледа на дадена тематика, може да окаже доста въздействие върху това дали счита, че нещо е правилно или не. Например, когато става въпрос за фразата „ всички хора са основани равни “, хората, които не имат вяра в това, са по-малко склонни да я считат за здрав разсъдък.
Установено е, че равнището на обществено усещане на някого също играе роля, само че може би най-изненадващото е, че демографските фактори като възраст, обучение и пол не играят никаква.
„ Стигаме до заключението, че въпреки и да съществува набор от познания, които в действителност са общи за всички, те съставляват единствено част от това, което всеки един съответен човек счита за общо за всички “, пишат откривателите.
Що се отнася до приложенията на това проучване – с изключение на да ни уведоми, че евентуално би трябвало да бъдем малко по-внимателни идващия път, когато се каним да оплачем някого поради неналичието му на здрав разсъдък – екипът счита, че то има евентуални приложения както в проучванията в региона на обществените науки, по този начин и в усъвършенстването на изкуствения разсъдък.
