Климатичните промени водят до сложни последици
Учените и икономистите прекарват доста време за опростяване на комплицирания действителен свят в по-прости, по-разбираеми елементи, с цел да схванат по какъв начин работи всичко. Това е една от аргументите да се основават „ модели “ – мини версии на действителността, с които можем да „ играем “, да променяме променливи и да виждаме какво се случва.
При екологичните проучвания това от време на време става под формата на разбор на разноските и изгодите, който се схваща от политиците и мениджърите на всички места.
Ново изследване на учени от Европейската комисия, оповестено в този момент в списанието Nature Communications, в този смисъл е класическо. Моделът преглежда разноските за отбрана на крайбрежните общности от изменението на климата. Авторите акцентират, че крайбрежията ще пострадат най-вече от променените морски равнища, които се чака да набъбнат с към един метър до края на века, както и от по-интензивни стихии.
От всички многочислени въздействия на затоплящата се планета, покачването на морското ниво е едно от най-опасните, макар че няма да засегне на всички места еднообразно и по тази причина някои общности ще бъдат изложени на по-голям риск от други. Можем да бъдем изцяло уверени, че морското ниво се покачва заради изменението на климата, тъй като морската вода се уголемява, защото се затопля, а от топящите се ледници идва и спомагателна вода.
Докато океаните се затоплят, морските равнища се покачват лека-полека – и в случай че ледени покривки на Антарктида или Гренландия се срутят и водата, която сега е затворена, се освободи, морските равнища ще се покачат доста ненадейно и то доста. Ще бъде мъчно и скъпо да се оправим с тези въздействия, а това ново проучване демонстрира значително какво ще се случи и в Европа.
Според учените от Европейската комисия проучването ще помогне да се спестят пари в дълготраен проект за създаване на усъвършенствана морска отбрана за към 70% от бреговата линия на континента.
Но в действителност ли в бъдеще ще се живее в свят зад големи стени? Това ли е единственият метод за адаптиране? Моделът демонстрира, че сигурно да вземем за пример Лондон няма да оцелее без бариери на Темза от идващото потомство.
Учените споделят, че има и други благоприятни условия да се „ защитим “ по разнообразни способи. Въз основа на „ естествени “ решения, като пресъздаване на дюни или мочурища или отдръпване от крайбрежните зони.
Тези решения работят с естествени процеси и имат доста други изгоди за дивата природа и хората, както и отстраняват някои от най-лошите проблеми на „ твърдите “ брегови отбрани, като да вземем за пример метода, по който бетонните стени могат просто да изместят ерозията по-навътре по крайбрежието до места, които са не предпазени.
Възможно е да има и други по-рентабилни способи за понижаване на риска. Това сигурно се отнася за наводнения и от реки, където, употребявайки най-хубави модели за времето и реките, може авансово да се предвижда по кое време и къде ще се наводнят, което ще разреши да се подхващат ранни дейности, с цел да се избегнат вреди.
Предпочитаната опция е да се употребява нюансиран метод. Ясно е, че климатът се трансформира и ще се нуждаем от композиция от по-конкретни, интелигентни естествени решения и по-добри прогнози за наводнения, с цел да се подготвим за идното.
