Убий българина! - така се нарича романът от спомени на

" Убий българина! " - по този начин се назовава романът от мемоари на Любомир Левчев. Поетът, който някои побързаха да окепазят в деня на неговото преселение във вечността. Така - с цел да спазят традицията. А традицията е българинът да се убива. И по опция - безнаказано. Традиция е българинът да се прецаква. Традиция е и да се самоубиваме. И да се самопрецакваме. Само че не безнаказано за нас.

От Василий Българоубиеца, през ятагана, та до Междусъюзническата война, когато всички съседи ни удариха от четири страни, господства общият апел: Убий българина! Не че ние сме вода ненапита и не носим виновност за това, че историята от време на време ни подлива вода. Няма обаче и по какъв начин да ни тръгне по вода, до момента в който прозрението, че съединението прави силата, си остава надпис над вратата на Народното събрание. И до момента в който гражданското общество стачкува единствено когато му вдигнат цената на тока.

Членството ни в Евросъюза и НАТО даде следващото историческо утешение, че има кой да се грижи и за нас, и за нашите врагове. Трябваше много време да мине, та евроибрикчиите, които предлагаха вместо " Аз съм българче " да се учи " Аз съм европейче ", да схванат - или най-малко някои от тях, че светът продължава да е рисково място за живеене. И в частност - Европа. А в още по-голяма частност - Балканите. И че и новите ни стратегически другари нямат навика да дават безвъзмезден обяд.

Трябваше време, та неуврелите им от историческия балкански казан глави да проумеят, че може и да сме средноголяма европейска страна, само че имаме за съседи две могъщи във военно и икономическо отношение страни - Турция и Гърция. Едната си е районна свръхсила, а другата я конкурира с войска и я превъзхожда с комерсиалния си флот. И няма по какъв начин да бъдат подценявани нито гръцката дипломация, генетично облагородена с византийската ловкост, нито рисково огромното сърце на Ердоган, приласкаващо с обич част от географските ни ширини и население. Макар и исторически настървеното " Убий българина " към този момент да е осъвременено с конкурентното " Прецакай българина ".

Може и да споделяме с тях като съдружници в НАТО едни и същи евроатлантически полезности, единствено че те си споделят предпочитано националните. Затова и гърците умерено могат да дадат зелена светлина за участие в Евросъюза на братята македонци, които преди този момент бяха ощастливени да заживеят в Северна Македония. А ние, макар чувството за ескимоси на югоизток от нас, я приехме.

Приехме и чувството, че най-могъщата стопански страна от благото ни европейско семейство си затвори очите, когато могъщият Фолксваген избра Турция пред нас - еврочленовете. С което ни подсетиха, че от член до член има разлика, изключително що се отнася до Анадола, и да не се превъзбуждаме доста от милиардните капиталови вероятности. А и да не ги разбираме повратно, когато техни колоси стъпват в Турция, те просто желали да подкрепят локалната демократична съпротива. След което Ердоган, който преди този момент ги назова нацисти, ги разбра изцяло и на драго сърце. А ние, от фамилията, някак не можахме да ги разберем.

Затова ще продължаваме да разделяме богата си история с братята македонци, до момента в който турците разделят благосъстоянието на вложенията. Гърците не разделят, тъй като са делили в точния момент.

А ние продължаваме да се разделяме. Да се самопрецакваме. Докато един палач на българин съумя да ни сплоти в митинга.

Може и това да е началото на края на самопрецакването. Трагично, както е по традиция.