Раждат се все по-малко българчета, над 20% от жените в детеродна възраст нямат деца
У нас се раждат все по-малко бебета, само че и дамите във фертилна възраст понижават. Най-голям спад на тези в детеродна възраст е регистриран при последния десетгодишен интервал (2011 - 2021) - 377 хиляди, или 22,5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 година до 1,58 през 2021 година, демонстрират данните на Националния статистически институт.
Към 7 септември 2021 година 748 хиляди, или 24,7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27,1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17,6%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44,6%).
По три деца имат 204 хиляди, или 6,7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11,3 и 5,1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2,6% от дамите.
Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21,4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Най-висок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.75 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.47 деца приблизително за всички дами.
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в областите Кърджали (21,1%), Сливен (15,5%), Търговище (14,6%) и Разград (14,2%), а най-нисък - в областите Габрово (6,0%), Перник (5,9%) и София (столица) - 4,6% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 година до 1,58 през 2021 година, демонстрират данните на Националния статистически институт.
Към 7 септември 2021 година 748 хиляди, или 24,7% от дамите на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок измежду дамите, които живеят в градовете (27,1%), в сравнение с измежду тези, които живеят в селата - 17,6%. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на дамите с две деца - 1 353 хиляди (44,6%).
По три деца имат 204 хиляди, или 6,7% от дамите, като този дял е два пъти по-висок в селата, в сравнение с в градовете - надлежно 11,3 и 5,1%. Четири и повече деца имат 78 хиляди, или 2,6% от дамите.
Малко повече от една пета от дамите - 650 хиляди (21,4%), нямат деца към сериозния миг на преброяването.
С повишение на просветителното равнище понижава междинният брой живородени деца. Най-висок е междинният брой деца при дамите на възраст 12 и повече навършени години без обучение - 2.75 деца. Най-нисък е междинният брой деца при дамите с висше обучение - 1.25, при 1.47 деца приблизително за всички дами.
При дамите с три и повече деца най-голям е относителният дял в областите Кърджали (21,1%), Сливен (15,5%), Търговище (14,6%) и Разград (14,2%), а най-нисък - в областите Габрово (6,0%), Перник (5,9%) и София (столица) - 4,6% от всички дами на 12 и повече навършени години в региона.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ