У нас лустрация нямаше, защото така реши Иван Костов. Това

" У нас лустрация нямаше, тъй като по този начин реши Иван Костов ". Това е част от коментара по тематиката с лустрацията от страницата на евродепутата от Съюз на демократичните сили в групата на ГЕРБ-СДС Александър Йорданов.   Ето и цялостния текст:   " ЧИТАЛНЯ: " ЛУСТРАЦИЯТА. КАКВО ВИДЯХ С ОЧИТЕ СИ. " Августовските горещи препирни за ориста на струпището, наречено по народному МОЧА, както и меракът на някогашните от Държавна сигурност и техните наследници да си имат собствен кмет на София, още веднъж върна в общественото пространство тематиката за лустрацията. И си припомних една обява на първия основен редактор на в. " Демокрация " Йордан Василев. С него дълги години бяхме сътрудници в Института за литература при Българска академия на науките, а ориста ни събра и в 7-то Велико национално заседание и в 36-то Народно заседание, където Данчо бе известно време ръководител на Комисията по национална сигурност. Със брачната половинка му Блага Димитрова, известната наша поетеса и вицепрезидент, също имах положителни връзки. Писал съм за нейни книги, а и бях първият критик, който похвали романът й " Лице " във в. АБВ. Успях да го сторя преди той да бъде отхвърлен по височайша заповед от книжарниците. По-късно Блага ми го подари с посвещение: " На Александър Йорданов - първият критик на " Лице " - подарък от сърце! " Ще предам споделеното от Йордан Василев за несъстоялата се у нас лустрация. За първи път този му роман бе оповестен в седмичника " Демокрация ", на който имах достойнството да бъда основен редактор през 2012-2013 година Но преди този момент няколко мои " неуместни " думи. Темата за несъстоялата се у нас лустрация на фрагментите на някогашната комунистическа Държавна сигурност е част от огромната тематика за неосъществената декомунизация в страната ни. И не става дума единствено за наличието в живота ни и до през днешния ден на знаците на незаконния комунистически режим и неговите московски господари - окупатори и в избран смисъл колонизатори на България, видно от паметниците на тяхната войска в центъра на столицата, в Пловдив, а и в доста други наши градове. Става дума по тази причина, че комунистическите и Държавна сигурност семейства участваха преобладаващо през прехода в държавното и общинското ръководство на страната и отново те са тези, които забогатяха неимоверно при " промяната на системата ". Днес те са олигарсите на България и те постановат своите ползи даже на партии, които се обявяват като демократични. А у нас лустрация нямаше, тъй като по този начин реши водачът и министър председател на Съюз на демократичните сили в интервала 1997-2001 година Иван Костов, който наложи политиката на " национално единодушие " с провалилите се тотално в ръководството социалисти. И вместо някогашните номунклатурни и Държавна сигурност фрагменти да бъдат лустрирани те бяха наградени с опцията да станат първи приватизатори на държавната благосъстоятелност, да станат притежатели на банки и бизнеси, да станат биг босове. Това бе българският модел на " декомунизация ", заимстват от Русия - довчерашните борци против капитализма и техните наследници за нула време станаха първи капиталисти. А през днешния ден те към този момент са и " почтени предприемачи ", и още " по-честни " олигарси. Обслужен бе икономическият и финансов интерес на алената и Държавна сигурност номенклатура, по тази причина и до през днешния ден тя е по този начин цинично арогантна. В нея са огромните пари. Връх на този цинизъм в наши дни е издигането от Политическа партия и Демократична България за кмет на София на разположение, което напълно символизира огромната машинация на прехода вследствие на неналичието на лустрация у нас. Но за всичко това съм писал неведнъж. Сега е значимо да прочетете мнението на Йордан Василев, изразено на страниците на " Демокрация " през 2013 година Тогава той в действителност показа фрагмент от подготвяната от него книга „ Това се случи пред очите ми “. Приятно четене. ЙОРДАН ВАСИЛЕВ: ЛУСТРАЦИЯТА " В подготвяния от държавното управление Закон за администрацията при започване на ноември 1998 година за първи път се съдържаха така наречен лустрационни текстове. В пресата се появиха сведения, че Петър Стоянов не е склонен с тях. Това внесе комплициране, помня го доста добре, в средите на Съюз на демократичните сили. Никой не се съмняваше в отношението на Петър Стоянов към някогашните комунисти, само че да си призная аз също бях доста изумен – какво се случваше? Президентът е един от първите в страната, който си дава ясна сметка за дълбоките процеси, които текат под повърхността. На повърхността всичко беше ясно и дори празнично: в България се въвеждаха разпоредбите на свободната пазарна стопанска система, което всички десни гласоподаватели желаеха, посредством приватизацията неприятно ръководената държавна благосъстоятелност трябваше да премине в ръцете на нови и надалеч по-отговорни частни стопани. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС, КОЙТО ТОГАВА НИКОЙ НЕ ЗАДАДЕ ОБАЧЕ БЕ В ЧИЙ ИНТЕРЕС съдебна експертиза ПРАВИ ТОВА. Впрочем, задаването на подобен въпрос към оня миг би било непристойно – та нали в България преди малко бе свалено омразното държавно управление на Българска социалистическа партия и страната се управляваше от спечелилият освен парламентарно болшинство, само че и националната обич Съюз на демократичните сили отпред с Иван Костов. Към оня миг обаче президентът Стоянов е бил съществено смутен от метода, по който се прави приватизацията. На необятната аудитория изкусно бе поднесена тезата, че нашият президент „ стопира “ лустрацията и това се повтаря и до ден-днешен от кръга към Костов като източник на всички по-сетнешни беди. Източникът на главната неволя обаче, както излиза наяве през днешния ден, е методът, по който водачът на Съюз на демократичните сили Иван Костов тогава прави приватизацията. А „ Законът за лустрацията “ в действителност се оказва, че е „ пуснат “ от президента. От текстовете му излиза наяве, че в България в никакъв случай не е бил одобряван Закон за лустрация. „ Лустрацията “ е събрана в един-единствен параграф 1 от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за администрацията – самият закон съдържа голямо количество текстове (99 члена), а лустрационните заемат незначително място. Също по този начин излиза наяве, че тези текстове не могат да „ лустрират “ никого и нищо. Те не разрешават заемането на „ управителни длъжности “ в администрацията, само че кои са управителните длъжности не се споделя. Не се споделя също кои са „ управителните длъжности “ в „ политическия и административен уред на Българска комунистическа партия “. Текстовете са направени като че ли преднамерено по този начин, че да бъдат анулирани от Конституционния съд, който тъкмо това и прави – анулира ги със свое решение, оповестено в „ Държавен вестник “, бр. 8 от 1999 година Тук е мястото да отбележа, че по това време Конституционният съд беше съвсем напълно доминиран от хора, които никога не бяха враждебно настроени към синята концепция и синьото държавно управление. Точно противоположното. ДЕКОМУНИЗАЦИЯ ЧРЕЗ ПРИВАТИЗАЦИЯ... Въпросът за декомунизацията на България ще се реши съгласно президента Стоянов от приватизацията. В изявление за в. „ Демокрация “ от 4 ноември 1998 година той споделя: „ Не мисля, че този закон ще в профил от висшата администрация висшите ръководители на Българска комунистическа партия, тъй като съм уверен, че те доста от дълго време стоят някъде настрана и умират от смях поради нашата некадърност, неспособността на некомунистическите сили да им желаяме сметка незабавно след рухването на комунистическия режим и, което е още по-важно – да предотвратим приключването на милиардите от България, които са печелени с труда на българския народ “.... Президентът Стоянов съвсем не пропуща случай да съобщи тази своя позиция. Но доста малко публицисти и наблюдаващи схващат, че това е същностна разлика сред него и Иван Костов от този момент, та до момента.... Петър Стоянов подписва указа (Указ № 388 от 4 ноември 1998 година – Дъждовни води, бр. 130 от 05.11.1998 г.) и законът влиза в действие (Костов фактически лъже, когато на 25 февруари 2004 година твърди, че „ досиетата и лустрацията бяха спрени и обезсилени от президента Стоянов “ – в. „ 24 часа “, 26.02.2004 г.). Стоянов не е „ спирал “ лустрацията – анулира я по-късно Конституционният съд, само че Стоянов не съумява в по-важното – не съумява да обърне вниманието на своите, че приватизацията работи застрашително против Съюз на демократичните сили. В диалога с мен ми сподели, че най-после изгубил нерви и декларирал, че седесари дават на комунистите предприятия за милиарди против дребни комисиони и рушвети. ЛУСТРАЦИЯТА – ИЗМИВАНЕ НА РЪЦЕТЕ, А ПРИВАТИЗАЦИЯТА – В ПОЛЗА НА КОМУНИСТИТЕ Петър Стоянов в изявление за книгата „ Гласовете на прехода: Консерваторите “ (2012 г.) обещано през 2010 година споделя: " Законът за лустрацията беше напълно измиване на ръцете.... Дълбокото ми разбиране е, че текстът на закона беше изработен по този начин, че да не работи. По тази причина бе анулиран и от Конституционния съд, като не забравяме, че болшинството в Конституционния съд бяха хора, които никога не могат да бъдат наречени комунисти и врагове на Съюз на демократичните сили. Всъщност и Законът за досиетата, и текстът за лустрацията в Закона за администрацията бяха част от антикомунистическата фасада, зад която трябваше да се разиграе най-важният акт от новата история на България въобще – приватизацията. Иначе и двата закона нямаха за цел да произведат каквото и да било деяние. Тогава в действителност настъпи моят раздор с управлението на Съюз на демократичните сили – тъй като желаех среща с парламентарната група на партията. Основната ми теза беше: не Законът за лустрацията в този тип ще промени България. Той е засегнатост за всички същински антикомунисти. Приватизацията е това, което ще промени посоката на страната. Вие вършиме приватизация, при която давате икономическите активи на висшата номенклатура на Българска комунистическа партия и Държавна сигурност, а ми говорите за лустрация. Само хвърляте прахуляк в очите на същинските антикомунисти. Това беше основата на моето изявление, не зная дали е останало в архивите, само че го помнят всички депутати от това време...... Направихме приватизацията по този начин, както би я направил Луканов в случай че бе останал жив. Само че, в случай че я беше я направил Луканов, народът щеше да излезе още веднъж на улицата. Но този път хората бяха напълно комплицирани, тъй като приватизацията я правеха тези, които ходеха със сини ленти на главата и викаха „ долу Българска комунистическа партия ”. На процедура приватизацията укрепи икономическите, политическите и медийните позиции на някогашната номенклатура и на сценаристите на прехода. След приватизацията ние напълно естествено загубихме изборите, тъй като бяхме изгубили икономическата борба – дадохме икономическите активи в ръцете на нашите политически съперници. След това загубихме и политическата борба – на първо време парламентарните избори през 2001 година, след туй последва и ударът върху Съюз на демократичните сили със основаването на ДСБ. Длъжен съм да кажа всичко това, с цел да не загубим и третата, последната борба – борбата за историята. " Позволих си да напомня този роман на Йордан Василев, тъй като още помня това: " Ало, Маджо? ", изречено от водач на " Демократична България " в разгара на менте " митингите " преди три години. А и проследявам в наши дни тарикатлъците към премахването на паметника на окупаторската руска войска от центъра на столицата ни и скандалното издигане за кмет на правоприемник на нелустрираните. Халал да са им парите и парцелите, само че най-малко да не спекулират с възприятията и желанията на жителите за правдивост. Много приказки изрекоха тъкмо тия, които в този момент се помайват, за така наречен олигархичен модел на ръководство. Но пропуснаха да си признаят, че те обслужват през днешния ден този модел. Но тъй като те го обслужват, той за тях към този момент не съществува. Кои са те ли? Това са " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и несъмнено Българска социалистическа партия - партията родила " модела ". Аз най-малко не познавам олигарх обвързван със Съюз на демократичните сили - нито български, нито съветски, нито никакъв. Като споделям " олигарси " имам поради и медийните такива, които доста сила и освен, хвърлиха в създаване имиджа на упоменатите партии като на " борци " против олигархичния модел. Изградиха го. Изстреляха ги към властта и последва огромното Нищо - държавното управление Кирил Петков.   Сега още веднъж те свирят първа цигулка в ротационния кабинет. И няма косъм да падне от олигархична кратуна. Където е текло, отново ще тече. И МОЧА ще продължи да къса нервите на естествените хора. Именно тъй като нямаше лустрация. Приятен ден! "