Тютюнът държи между 5 и 6% от селскостопанския износ на

...
Тютюнът държи между 5 и 6% от селскостопанския износ на
Коментари Харесай

Благодаря, не пуша

Тютюнът държи сред 5 и 6% от селскостопанския експорт на България през последните години.
През последните 10 години броят на фермерите в България понижава с внушителните 64% до малко над 132 хиляди, сочат към момента неокончателните данни на агроминистерството от извършеното през предходната есен броене на земеделските стопанства в страната. Тенденцията е годна за всички браншове освен поради отдръпването на доста хора от този бранш, само че и поради окрупняването му. Но има някои подотрасли, където е доста мощно изразена.

Един подобен е признакът на Родопите - тютюнопроизводството, бранш, който десетилетия наред е бил главно прехранване за цели области. Но тежкият труд и отдръпването на младите, проблемите на пазара и сбърканата държавна политика в бранша го трансфораха в непредпочитана активност. Дотолкова, че за последните 15 години заетите в тютюнопроизводството са 10 пъти по-малко.
Намаление в пъти
Когато в първите години на присъединението на България към Европейски Съюз бе въведен референтен интервал, на база на който се изплащат дотациите за тютюнопроизводството, записаните стопани в този бранш бяха над 40 хиляди Днес понижението в броя им е в пъти и доближава до общо под 3500 по данни на националната асоциация на тютюнопроизводителите. Този мощен спад ясно се вижда и в региона, в която тютюнопроизводството е най-развито - Кърджали.
Реклама
Според последните данни от националния указател на тютюнопроизводители, предоставени от агроминистерството на " Капитал ", през тази година в региона са регистрирани 872 фермери в този бранш, като цифрата е сходно с 2020 година Намалението обаче в последните години е съществено - по този начин да вземем за пример през 2018 година те са били над 1800 (виж таблицата). Не по-различна е обстановката и в прилежащата област Смолян - там през тази година дейни са едвам 57 тютюнопроизводители, което в вероятност от пет години обратно е съвсем четворно понижение. През 2017 година да вземем за пример техният брой е бил 206 стопани, сочат формалните данни.
Автор: Капитал
Според Хасансабри Мехмед, производител на тютюн в Кърджалийско и член на националната асоциация на тютюнопроизводителите, през последните години има оттегляне на младежите освен от тютюнопроизводството, само че и от земеделието като цяло, а аргументите за това са сложни. " Младите хора от нашия район се прехранват главно в строителството, работят в огромните градове като Пловдив и София или в Западна Европа ", споделя Мехмед. Според други негови сътрудници даже част от хората, които дълги години са се занимавали с тютюн, сега избират да работят сезонно земеделска работа в други страни поради по-доброто възнаграждение. Така през днешния ден в региона в огромна част от фамилиите има бежанец, който оказва помощ финансово на останалите, като тази наклонност се е задълбочила през годините. А видяно на макрониво, тютюнопроизводството е измежду браншовете с най-висока междинна възраст на заетите в земеделието.
Защо се счупи моделът
Погледнато през числата и през наблюденията на хората в бранша, в тютюнопроизводството се виждат две доста присъщи черти на българското земеделие. От една страна, има не доста на брой междинни и огромни производители, които са конкурентни на пазара и работят с главните търговци в страната и в други страни, като да вземем за пример прилежаща Гърция. Същевременно обаче главната част от производителите са микростопанства, за част от които тютюнопроизводството е даже спомагателен, а не главен приход. Именно в тази категория има максимален отлив през последните години поради ориентиране към други действия, в това число и различен тип земеделие. Конкретно за областите Смолян и Кърджали такива са производството на зеленчуци, както и развъждането на шафран, което е относително нова просвета за българското земеделие, само че набира скорост през последните пет години.

Отдръпването от тютюна се дължи на няколко фактора - обществени, стопански и политически. От една страна, тежкият физически труд отблъсква от ден на ден хора, а от друга, намирането на пазари става все по-трудно, в това число и поради краха на цигарените производства в страната, в това число " гибелта " на мастодонта " Булгартабак ". Силно въздействие има и държавната политика, доколкото тютюнопроизводството е един от секторите с най-тежки регулации, а пазарът е килнат в допълнение и от държавно финансиране, което трябваше да спре още преди 10 години. Така до през днешния ден годишно се разпределят към 79 млн. лева за подкрепяне от бюджета. Парите обаче се изплащат на исторически принцип на някогашни производители за пренасочването им към различен тип земеделие, само че процесът не се управлява.
Реклама
Същевременно тези дотации изкривяват и самия бранш на тютюнопроизводството, тъй като производители, стартирали подобен бизнес след 2009 година, не получават подкрепяне от страната, само че би трябвало да излязат на пазара в конкуренция със субсидираната продукция на останалите.

В разгара на сложна годинаПрез последните пет години в региона на Кърджали се създават сред 419 хиляди и над 1 млн. кг тютюн, като пикова за производството е била 2018 година, когато обаче и засадените площи са били повече (виж данните в таблицата). Ситуацията е сходна и за област Смолян - в интервала от 2017 година насам разликата в създадените количества е съвсем двойна през обособените години. И въпреки през 2021 година засадените площи с тютюн да са сходни с миналата година, упованията в бранша са за спад на производството, който ще пристигна от по-ниския междинен рандеман. " През тази година лятото беше сушаво, което се отрази и на реколтата ", споделя Хасансабри Мехмед. По думите му през тази година в Кърджали създаденият тютюн, главно от ориенталските сортове, ще бъде под 1000 тона, което е понижение по отношение на миналата година с към 20-25%. Същевременно обаче себестойността на продукцията пораства - поради повишаване на торове, препарати, горива и други. В момента междинните изкупни цени в бранша са сред 7 и 7.50 лева за кг, сочат данните на производителите.Реколтата от тютюн се прибира от полетата през есента, като интензивният интервал за продажбата му е през месеците декември и януари. Такава търговия може да бъде осъществявана единствено от лицензирани изкупвачи, като сега в националния указател има вписани 47 компании. В България има и 35 компании, които имат лиценз за преправка на тютюн, част от които обаче не са настоящи.Традиционно тютюнът образува към 5-6% от земеделския експорт, като да вземем за пример през 2018 година той е бил 218 хиляди евро, а година по-късно - 186 хиляди евро, сочат данните в последния поземлен отчет на земеделското министерство.
Фотограф: Надежда Чипева Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Деница Ватева
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР