Тя има работа до късно в офиса, а в събота

Тя има работа до късно в офиса, а в събота я чака служебно пътешестване... и още не знае по какъв начин да му го заяви. Часовникът тиктака, а тя не се е прибрала вкъщи и изтръпва при мисълта какво я чака, когато се прибере... побиват я тръпки от думите, които ще чуе и обвиняванията, които ще й насочат... Със сигурност ще бъде упрекната, че има връзка с сътрудник.

Когато двамата са на открито, тя не смее да повдигне очи, с цел да не си намерения обичаният й, че гледа различен. Не може и да си намерения да излезе някъде с приятелки или недай Боже, с другари. Това е табу за нея. Тя няма личен живот, тъй като ревнивецът е по следите й. Дебне всяка нейна крачка, ревизира постоянно телефона й, скайпа, профилът й в обществените мрежи, преравя джобовете й, употребява всяка опция да разпита в работата и в обкръжението й къде и с кого е говорила. А когато е на открито, той й звъни по 20 пъти, с цел да знае точното й местоположение и постоянно ревизира, проследявайки я, дали споделя истината. А тя, несъмнено, постоянно лъже.

Това е дребна част от действителността на двойка, в която участва патологична ревнивост. Мъжът, патогенен ревнивец, е постоянно нащрек. Във всеки почтен взор той вижда полови планове, във всяка дума – прикрит циничен подтекст, а всяка другарка на обичаната му жена за него е опасност. В по-тежките случаи патологичният ревнивец стига до там, че да отнеме изцяло персоналната независимост на половинката си, като й не разрешава да излиза, да се среща с хора, а от време на време даже и да работи, с цел да я управлява изцяло. Изисква всекидневен и ежечасен доклад.

Той държи възлюбената си без съвсем никакви финанси, с цел да не може да реализира евентуалните си изневери, може даже да я заключва, до момента в който го няма или да изпраща някой, който да следи какво прави.

Но и у дома той не е изцяло спокоен и по тази причина може да се погрижи и да отнеме интернет достъпа на дамата, която обича, с цел да не се свързва виртуално с други мъже. Наблюдава деликатно по какъв начин се облича, дали се гримира, лакира и постанова надзор и върху това. На нея й е неразрешено да наподобява добре и да го показва. Тя е длъжна непременно да остане незабележима, неугледна и антисексуална пред света. И въпреки всичко това да отстрани половото й предпочитание, най-силните обвинявания идват, в случай че откаже секс на ревнивеца. Тогава той е сигурен, напряко уверен, че тя му изневерява, тъй като съгласно него няма друга причина да откаже ласките му.

Партньорката на патологичния ревнивец може да стане напълно подвластна на ревността му и даже да изпита виновност за „ грешките “, които е позволила – 5-минутното забавяне, новата прическа, отклонението от маршрута от работа до у дома и т. н. Тя може даже да одобри за обикновено да живее по този метод и да не осъзнава какъв брой стеснен живот води и какъв брой свои права е потъпкала в името на любовта. Но това не е обич, а отнемане, патология, която може да заеме застрашителни размери и да прерасне в съществено принуждение. Насилие над тялото, само че и над личността. Живееш ли в боязън, не си обичан, а следен. Компромисите, които правиш, с цел да останеш, са неприемливи и те водят към дъното.

„ Той ще се промени “. Това е заблудата, в която доста дами на патологични ревнивци живеят. За страдание обаче, смяната на това положение изисква доста дълбока и продължителна психотерапевтична работа, която няма по какъв начин да се случи с времето или от самосебе си. Тя е плод на доста старания и въпреки всичко, в случай че сътрудникът ви осъзнава, че страда от този проблем и има волята да работи по разрешаването му, има известна вяра. Ако фактически го направи, може да настъпи мечтаната смяна, след време. Не бива обаче да се хващате за тази единствена опция, защото пътят е бодлив и нерешителен и единствено същински стимулираният човек може да успее да се промени. За жал, по-голямата част от патологичните ревнивци нямат чувството, че казусът е у тях, а го търсят в дамите, които „ имат “ и управляват.

Те имат потребността да го вършат, тъй като са неуверени в себе си и се усещат постоянно застрашени. От тяхна позиция, да живееш в непрекъснато подозрение, също по никакъв начин не е елементарно. Изживяванията на патологичния ревнивец са доста мъчителни, защото той всякога претърпява прочувствено разтърсващо измислените изневери на партньорката си и ги изстрадва. Извиненията и разкаянията му са единствено част от репертоара на ревнивеца и те са последвани от нови и нови подиуми на ревнивост. И нови извинения... цикълът е затворен.

Пред вас остава въпросът дали желаете да прекарате живота си по този начин или да живеете същински, обичани, само че не и ограничавани.