Лазанята - вкусната царица на пастите
Тя е царицата на пастите! Ароматна, апетитна, сочна, лазанята в никакъв случай не остава незабелязана. С мириса на кайма, разбъркан с усета на преди малко запечено пшенично тесто! И настърган запечен пармезан...
Ще се закълнете, че това съвсем митично ядене, е произведение на италианското кулинарно изкуство, нали? Но това не е напълно по този начин.
Лазанята е родена доста много от дълго време, някъде в интервала на античността. Преди да стане ястието, което познаваме през днешния ден, основано на меса и италиански сирена, гръцкият и римският народ приготвяли lagana. Така те наричали един тъничък лист тесто, сварено на пара, в което слагали плънка. Тя била формирана от месо - каквото има подръка, да вземем за пример пилешко, свинско или риба. Смесвали го с яйца и с други подправки, непознати през днешния ден. Накрая всичко се поливало с рибна саламура и се печало като къс.
Названието лазаня се появява по време на Средновековието под въздействието на арабите, които приготвяли своя рецепта на ядене, наречено lauzina. То представлявало тънки тестени кори, пълнени с натрошени бадеми, които първо били десерт, само че в следствие почнали да се подготвят и със сирена, сходни на моцарелата.
Макар и надалеч от сегашната лазаня, това ядене е било формирано от няколко пласта, разграничени от плънка, и е послужило за ентусиазъм на днешните предписания, по този начин ценени от италианците и приготвени най-много със сос Болонезе.
В наши дни най-обикновената лазаня се подготвя най-много от кайма и разнообразни типове сирена. Разбира се, съществуват доста разновидности като вегетарианска лазаня или лазаня с горгонзола и спанак. Въпреки множеството забележителни вариации на обичаното ядене въпреки всичко домашната лазаня остава една от най-популярните и най-лесните за подготвяне.
Каквото и да е допълнението на рецептите, тя се прави въз основата на сухи или пресни тестени листа с доматен сос и сос Бешамел, в намазана с масло или зехтин тава, които разрешават на ястието да се изпече съвършено, без да изсъхва. В рецептата за лазаня Болонезе тестото в никакъв случай не се вари.
Не е по този начин с дребните зеленчуци, в случай че решите да ги включите. Те би трябвало наложително да се варят на спокоен огън. За лазаня Болонезе изберете прясно говеждо месо, за предпочитане да не е замразено. Може да разнообразите ястието с ангешко да вземем за пример, което също би трябвало да смляно от хубаво парче. Сосът би трябвало да е задоволително компактен, с цел да може да служи и за свързване на обособените детайли на ястието. Ако стане пък прекомерно компактен, би могъл да се разреди с мляко.
Сервирайте със салата, маслини или орехи и няколко листа босилек!
