Твърде дълго време тифозите на Интер страдаха заради неумението и/или

Твърде дълго време тифозите на Интер страдаха поради неумението и/или нежеланието на клубното управление да сътвори рационален и упорит дълготраен план. Както научиха на собствен тил много управници по сложния метод в последните години, непрестанната въртележка на треньори по никакъв метод не спомага за построяването на мощен тим. И това е даже преди да споменем нелепото пазаруване на играчи на конвейер, трансформирало се за жалост в нормална панорама на „ Сан Сиро”.

Привърженици и публицисти непрекъснато призоваваха „ и нерадзури” да трансформират привичките си, преди да се е стигнало до необратимо вграждане на неуспеха в стените на структурата на Ла Пинетина. Редуването на класирания в Лига Европа и в средата на таблицата в Серия А не може да бъде наречено иначе, с изключение на „ позорно” за световна марка като Интер. Затова, когато Роберто Манчини реши да напусне своя пост измежду предсезонната подготовка предходната година, мнозина сметнаха, че клубът най-сетне е достигнал до сериозната си точка. Истината бе, че занапред предстоеше да се копае още надолу…



Експериментът с Франк Де Бур – артикул на Ерик Тохир, приключи с последна форма на неуспех, като треньорът и тимът ставаха все по-очевидно несъответстващи си с всеки минал ден. Формата след това се подвигна при някогашния ментор на Лацио Стефано Пиоли, бил инжекция адреналин в клуба и играчите и върнал идентичността им.

Интер се носеше на гребена на вълната от еуфория, а разбиването със 7:1 на мощния Аталанта го катапултира назад в зона ЛЕ, когато… внезапно връхлетя нова неволя. Необяснимо „ синьо-черните” съумяха да вземат единствено две точки от идващите си осем мача – форма на изпадащ, и вместо в Шампионската лига се озова отвън евротурнирите. Това бе Лудият Интер (Pazza Inter) в най-лошия му тип.

При все това след това видяхме признаци на като в никакъв случай сдържана и надалеч по-разумна и уравновесена клубна администрация в течение на летния трансферен прозорец. В това време други като Пари Сен Жермен, Манчестър Сити и даже градският противник Милан харчеха безконтролно по над 200 млн. евро за прехвърляния. Заради това грандиозно мятане на пари става все по-трудно за клубовете без неограничени финансови запаси да открият същински стойностни играчи на днешния пазар. Колкото и мъчно да е това предизвикателство обаче, хора като Валтер Сабатини и Пиеро Аузилио се пробваха и пробват да свършат добре работата си в сходна среда.



Решението на Интер да вземе Лучано Спалети за треньор бе забележителна стъпка в вярната посока, като се има поради фантастичната му работа в Рома в предходните 18 месеца. Там той освен наложи нешлифовани диаманти като Емерсон Палмиери и Антонио Рюдигер, помагайки им да изградят добро име, а и усъвършенства играчи като Мохамед Салах, Диего Пероти и Войчех Шчесни. По същия метод тифозите на „ и нерадзури” се надяват Спалети да помогне на Милан Шкриняр, Далберт и Роберто Галярдини да доближат идващото равнище в развиването си, до момента в който пробва да изкове шампионски състав.

Гореспоменатите Шкриняр и Далберт плюс други летни попълнения като Матиас Весино, Борха Валеро и Ян Карамо са прецизен индикатор за смяната в клубната политика. Сабатини и сътрудниците му изучиха всичките си трансферни цели до последния подробност, с цел да са сигурни, че те имат всички изисквани от Спалети характерности, преди да завършват която и да е договорка. Ранните признаци са, че новите играчи до един съответстват като дялани камъни във вижданията на треньора.



С взор, вторачен в същото време и в дълготрайното бъдеще на клуба, бяха взети Алесандро Бастони и Факундо Колидио надлежно от Аталанта и Бока Хуниорс – две от огромните заводи за гении в международния футбол. Липсата на предвидливост в предходните години донесе вълна от рецензии към Интер, но последните трансферни дейности демонстрират, че страницата може би към този момент най-сетне е обърната от ръководителите на „ Апиано Джентиле”.

За похлупак тимът направи приказен старт в новия сезон в Серия А и тази неделя се завърна след дълго очакване на върха на таблицата за краткотрайното класиране, изпреварвайки досегашния водач Наполи, хегемона Ювентус и Рома. Топреализторът Мауро Икарди и основният му помощник Иван Перишич са в челата на всички вестници, само че огромна „ вина” за сполучливия поход дотук има и солидната защита от Шкриняр и Жоао Миранда с постоянно постоянния зад тях Самир Ханданович.



Остава да се измине още дълъг път и в събота следва основно посещение против първенеца Юве, но Интер може да черпи самочувствие от това, че взе 4 от 6 вероятни точки на терените на другите челници Рома и Наполи, както и от това, че още няма загуба от началото на шампионата, като е с най-стабилната отбрана (заедно с Наполи и Рома).

Всичко това, несъмнено, вдъхва самочувствие у играчите, които наподобяват твърдо решени да се потвърдят след бедствения минал сезон. С треньор с несъмнени качества като Спалети отпред на плана и след правене най-накрая на рационален и явен проект с решена да го следва управническа конструкция, „ и нерадзури” са в такава мощна позиция в каквато не са били от години насам. Без потребността от делене на мисълта към мачове в Европа, нищо чудно впечатляващата им форма да продължи още дълго отсега нататък. Особено при добър резултат на „ Ювентус Стейдиъм” в събота.

Джордан Ръсел, „ Get Italian Football News ”
Серия А 15 кръг, неделя 3 декември Интер 5:0краен резулат Киево