Тайните на турското кафе, което съвсем не е турско
Турското кафе е познато на всички места на Балканския полуостров, единствено че ще го срещнете с разнообразни имена съгласно страната, в която го поръчвате. В Черна гора е " черногорско кафе ", в Гърция е " гръцко кафе ", а в Турия - " турско кафе ", но става дума за едно и също нещо – напитка, в която мляното кафе се вари непосредствено с вода и захар в дребен съд, най-често медно кафениче с дълга ръкохватка. Турското кафе е доста гъсто, тъй като не е филтрирано и на дъното остава наслойка, с която доста дами се забавляват да гадаят бъдещето. " Гледам на кафе " значи тъкмо това и в случай че не сте се взирали в черните и белите линии на дъното на чашата, не знаете нищо за балканския мистицизъм!
Но за какво се споделя турско кафе, като в Турция пият главно чай? Това е освежаващата им напитка, която се сервира когато и да е на деня – от ранно утро до късна вечер в дребни чашки с форма на лале. Чаят е черен, само че е друг вид от британския и по тази причина е доста по-мек като усет и мощ. Ще го срещнете и с варианти с плодов мирис като ябълка, праскова или лимон. Учудват се, в случай че попитате за мляко, тъй като чай с мляко се пие в Англия, а в Турция се пие единствено чай със захар. Мед не се предлага на никое място в кафенетата и заведенията за хранене.
Как кафето става " турско "
Наскоро посетих двореца Топкапъ в Истанбул и имах щастието да се насладя на новооткритата част от музейната експозиция, която споделя за измененията във усета и кулинарията на Османската империя. Като човек, който се интересува от кулинария и просвета, това беше същински възторг - да видя дворцовата кухня, да науча по какъв начин са съхранявали храната без ледник, по какъв начин са готвели и управлявали изхранването на целия двор.
И всред красивите порцеланови сервизи, чайници, лули и сребърни подноси в обособена зала е разказана историята на кафето и по какъв начин то става турско. Произходът му всъщност е от Виена, където то идва с венецианските търговци и към този момент се е наложило като модерната напитка в цяла ренесансова Европа.
В началото на 19. век Османската империя бележи значителен поврат към европеизиране, само че не с модела на завладяване на територии, а с изравняването на културите и приобщаването на османските нрави към европейските. След епохи наличие на Балканския полуостров султаните вземат решение да навлязат в Европа през задния вход - с културна промяна. За да отговорят на новите си показа за европейска нация, султаните се обръщат към европейския жанр на живот. Владетелят се реалокира от остарелия замък Топкапъ в остарелия Истанбул в новия замък Долмабахче, строен по сходство на Версай и с изцяло европейски интериор и градини. Въвеждат се приборите за самостоятелно хранене и новият уред – вилица, който затруднява даже султана и семейство му, до момента в който свикнат с използването.
Султанът обаче е имал още по-големи упоритости и изпраща готвачи, кулинарни специалисти и агрономи във Виена, с цел да се обучат на най-новите трендове в европейската кулинария. Така в Истанбул се появяват нови храни като домати, чушки, царевица, фасул, шоколад и... кафе, тортата Сахер.
Има и още...
Но за какво се споделя турско кафе, като в Турция пият главно чай? Това е освежаващата им напитка, която се сервира когато и да е на деня – от ранно утро до късна вечер в дребни чашки с форма на лале. Чаят е черен, само че е друг вид от британския и по тази причина е доста по-мек като усет и мощ. Ще го срещнете и с варианти с плодов мирис като ябълка, праскова или лимон. Учудват се, в случай че попитате за мляко, тъй като чай с мляко се пие в Англия, а в Турция се пие единствено чай със захар. Мед не се предлага на никое място в кафенетата и заведенията за хранене.
Как кафето става " турско "
Наскоро посетих двореца Топкапъ в Истанбул и имах щастието да се насладя на новооткритата част от музейната експозиция, която споделя за измененията във усета и кулинарията на Османската империя. Като човек, който се интересува от кулинария и просвета, това беше същински възторг - да видя дворцовата кухня, да науча по какъв начин са съхранявали храната без ледник, по какъв начин са готвели и управлявали изхранването на целия двор.
И всред красивите порцеланови сервизи, чайници, лули и сребърни подноси в обособена зала е разказана историята на кафето и по какъв начин то става турско. Произходът му всъщност е от Виена, където то идва с венецианските търговци и към този момент се е наложило като модерната напитка в цяла ренесансова Европа.
В началото на 19. век Османската империя бележи значителен поврат към европеизиране, само че не с модела на завладяване на територии, а с изравняването на културите и приобщаването на османските нрави към европейските. След епохи наличие на Балканския полуостров султаните вземат решение да навлязат в Европа през задния вход - с културна промяна. За да отговорят на новите си показа за европейска нация, султаните се обръщат към европейския жанр на живот. Владетелят се реалокира от остарелия замък Топкапъ в остарелия Истанбул в новия замък Долмабахче, строен по сходство на Версай и с изцяло европейски интериор и градини. Въвеждат се приборите за самостоятелно хранене и новият уред – вилица, който затруднява даже султана и семейство му, до момента в който свикнат с използването.
Султанът обаче е имал още по-големи упоритости и изпраща готвачи, кулинарни специалисти и агрономи във Виена, с цел да се обучат на най-новите трендове в европейската кулинария. Така в Истанбул се появяват нови храни като домати, чушки, царевица, фасул, шоколад и... кафе, тортата Сахер.
Има и още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ