Близки срещи от 4-и вид
Цялата публикация е оповестена в брой 11/2014 година на Списание 8
Вдигнаха ме дружно с леглото!
Беше много мъчно да убедим Георги Тодоров да опише за срещата си с извънземните през 1992 година Той по никакъв начин не обича да приказва за нея. За наша наслада обаче бе споделил случилото се пред консултанта на Списание 8 Иля Прокопов. Така с помощта на неговата рекомендация и протекция дружно с фотографа Владо Мачоков се озовахме в дома му...
На прага ни посрещна... живият Хемингуей. Мъж в зрелост, с прошарена брада и с взор, който приковава – мощен, бездънен и умен и в това време по детски любопитен и радостен. Георги дълги години работи като водач – на такси, на „ Икарус “ в градския превоз, след това към Руската черква, вози и значими особи, в този момент е пенсионер и пази храм в столицата.
Вярва мощно в Бог и в това, че Божията благосклонност го е спасявала нееднократно. И когато го ухапва змия в Созопол; и когато автомобил блъска таксито му с над 120 км/ч (той и пътничката му остават невредими, а конфликтът избавя и други хора от пешеходна пътека, към която колата летяла...).
На една фотография зад Георги се появил контур на ангел. Фотосът толкоз мощно изумил негов посетител от Русия, че той го измолил да му го подари, с цел да го покаже в църквата в Москва. Дълбоката религия, достойнството и достолепието, с които Георги върви по житейския си път, са запалили искрици в очите му и са изваяли благородната му външност, почтена за удивление. Преди няколко години министър председателят Бойко Борисов даже се опитал да му целуне ръка пред Руската черква, обърквайки го със свещеника...
Правя тази скоба, тъй като Георги се съгласи да приказва, само че не и да бъде сниман в лице, а и тъй като оцеляването му след случилото се, което в този момент ще ви разкажем, може би също е обвързвано с Божията воля.
Както фотографът ни обича да споделя: „ Един Господ знае... “
НЛО В БУХОВО
Но да се върнем на 1992 година Денят е някъде през септември, мразовито и студено. По това време Георги е водач на „ Икарус “ в градския превоз. Работи доста, с цел да изкара пари за третото дете, което жена му чака. Този ден той е с раздробен график, с цел да има време да си смени гумите. Застъпва на работа рано сутринта, първа кола е по линия №17. Тя минава около кв. „ Ботунец “ през Челопечене и отива до Кремиковци. Заедно с него в рейса е и сътрудника му Светльо, който бил нощна промяна, а живеел на края на квартал „ Сеславци “ до градчето Бухово (в регион „ Кремиковци “).
На площад „ Пирдоп “, „ Сухата река “, където въртят рейсовете, се качва офицер, който постоянно пътува до поделението в Бухово. Светльо влиза в „ каютата ” при Георги, а офицерът сяда на предната седалка, отдясно. Други пасажери няма.
Почти стигат разклона за Бухово, минали са спирката на пандиза (часът е към 5,50) и внезапно... пред очите им, на към километър нагоре по ската се издига голяма летяща паница.
„ Аз не съм мечтател, фантастика не чета, нямах и време в градския превоз, изключително като въртиш приблизително 10 часа дневно. Алкохол не използвам, за компания може по 20-30 г, само че не и когато съм на работа. Нас всяка заран ни ревизираха... Няма алкохол, няма фикция, няма измислици “ – споделя нашият събеседник и продължава разгорещено да изяснява. – „ И блесва тази летяща паница, свети мощно отсреща. Аз я видях, сякаш излиза отнякъде – там, над Бухово... “
Георги незабавно се обръща към военния: „ Гледай! “. Той се изправя от седалката и замира. Летящата паница също стопира за момент в небето, без да реагира. После доста бързо изчезва.
- Светльо, ти какво видя? – пита Георги спътника си.
- Ми, нещо бяло. Обло и бяло.
Георги отваря врата на спирката до Бухово и „ Сеславци “ и Светльо слиза. Автобусът продължава към градчето, само че случилото се не дава мира на бай Георги.
- Господине, вие какво видяхте? – пита той военния.
- Летяща паница.
- И аз това видях. В кой момент я видя?
- Ами, като ми извика, седеше си горе и внезапно изчезна. А ти?
- Аз - споделя Георги - я видях, като излиташе. Видях є ръбовете, купола изпод, цялото й зарево...
В Бухово военният слиза и Георги, уви, в никакъв случай повече не го вижда.
„ Много желаех по-късно да го срещна, да го попитам дали при него е имало някаква обстановка, откакто видя НЛО-то, дали е издържал душевен... Ще се веселя, в случай че види публикацията в Списание 8 и реши да се обади. “ (Редакционният ни телефон е 02 963 28 96, а мейлът – [email protected]). Летящата паница по описанието на Георги била към 100 кв. м в диаметър. Не се виждали прозорчета, или най-малко той не е видял за късото време, преди тя да „ се изпари “. Светела мощно.
ХУМАНОИД В АВТОБУСА
След случката Георги отива в гаража, с цел да смени гумите на икаруса с нови. Следобед е. Трябва да вози пасажери по линия 117. Тя минава през Горни и Долни Богров и още веднъж води до мистериозното градче с име на нощна птица.
Точно там – на последната спирка в Бухово, се качват няколко индивида. Единият е междинен на растеж, с чантичка в ръка. Той отива до Георги и го моли да седне при него в кабинката.
„ Рядко пущам хора – единствено в случай че някой няма билетче и е закъсал. Но го виждам – образован, обичайно облечен, естествен човек, единствено дето беше лимоненожълт, бледен като пасажер, само че пък жив, жизнен. И го пуснах: „ Заповядай, седни! “.
Бледоликият почва да го разпитва:
- Често ли пътуваш до това място?
- Не. Аз съм на други линии - в София, само че когато съм запаса, затрупвам този регион. Сега ме писаха, с цел да си сложа гуми. Ти за какво любопитстваш?
- Тук след време ще стане огромен център за лечение, в това число на онкологични болести. Аз тук имам кабинет.
- Какъв кабинет - зъболекарски, лекарски?
- Лекарски, народ идва и остава удовлетворен.
- Ама ти не можеш да кажеш, че народът е удовлетворен, хората би трябвало да го кажат – апострофира го Георги.
И тъкмо тогава оня ни в чеп, ни в ръкав, споделя:
- Сега ще ти гръмне едната гума на междинния мост!
- Какво приказваш? - Докато Георги каже „ Какво приказваш “ и - бам!, - целият рейс се разтриса. Хората се развикват, а измежду тях и бременна. Георги стопира, отива, гледа – спукана на междинния мост гума. Чисто нова, инсталирана преди час и половина!
„ Поех надълбоко въздух, стопирах една кола, качих бременната и смъкнах хората да чакат идващия рейс. “
Но индивидът с чантата остава, моли го да пътува с него към гаража в „ Малашевци “. И още веднъж стартира да му приказва, този път доста персонални неща: „ Жена ти е оперирана от рак, ти имаш наследник и щерка. Чакаш трето дете... “.
„ Кръвта нахлу в главата ми - спомня си водачът, - обля ме пот, замъгли ми се зрението, стопирах и му крещя:
- Слушай, слизай и се махай от автобуса!
Той ме погледна и сподели:
- Спокойно, слизам и си потеглям. И ти искам всичко положително.
Отворих му вратата, слезе възпитано. “
Повече Георги не го вижда в никакъв случай. „ Докато не ми се обадихте. До този миг изобщо не бях обърнал внимание, че този хуманоид - земен или извънземен, не знам, може би има връзка с летящата паница и с това, което се случи по-късно... “
ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА
Георги свършва работа в 22 ч, а на идващия ден го пишат на промяна от 5,40 ч. Не отхвърля, с цел да натрупа повече часове. Прибира се в жилището в кв. „ Толстой “, където по това време живее фамилията му, хапва небрежно и си ляга. Съпругата му Надя е с децата в прилежащата стая, работи дърворезба. Вероятно поради шума Георги не може да заспи, по тази причина взема решение да се реалокира в детската.
„ Лягам на леглото до стената, против огромния прозорец. Точно се унесох, и по едно време нещо взе да ме подвига напряко с леглото. Хоризонтално така… може би на 40 см от земята… Нито можех да извикам, нито да стана! Започна да ме души, да ме стяга от вътрешната страна! “ В същото време Надка чува чудноват звук от стаята и потегля да види какво става. Секунди преди да отвори вратата, леглото е на земята, а Георги съумява да каже: „ Какво става? Ти ли клатиш леглото?!... Хайде, остави вратата отворена… “ Нашият воин отхвърля да разсъждава много-много върху случилото се. Доминантна е мисълта, че в 4,30 ч би трябвало да става и след това през целия ден ще е зад кормилото.
Но след 5 минути случката се повтаря!
„ Втори път ме подвигнаха и сякаш с леглото желаеха да ме изхвърлят през прозореца. Бях във въздуха с краката към прозореца! Не можех да помръдна, нямах мощ, желаех, само че не можех да извикам за помощ?! Не знам каква е била битката, какво тъкмо стана, само че в един миг леглото се удари в стената и се разтресе. Поех въздух и станах. “
Надя удостоверява, че е чула шума, само че още веднъж не е видяла нищо.
Георги този път отхвърля да легне. Взема парещ душ, Надя му прави мощно кафе и дружно изчакват да стане време, с цел да отиде на работа.
„ Повече това в никакъв случай не се повтори. Слава Богу! “, споделя Георги и е твърдо уверен, че точно Бог е бил този, който го е избавил за следващ път, даже в тази неравностойна „ борба “. Парализиран и глух, единственото, което можел да стори във въздуха, било да се моли.
С ЧИНИЯ ЗА УРАН
За да забележим и ние къде тъкмо нашият нов другар се е срещнал с НЛО, се насочваме към Бухово. Градът се намира на 25 км североизточно от центъра на столицата, в регион „ Кремиковци “. За да сме откровени, наподобява по-скоро на дребен квартал на София, въпреки да е град от 1974 година При това с богата история, която стартира още в праисторически времена. През III век селището става част от Византия, а локалните подвигат голяма базилика – в този момент е в двора на Буховския манастир.
Мястото очевидно е особено и нашите предшественици са знаели това, защото в този регион се издигат три от общо 14 манастира на Софийската Света гора, значим нравствен център в Средновековието: буховската обител „ Св. Архангел Михаил “, манастирът „ Св. Николай Мирликийски “ в „ Сеславци “, и буховският манастир „ Св. Мария Магдалина “.
Особената сила евентуално се дължи на обстоятелството, че в планината до Бухово има уран. През 1938 година благодарение на германците находището е създадено, само че е закрито през 1939-а. След края на Втората международна война ръка върху залежите поставя Съюз на съветските социалистически републики. Съветско-българска минна компания работи до 1956 година, когато се основава сдружение „ Редки метали “. Тъй като става въпрос за стратегически запас, до 1989 година урановата активност е забулена в загадка. На 20 август 1992 година, с разпореждане на Министерския съвет работата на сдружението е прекратена. През септември тримата мъже виждат летящия обект.
Ето ни и нас, до разклона за Бухово, тъкмо там, където преди 22 години Георги е видял светещия диск от рейс №17. Отбиваме, вършим фотоси и лидерът в нашата невероятна история ни предлага да отидем с колата тъкмо до мястото, откъдето НЛО е изхвърчал. Да забележим какво има там. Досетихте ли се сами? Затвореното дружество за преправка на уран!
Това бе доказано от двама души – пазача на мястото и някогашен боен от Бухово. Вторият наш събеседник не бе доста отстъпчив, само че въпреки всичко загатна нещо забавно. Преди време той самият прочел във вестник роман от възрастен човек, който също видял огромна светеща паница над Бухово през 60-те. За страдание, не пазеше публикацията, нито си спомняше къде е била оповестена...
Но историята с нощните птици не завършва до тук. Изпишете „ Бухово “ в „ Уикипедия “ и разгледайте фотосите, чийто линк е указан...
Цялата публикация е оповестена в брой 11/2014 година на Списание 8
Купи броя от тук
Вдигнаха ме дружно с леглото!
НЛО излетява от цех в Бухово, хуманоид пука гума на рейс
Беше много мъчно да убедим Георги Тодоров да опише за срещата си с извънземните през 1992 година Той по никакъв начин не обича да приказва за нея. За наша наслада обаче бе споделил случилото се пред консултанта на Списание 8 Иля Прокопов. Така с помощта на неговата рекомендация и протекция дружно с фотографа Владо Мачоков се озовахме в дома му...
На прага ни посрещна... живият Хемингуей. Мъж в зрелост, с прошарена брада и с взор, който приковава – мощен, бездънен и умен и в това време по детски любопитен и радостен. Георги дълги години работи като водач – на такси, на „ Икарус “ в градския превоз, след това към Руската черква, вози и значими особи, в този момент е пенсионер и пази храм в столицата.
Вярва мощно в Бог и в това, че Божията благосклонност го е спасявала нееднократно. И когато го ухапва змия в Созопол; и когато автомобил блъска таксито му с над 120 км/ч (той и пътничката му остават невредими, а конфликтът избавя и други хора от пешеходна пътека, към която колата летяла...).
На една фотография зад Георги се появил контур на ангел. Фотосът толкоз мощно изумил негов посетител от Русия, че той го измолил да му го подари, с цел да го покаже в църквата в Москва. Дълбоката религия, достойнството и достолепието, с които Георги върви по житейския си път, са запалили искрици в очите му и са изваяли благородната му външност, почтена за удивление. Преди няколко години министър председателят Бойко Борисов даже се опитал да му целуне ръка пред Руската черква, обърквайки го със свещеника...
Правя тази скоба, тъй като Георги се съгласи да приказва, само че не и да бъде сниман в лице, а и тъй като оцеляването му след случилото се, което в този момент ще ви разкажем, може би също е обвързвано с Божията воля.
Както фотографът ни обича да споделя: „ Един Господ знае... “
НЛО В БУХОВО
Но да се върнем на 1992 година Денят е някъде през септември, мразовито и студено. По това време Георги е водач на „ Икарус “ в градския превоз. Работи доста, с цел да изкара пари за третото дете, което жена му чака. Този ден той е с раздробен график, с цел да има време да си смени гумите. Застъпва на работа рано сутринта, първа кола е по линия №17. Тя минава около кв. „ Ботунец “ през Челопечене и отива до Кремиковци. Заедно с него в рейса е и сътрудника му Светльо, който бил нощна промяна, а живеел на края на квартал „ Сеславци “ до градчето Бухово (в регион „ Кремиковци “).
На площад „ Пирдоп “, „ Сухата река “, където въртят рейсовете, се качва офицер, който постоянно пътува до поделението в Бухово. Светльо влиза в „ каютата ” при Георги, а офицерът сяда на предната седалка, отдясно. Други пасажери няма.
Почти стигат разклона за Бухово, минали са спирката на пандиза (часът е към 5,50) и внезапно... пред очите им, на към километър нагоре по ската се издига голяма летяща паница.
„ Аз не съм мечтател, фантастика не чета, нямах и време в градския превоз, изключително като въртиш приблизително 10 часа дневно. Алкохол не използвам, за компания може по 20-30 г, само че не и когато съм на работа. Нас всяка заран ни ревизираха... Няма алкохол, няма фикция, няма измислици “ – споделя нашият събеседник и продължава разгорещено да изяснява. – „ И блесва тази летяща паница, свети мощно отсреща. Аз я видях, сякаш излиза отнякъде – там, над Бухово... “
Георги незабавно се обръща към военния: „ Гледай! “. Той се изправя от седалката и замира. Летящата паница също стопира за момент в небето, без да реагира. После доста бързо изчезва.
- Светльо, ти какво видя? – пита Георги спътника си.
- Ми, нещо бяло. Обло и бяло.
Георги отваря врата на спирката до Бухово и „ Сеславци “ и Светльо слиза. Автобусът продължава към градчето, само че случилото се не дава мира на бай Георги.
- Господине, вие какво видяхте? – пита той военния.
- Летяща паница.
- И аз това видях. В кой момент я видя?
- Ами, като ми извика, седеше си горе и внезапно изчезна. А ти?
- Аз - споделя Георги - я видях, като излиташе. Видях є ръбовете, купола изпод, цялото й зарево...
В Бухово военният слиза и Георги, уви, в никакъв случай повече не го вижда.
„ Много желаех по-късно да го срещна, да го попитам дали при него е имало някаква обстановка, откакто видя НЛО-то, дали е издържал душевен... Ще се веселя, в случай че види публикацията в Списание 8 и реши да се обади. “ (Редакционният ни телефон е 02 963 28 96, а мейлът – [email protected]). Летящата паница по описанието на Георги била към 100 кв. м в диаметър. Не се виждали прозорчета, или най-малко той не е видял за късото време, преди тя да „ се изпари “. Светела мощно.
Георги се съгласи да го снимаме, само че без да демонстрираме лицето му.
ХУМАНОИД В АВТОБУСА
След случката Георги отива в гаража, с цел да смени гумите на икаруса с нови. Следобед е. Трябва да вози пасажери по линия 117. Тя минава през Горни и Долни Богров и още веднъж води до мистериозното градче с име на нощна птица.
Точно там – на последната спирка в Бухово, се качват няколко индивида. Единият е междинен на растеж, с чантичка в ръка. Той отива до Георги и го моли да седне при него в кабинката.
„ Рядко пущам хора – единствено в случай че някой няма билетче и е закъсал. Но го виждам – образован, обичайно облечен, естествен човек, единствено дето беше лимоненожълт, бледен като пасажер, само че пък жив, жизнен. И го пуснах: „ Заповядай, седни! “.
Бледоликият почва да го разпитва:
- Често ли пътуваш до това място?
- Не. Аз съм на други линии - в София, само че когато съм запаса, затрупвам този регион. Сега ме писаха, с цел да си сложа гуми. Ти за какво любопитстваш?
- Тук след време ще стане огромен център за лечение, в това число на онкологични болести. Аз тук имам кабинет.
- Какъв кабинет - зъболекарски, лекарски?
- Лекарски, народ идва и остава удовлетворен.
- Ама ти не можеш да кажеш, че народът е удовлетворен, хората би трябвало да го кажат – апострофира го Георги.
И тъкмо тогава оня ни в чеп, ни в ръкав, споделя:
- Сега ще ти гръмне едната гума на междинния мост!
- Какво приказваш? - Докато Георги каже „ Какво приказваш “ и - бам!, - целият рейс се разтриса. Хората се развикват, а измежду тях и бременна. Георги стопира, отива, гледа – спукана на междинния мост гума. Чисто нова, инсталирана преди час и половина!
„ Поех надълбоко въздух, стопирах една кола, качих бременната и смъкнах хората да чакат идващия рейс. “
Но индивидът с чантата остава, моли го да пътува с него към гаража в „ Малашевци “. И още веднъж стартира да му приказва, този път доста персонални неща: „ Жена ти е оперирана от рак, ти имаш наследник и щерка. Чакаш трето дете... “.
„ Кръвта нахлу в главата ми - спомня си водачът, - обля ме пот, замъгли ми се зрението, стопирах и му крещя:
- Слушай, слизай и се махай от автобуса!
Той ме погледна и сподели:
- Спокойно, слизам и си потеглям. И ти искам всичко положително.
Отворих му вратата, слезе възпитано. “
Повече Георги не го вижда в никакъв случай. „ Докато не ми се обадихте. До този миг изобщо не бях обърнал внимание, че този хуманоид - земен или извънземен, не знам, може би има връзка с летящата паница и с това, което се случи по-късно... “
ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА
Георги свършва работа в 22 ч, а на идващия ден го пишат на промяна от 5,40 ч. Не отхвърля, с цел да натрупа повече часове. Прибира се в жилището в кв. „ Толстой “, където по това време живее фамилията му, хапва небрежно и си ляга. Съпругата му Надя е с децата в прилежащата стая, работи дърворезба. Вероятно поради шума Георги не може да заспи, по тази причина взема решение да се реалокира в детската.
„ Лягам на леглото до стената, против огромния прозорец. Точно се унесох, и по едно време нещо взе да ме подвига напряко с леглото. Хоризонтално така… може би на 40 см от земята… Нито можех да извикам, нито да стана! Започна да ме души, да ме стяга от вътрешната страна! “ В същото време Надка чува чудноват звук от стаята и потегля да види какво става. Секунди преди да отвори вратата, леглото е на земята, а Георги съумява да каже: „ Какво става? Ти ли клатиш леглото?!... Хайде, остави вратата отворена… “ Нашият воин отхвърля да разсъждава много-много върху случилото се. Доминантна е мисълта, че в 4,30 ч би трябвало да става и след това през целия ден ще е зад кормилото.
Но след 5 минути случката се повтаря!
„ Втори път ме подвигнаха и сякаш с леглото желаеха да ме изхвърлят през прозореца. Бях във въздуха с краката към прозореца! Не можех да помръдна, нямах мощ, желаех, само че не можех да извикам за помощ?! Не знам каква е била битката, какво тъкмо стана, само че в един миг леглото се удари в стената и се разтресе. Поех въздух и станах. “
Надя удостоверява, че е чула шума, само че още веднъж не е видяла нищо.
Георги този път отхвърля да легне. Взема парещ душ, Надя му прави мощно кафе и дружно изчакват да стане време, с цел да отиде на работа.
„ Повече това в никакъв случай не се повтори. Слава Богу! “, споделя Георги и е твърдо уверен, че точно Бог е бил този, който го е избавил за следващ път, даже в тази неравностойна „ борба “. Парализиран и глух, единственото, което можел да стори във въздуха, било да се моли.
С ЧИНИЯ ЗА УРАН
За да забележим и ние къде тъкмо нашият нов другар се е срещнал с НЛО, се насочваме към Бухово. Градът се намира на 25 км североизточно от центъра на столицата, в регион „ Кремиковци “. За да сме откровени, наподобява по-скоро на дребен квартал на София, въпреки да е град от 1974 година При това с богата история, която стартира още в праисторически времена. През III век селището става част от Византия, а локалните подвигат голяма базилика – в този момент е в двора на Буховския манастир.
Мястото очевидно е особено и нашите предшественици са знаели това, защото в този регион се издигат три от общо 14 манастира на Софийската Света гора, значим нравствен център в Средновековието: буховската обител „ Св. Архангел Михаил “, манастирът „ Св. Николай Мирликийски “ в „ Сеславци “, и буховският манастир „ Св. Мария Магдалина “.
Особената сила евентуално се дължи на обстоятелството, че в планината до Бухово има уран. През 1938 година благодарение на германците находището е създадено, само че е закрито през 1939-а. След края на Втората международна война ръка върху залежите поставя Съюз на съветските социалистически републики. Съветско-българска минна компания работи до 1956 година, когато се основава сдружение „ Редки метали “. Тъй като става въпрос за стратегически запас, до 1989 година урановата активност е забулена в загадка. На 20 август 1992 година, с разпореждане на Министерския съвет работата на сдружението е прекратена. През септември тримата мъже виждат летящия обект.
Ето ни и нас, до разклона за Бухово, тъкмо там, където преди 22 години Георги е видял светещия диск от рейс №17. Отбиваме, вършим фотоси и лидерът в нашата невероятна история ни предлага да отидем с колата тъкмо до мястото, откъдето НЛО е изхвърчал. Да забележим какво има там. Досетихте ли се сами? Затвореното дружество за преправка на уран!
Това бе доказано от двама души – пазача на мястото и някогашен боен от Бухово. Вторият наш събеседник не бе доста отстъпчив, само че въпреки всичко загатна нещо забавно. Преди време той самият прочел във вестник роман от възрастен човек, който също видял огромна светеща паница над Бухово през 60-те. За страдание, не пазеше публикацията, нито си спомняше къде е била оповестена...
Но историята с нощните птици не завършва до тук. Изпишете „ Бухово “ в „ Уикипедия “ и разгледайте фотосите, чийто линк е указан...
Цялата публикация е оповестена в брой 11/2014 година на Списание 8
Купи броя от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ