Цял живот ще те обичам, друга като тебе няма, целият

Цял живот ще те обичам, друга като тебе няма, целият си живот теб съм чакал… О, всички сте ги чували тези приказки най-малко един път , може да сте повярвали първите два-три пъти, те са си от наложителните реплики, когато се захласнеш по някого. Даже в случай че не ги изкажеш и не ги чуеш, то какъв прехлас е това, нали по този начин.

Декларациите са едни от най-истинските неистини сред индивидите , най-лъжовните истини, които ни диктуват разсъдък и усеща, когато сме обладани от онази обсесия към единствения и неповторимия.

Сваляме звезди, разрушавам загради всевъзможни, дистанциите ги нямаме за нищо , светът се върти единствено поради възприятията, вилнеещи в гърдите ми, ах, за този летеж всякога си струва… да се стовариш на твърдата земя с охлузени колене.

Защото не може да се лети постоянно, това си го знаем. Не отхвърлям, че има хора, които от мига,  в който са се срещнали до мига, когато един от тях си отида, са си единствени. Независимо от условия, житейски стихии, препъни камъни, публично мнение, сладки изкушения и въобще всичко, което предлага животът, а той предлага най-неочаквани, непомисляни и непредполагани неща. Добри и неприятни. Защото без неприятното няма да оцениш положителното, без положителното няма да се излекуваш от неприятното.

Не отхвърлям, че има такива двойки , дори настоявам, че всеки от нас е в такава двойка, по този начин крепко привързан и неразривно обвързван с някой различен. Един единствен.

iStock

Обаче внимание!  Такава обязаност е от друг темперамент. Цял живот си обвързван с родителите , нормално с единия от тях по-силно. Има другарства за цялостен живот – от ученическата пейка, от университета, от някаква инцидентна компания или пътешестване, или един господ знае какво, животът е просто една непрестанно изменяща се обстановка, а ние реагираме съгласно себе си в нея. Има, в случай че щете, съдействие за цялостен живот – общи хрумвания, общи реализации, общи достижения, не просто колегиалност, а общ труд в името на някаква споделяна концепция.

За любовите до момента в който гибелта ни раздели каквото и да кажеш, няма да обхване тематиката. Те всичките до една са такива. И вярно – до гибел е всяка обич в живота ти. До личната си гибел.

Нормално е – туй, което се ражда, умира. Няма по-естествен развой, най-малко не е фиктивен. При състояние, че ние самите като биологични единици сме смъртни, какво остава за всичките ни прекарвания. Пламваш – гаснеш.

Вечен огън единствено пред паметниците на Незнайния боец.

Ако погледнеш в себе си – доста безконечни огньове ще различиш, но те са над твоите мемоари, над паметните плочи на значимите хора, минали през живота ти. Там, където няма паметни мигове, няма и палната свещичка. Няма смисъл – било е, радвало те е или те е наранило, обаче е отминало, не искаш да се връщаш, схванал си, че не е значимо за теб. Тревясало, буренясало и хлътнало е това прекарване, за сметка на светлите мигове, озаряващи душата ти през всичките лета и зими. От тях в действителност си взимаш огънче, с цел да палнеш новите усеща. Така е.

iStock

Защото би трябвало да си обичал, страдал, крещял от благополучие и болежка, летял из седмите небета и пропадал в деветте адови кръгове, с цел да можеш да го направиш още веднъж. И да се постараеш да не правиш предходни неточности, тъй като най-важното за огъня е да се подхранва непрестанно.

Престанеш ли да се грижиш за него , да подпъхнеш клечка романтика, да дотуриш щура изненада, шегичка, непредвидена милувка, предстояща дума, шепот в ухото и зов измежду тълпата, ненадейност в рутината, изведнъж измежду всекидневието, нещо ново, нещо остаряло, нещо забравено, нещо припомнено, нещо паднало от небето, не мога да изброя всичко, всеки си е самичък левент на коня в старанието, самичък левент на коня, но го разиграва този кон поради другия, дето сякаш е също самичък, обаче са двойка, която е неможеща един без различен. В момента, в който може – дотук . Свещ, кандило или безконечен огън – каквото остане. Ако остане.

iStock

Скъпият е запалил свещите, щото ще си пием вечерното вино на терасата и се смее, че и най-голямата свещ свършва. Вечни свещи няма, а безконечният огън е единствено за надгробие, ние сме си живи и ще сме живи.

„ Млъкни, му крещя, и не приказва нелепости – живи сме до момента в който умрем. “ „ Ти приказваш нелепости, Скъпа, има неща,  които не гаснат и аз тъкмо това съм ти предопределил за цялостен живот. “

Прегръща ме с едната ръка, а с другата показва нагоре: „ Звездите, Скъпа, звездите. “

iStock