Лято за пътешественици: Непал съвсем отблизо
Цветен, чудноват, замърсен, гръмък и омагьосващ, Непал може да бъде забелязан напълно от близко единствено през обектива на кинокамера. Съмнявам се, че някой от туристите в тази далечна земя може да си разреши да отдели толкоз дни и внимание на всички елементи и на хората в Катманду, както го прави режисьорът Пол Друс във кино лентата си „ Изгубената камера: Непал “.
Организаторите на фестивала „ Кино за пътешественици “ сами са видни пътешественици и преди прожекцията описаха за своето посещаване в Непал предходната година, както и към този момент по традиция ни почерпиха с локални лакомства. Техният роман и фотоси обхващаха по-голям периметър от територията на Непал, в това число флора и фауна, до момента в който филмът е клаустрофобично затворен из уличките на Катманду и във втората си половина е в действителност некомфортен за гледане.
Непал – страната на безспорното безвремие.
Далечният изток е доста особена дестинация за европееца – от една страна, примамлива и забавна, от друга, неразбираема и на моменти плашеща. Или най-малко подобен е Непал във кино лентата. Доколкото това е допустимо в границите на час екранно време, алегорично спретнат сред изгрева и залеза, животът в Катманду е уловен в безчет красноречиви моменти, които просто нямат потребност от коментар. Това е едно от доста огромните достолепия на кино лентата – всичко се случва пред очите ни без думи, без никой да изяснява какво виждаме на екрана и за какво. Звучи единствено музиката на Непал, подбрана идеално съгласно настроението на обособените подиуми.
Градът се разсънва с виковете на децата, пускащи хвърчила, и чувалите с шарени бои на пазара, край които дамите нижат гирлянди от цветя. След това се редуват подиуми съзерцателни или искрено жестоки, с цел да стигнем по здрач до кладите край реката и насядалите в близост старци с бели лица.
Непал – страната на безспорното безвремие. Ако не бяха влезлите съвсем инцидентно в кадър мобилен телефон и цигари, този филм умерено може да е сниман когато и да е през последните два века, а може би и преди този момент. Аз персонално избирам тези завършения да ми се случват единствено на кино. Програмата на „ Кино за пътешественици “ е.
Организаторите на фестивала „ Кино за пътешественици “ сами са видни пътешественици и преди прожекцията описаха за своето посещаване в Непал предходната година, както и към този момент по традиция ни почерпиха с локални лакомства. Техният роман и фотоси обхващаха по-голям периметър от територията на Непал, в това число флора и фауна, до момента в който филмът е клаустрофобично затворен из уличките на Катманду и във втората си половина е в действителност некомфортен за гледане.
Непал – страната на безспорното безвремие.
Далечният изток е доста особена дестинация за европееца – от една страна, примамлива и забавна, от друга, неразбираема и на моменти плашеща. Или най-малко подобен е Непал във кино лентата. Доколкото това е допустимо в границите на час екранно време, алегорично спретнат сред изгрева и залеза, животът в Катманду е уловен в безчет красноречиви моменти, които просто нямат потребност от коментар. Това е едно от доста огромните достолепия на кино лентата – всичко се случва пред очите ни без думи, без никой да изяснява какво виждаме на екрана и за какво. Звучи единствено музиката на Непал, подбрана идеално съгласно настроението на обособените подиуми.
Градът се разсънва с виковете на децата, пускащи хвърчила, и чувалите с шарени бои на пазара, край които дамите нижат гирлянди от цветя. След това се редуват подиуми съзерцателни или искрено жестоки, с цел да стигнем по здрач до кладите край реката и насядалите в близост старци с бели лица.
Непал – страната на безспорното безвремие. Ако не бяха влезлите съвсем инцидентно в кадър мобилен телефон и цигари, този филм умерено може да е сниман когато и да е през последните два века, а може би и преди този момент. Аз персонално избирам тези завършения да ми се случват единствено на кино. Програмата на „ Кино за пътешественици “ е.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ