Циниците са имали своя секта, основана от Анистен, ученик на

Циниците са имали своя фракция, учредена от Анистен, възпитаник на прославения Сократ. Преследвайки минувачите с подигравките си, те били оприличавани на кучета. Имат своите почитатели и в по-ново време: циникът провокира публичното мнение, надсмива се над условностите, гаври се с неизбежните язви и с изкуствената обвивка на морала.

Цинизмът може да е израз на явен разсъдък, който следи нещата с обективността на фотографска плака. Но той може също по този начин /както при подигравките и насмешката/ да е симптом на надълбоко обезверяване.

И въпреки всичко вярно изтълкуваният цинизъм е много постоянно нужен, с цел да разбуди заспалия свят, нали по този начин?

Мнимата убеденост постоянно е симптом на нелепост. В сходни случаи, вирнал тържествено палец „ умереният “ човек повтаря с поучителен звук изтъркани до болежка истини.

Суетният човек се стреми да се покаже, да се изтъкне, да провокира резултат. Той се интересува единствено да блесне, жадува за възхищението на близките. Докато надменността кара индивидът да се затвори пренебрежително и високомерно в себе си, суетата отваря необятно порти за шествието от заслепени фенове. Суетата е грандомания от по-ниска степен.

Естествено е всеки човек да се хвали повече или по-малко. Да си напомним единствено многочислените полови „ перчения “, чиято единствена цел е да привлекат вниманието на противоположния пол. И това се среща както при екзотичните птици, които желаят да покажат пъстрите си оперения, по този начин и при хората, стремящи се да се похвалят с най-красивата си вратовръзка или рокля.

Суетността се следи също по този начин при неврозите и при психозите: някои заболели са поласкани от това, че заболяването им е друга от тази на другите. Нима този толкоз публикуван минус не демонстрира отлично възприятията за непълноценност, на които човек е жертва?

Обикновено лицемерието дава на порока маската на добродетелта… Лицемерът се преструва, че изпитва красиви усеща, с цел да може по-лесно да се хареса или да господства над близките. Лицемерието се демонстрира при огромен брой неврози. Невротикът се преструва, постоянно неумишлено и благожелателно, че изпитва усеща на алтруизъм. Прави всичко това, с цел да може да се изтъкне, да получи възхищението на близките. Желанието за владичество, прикрито под маската на лицемерието, е постоянно срещано при властническата настройка. Що се отнася до лицемерната лъжлива добродетел, тя съвсем постоянно прикрива изтласквания на полова основа. 

Болен ли е лицемерният човек? Често пъти да. Но, по този начин или другояче, той постоянно е слаб човек.

Умствената възраст – това е степента на умствено развиване. Сигурно е, че при мнозина умствената възраст не подхожда на физическата! За да е кадърен един човек да се препитава самичък, умствената му възраст би трябвало да е дванадесет години /Закон на Симон/. Слабоумните да вземем за пример имат разсъдък под този на дванадесетгодишно дете.

Упорството е една от най-примитивните форми на волята, с която доста постоянно го бъркат! Упорството е израз на нелепост и на суетност. То съставлява същинско мозъчно „ запушване “. Среща се при умствена назадничавост, инфантилизма, страха, възприятията за непълноценност, агресивността, импулсивността и така нататък

Твърдоглавието е тип сляпо и смешно твърдоглавие. Истински мисловен блокаж против който всяко размишление се чупи като стъкло. Твърдоглавият човек е цялостен с предубеждения, с подготвени отзиви, с предразсъдъци. Твърдоглавието прикрива от време на време умствена назадничавост, а също и възприятие за непълноценност. Но върхът на всичко това е, че хората от време на време смесват твърдоглавието с волята!

Според етимологията си думата самообладание значи: умея да пострадвам, претърпявам, устоявам.

Търпимост. Опасна дума! Да сме търпими значи да „ понасяме “, т.е. да одобряваме, неведнъж снизходително, непознатото мнение. Този тип толерантност показва възприятие за предимство и няма никаква стойност.

Истинската толерантност е общ брой от мъдрост и висок разсъдък. Тя е подбудена от надълбоко залегналото разбиране, че всеки има право съгласно гледната точка, от която изхожда. Нима душевно болният човек няма „ право “ във връзка с самия себе си, когато декларира някаква истина, в която има вяра само той, само че в която е уверен?

Улегналостта е най-близка до невъзмутимостта. Настроението е непроменено, равно. Обикновено се приписва на възрастните хора, което е добър претекст, с цел да оправдаем личните си безразсъдства. Но това напълно не е правилно: за улегналостта няма възраст. Присъщото й успокоение не е допустимо без прозрение и без отърсване от самия себе си. Докато напълно не престане да си придава значимост, никой човек няма да реализира душевна бодрост. Улегналостта е резултат от вътрешна мощ и неявяване на душевни терзания. Зависи също и от хармоничната активност на мозъка, освободен от всевъзможни „ налепи “ /комплекси, изтласквания/.

Докачливостта е постоянно ненормална и постоянно е признак на уязвимост. Среща се апропо при всички разновидности на възприятието за непълноценност. Невротикът се усеща афектиран и подценен от нищо. И поради същото това „ нищо “ той храни отмъстителност, даже ненавист.

Бихме могли да повярваме, че този минус е демонстрация на човешката суетност. Но той демонстрира най-много, че слабият човек се бои да се види в същинската си светлина. Лесно е да бъде афектиран, тъй като се усеща нерешителен и се опасява. Лесно е да бъде афектиран, тъй като се усеща нерешителен и се опасява. Той припомня на човек, който има малко парици, само че незабавно измъква револвер, щом види, че някой протяга ръка даже единствено с цел да го поздрави.

Докачливостта се демонстрира при всички форми на авторитарност, учредена на изтощение и уязвимост. Естествено е също да се следи при суетата и при изтласкването. Не е ли по този начин, тъй като тези хора се опасяват да не би да се разбере, че това, което са в реалност, въобще не дава отговор на това, което си дават тип, че са!

Доказателството за всичко това? Щом като човек се освободи от слабостите си и успее да реализира душевна изясненост и равновесие, всяка сянка от докачливост незабавно изчезва.