Ценовите нива на европейските електроенергийни борси в сегмента ден напред“

Ценовите равнища на европейските електроенергийни тържища в сегмента „ ден напред “ започват новата седмица с равнища под 350 евро за MWh. Дали това е наклонност вследствие на предпочитание, усърдие и нова цел на участниците на европейския електроенергиен пазар е доста рано да се каже. Септемврийските изненади във времето като че ли дадоха вяра, че може да има и по-нормални стойности. Не ниски. В никакъв случай. Остава под въпрос дали напъните в частност през втората половина на миналата седмица доведоха до леко потриване на ръце от удовлетворение. Разбира се, като глътка въздух преди настъпването на отоплителния сезон. Възможно е тази наклонност да е, както краткотрайна, по този начин и лъжлива, защото в избрани дни от седмицата равнищата още веднъж се върнаха над 400 евро за MWh. Има и още една детайлност, която би трябвало да бъде регистрирана, макари че към този момент не е присъща за всички електроенергийни тържища  – изместване на високите ценови равнища в други часови диапазони, което от своя страна значи и смяна на профила на търсене, а и надлежно на работата на огромните промишлености.   Прави усещане също по-високото произвеждане на електрическа енергия от фосилни горива, по-слабото присъединяване напразно, по-високите равнища на слънчевите централи, само че на първо място на нуклеарните мощности. Като цяло обаче търсенето остава доста по-слабо. Производство на електрическа енергия Производството на електрическа енергия през 38-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 43 381.45 GWh във вечерни часове на 25 септември 2022 година преди окончателния доклад (47 942.29 GWh след поправяне на данните за миналата 37 седмица). Що се отнася до седмичното произвеждане на електрическа енергия в страните от ЕС  за 38-та седмица, то доближава до размер от 39 462.25 GWh (43 598.16 GWh след корекцията в края на 37-та седмица), съгласно данните на energy charts, основани на ENTSO-E все още на подготовка на обявата. От това общо произвеждане на фосилните горива се пада дял от 16 794.64 GWh или 42.56 % преди промяна (16 290.97 GWh или 37.37 % окончателните допълнени данни за седмицата по-рано). От тях през 38-та седмица - на кафявите въглища – 3998.48 GWh или 10.13 %, както и на каменните – 10.89 % (4298.37 GWh). Газът държи дял от 18.76 на 100 или 7402.72 GWh (17.53 % за 37-та седмица или 7642.04 GWh). Участието на нуклеарната сила е изчислено за 38-та седмица на 9682.46 GWh или 24.54 % по отношение на 10 160.27 GWh или 23.30 % след корекцията за 37-та седмица на 2022 година Делът на възобновимите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 12 985.15 GWh или 32.91 % (според конкретизираните поправени данни за 37-та седмица – 17 146.92 GWh или 39.33 %). Вятърните централи на сушата са произвели размер от 3300.78 GWh (8.36 %), а офшорните – 552.88 GWh или 1.40 %. Делът на електрическата енергия от слънчеви електроцентрали доближава до 3315.24 GWh или 8.40 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът й е от порядъка на 5.15 %, а от помпени станции – 4.77 %. Редно е да се означи и делът на биомасата – 3.95 %. Цените Миналата седмица започва с фрапантен растеж на ценовите равнища на европейските електроенергийни тържища в сегмента „ ден напред “ – сред 235.8 % в Германия (261.68 евро за MWh) до 107.7 % (279.21 евро за MWh на БНЕБ  и румънската OPCOM), както и 57.9 % (315.65 евро за MWh) във Франция. С ден за доставка 20 септември изключение от покачването, стартирало още през първия ден бе регистрирана единствено на електроенергийните тържища на Иберийския пазар (Испания и Португалия), където при спад с 22.6 % постигнатата цена бе 149.47 евро за MWh. На останалите тържища покачването варираше от 6.0 % в Италия (393.13 евро за MWh) и 6.2 % в Гърция (400.02 евро за MWh), както и 19.6 % във Франция (377.66 евро за MWh) и 38.9 % в Германия (363.43 евро за MWh). Що се отнася до постигнатата стойност на БНЕБ (IBEX) и прилежащата румънска OPCOM, то тя се откри на равнище от 368.28 евро за MWh при повишаване с 31.9 %. Частична разнопосочност бе следена с ден за доставка 21 септември, като на осем от европейските електроенергийни тържища в тази сегмент бе следен спад. Понижението беше от доста едва – от 0.5 %, регистрирано за Нидерландия (348.83 евро за MWh) и 1.1 % за Гърция (395.56 евро за MWh) до по-значително, или 3.4 % за Полша (189.50 евро за MWh) и 8.1 % за Иберийския пазар (137.40 евро за MWh), както и 18.6 % за Ирландия и Северна Ирландия (255.05 евро за MWh) и 19.3 % за Англия (276.71 евро за MWh). На останалите европейски електроенергийни тържища покачването остана в рамките до 4.5 % за Германия (379.94 евро за MWh ) 4.4 % в Австрия (380.96 евро за MWh) и Белгия (357.08 евро за MWh) и 3.8 % за България и Румъния (382.09 евро за MWh), както и 2.6 % за Словения (381.92 евро за MWh) и 0.5 % за Италия (395.12 евро за MWh). Понижението и то нищожно с ден за доставка 22 септември от едвам 0.5 % бе регистрирано единствено на електроенергийната борса във Англия (275.68 евро за MWh). Затова пък скокът на всички други тържища се ускори и надлежно цените се подвигнаха до по-високи равнища. Така при скок с 2.1 % цената в Германия стигна до 387.89 евро за MWh, а в прилежаща Франция при растеж от 7.3 % - 408.96 евро за MWh. Увеличението с 5.3 % на италианската GME подвигна цената до 416.13 евро за MWh. При покачване с 4.4 % цената на българската енергийна борса (IBEX) и на румънската OPCOM доближи до 398.80 евро за MWh, на прилежащата гръцка HENEX, нарастването с 1.9 % докара до цена от 403.16 евро за MWh. Усещането за приближаване на уикенда смъкна ценовите равнища още с ден за доставка 23 септември на съвсем всички европейски електроенергийни тържища.  Слабо повишаване са резервира единствено на пет от тях като гръцката HENEX, където цената се откри на равнище от 409.26 евро за MWh (+1.5 %, ), а на италианската GME – 424.69 евро за MWh (+ 2.1 %). Спадът варираше от 1.3  % за Хърватия (401.65 евро за MWh) и 1.8 % за българската енергийна борса (IBEX) и румънската OPCOM (391.77 евро за MWh) до 2.4 % за Франция (39.15 евро за MWh) и 5.0 % за Германия (368.33 евро за MWh). Най-значителен спад бе регистриран на електроенергийните тържища на Иберийския пазар (Испания и Португалия) – с 27.1 % до 127.91 евро за MWh. За първия ден от уикенда, или с ден за доставка 24 септември ценовите равнища продължиха стремително придвижването си в посока надолу. Така при намаляване с 3.3% цената на българската БНЕБ (IBEX) и румънската OPCOM спадна до 378.66 евро за MWh. Понижението от 5.8 на 100 докара до цена от 385.41 евро за MWh в Гърция. В Унгария спадът с 4.1 % смъкна цената до  370.04 евро за MWh. Ценовите равнища на двете прилежащи тържища – в Германия ( спад с 4.7 % до 351.11 евро за MWh) и Франция (спад с 11.5 % до 353.21 евро за MWh) съвсем се изравниха.  Спадът с 12.6 % намали цената и на италианската GME до 371.05 евро за MWh. С ден за доставка 25 септември се стигна до  двуцифрен спад в процентно отношение и още по-ниски равнища като 278.75 евро за MWh на БНЕБ и OPCOM (понижение с 26.4 %). При спад с 21.2 %  цената на немската електроенергийна борса се откри на равнище от 276.50 евро за MWh, а във Франция (минус 22.8 % ) – 272.84 евро за MWh. На италианската GME понижението с 12.7 % докара до цена от 323.94 евро за MWh, а на гръцката HENEX – придвижването надолу с 14.5 %  - 329.46 евро за MWh. Впечатляващо ниски стойности се настаниха на електроенергийните тържища в Португалия ( спад с 29.3 %) и Испания (спад с 32.6 %) – 75.45 евро за MWh и 71.97 евро за MWh надлежно. Новата седмица започва с разнопосочно придвижване на ценовите равнища на европейските електроенергийни тържища, като на седем от тях понижението продължава, до момента в който на останалите се регистрира растеж. Така да вземем за пример, спадът на немската борса продължава и с ден за доставка 26 септември (понижение с 11.1 %), а цената понижава до 245.93 евро за MWh, до момента в който в прилежаща Франция се повишава въпреки и с 1.6 % до 277. 29 евро за MWh. Още  по-ниска е постигнатата стойност в Белгия (спад с 9.6 %) – 240.95 евро за MWh. На този декор ценовите равнища на българската енергийна борса (БНЕБ, IBEX) и румънската OPCOM при растеж с 21.4 % остават много по-високи – 338.44 евро за MWh, а на гръцката HENEX покачването едвам 3.8 % - до 341.99 евро за MWh. Силният растеж от 58.1 % в Португалия и 66.4 % в Испания докара до цена от 119.27 евро за MWh и 119.77 евро за MWh надлежно. Средна месечна и междинна годишна цена към 25 септември Средната месечна цена на европейските електроенергийни тържища остава висока. Движението в посока надолу, още веднъж се дължи на следения спад главно през почивните от миналата седмица, когато постоянно се регистрира мощен спад. На БНЕБ към  междинната месечна стойност е на равнище от 377.11 евро за MWh, а на румънската OPCOM – 380.33 евро за MWh. За другите европейските електроенергийни тържища се движи от 422.71 евро за MWh в Гърция и 436.28 евро за MWh в Италия, както и 395.62 евро за MWh във Франция. Доста по-ниска остава цената за Испания – 145.77 евро за MWh (също 145.99 евро за MWh в прилежаща Португалия). В Германия, междинната месечна стойност е на равнище от 344.4 евро за MWh, а в Австрия – 389.33 евро за MWh. В Унгария изчисленията сочат за равнище от 392.94 евро за MWh, а за Полша – 172.28 евро за MWh. Средната годишна цена все още върви в посока към покачване, въпреки че тук също се следи спад на темпа на растеж. Докато по-рано жестоко казано се наблюдаваше повишаване до 5-6 евро, по-късно закъснение до 3-4 евро, то към края на септември то е до 1-2 евро. Така междинната годишна цена към 25 септември на БНЕБ е 261.4 евро за MWh и към момента е по-ниска, както от тази в Румъния (277.38 евро за MWh), Унгария (285.66 евро за MWh), по този начин и от тази в Гърция (290.05 евро за MWh) и прилежаща Сърбия (290.11 евро за MWh). На останалите европейски електроенергийни тържища средногодишните цени към посочената дата варират от 323.27 евро за MWh в Италия и 186.95 евро за MWh в Испания и Португалия (187.52 евро за MWh) до 255.48 евро за MWh в Нидерландия и 248.23 евро за MWh в Германия, както и 295.34 евро за MWh във Франция и 168.73 евро за MWh в Полша. Петрол, газ, СО2 Инфлацията ще надделее над опасенията за цената на петрола. Това е изводът, който пазарите не могат да преглътнат елементарно след решението на Федералния запас за покачване на лихвата до най-високото равнище от 2008 година от 75 базисни пункта. Тази мощна реакция обаче не понижи страховете от понижаване на съветските петролни доставки. Движението на ценовите равнища в посока надолу към този момент въпреки всичко има превес. В същото време пазарът продължава да следи и дейностите на Китай, който последователно анулира локдауните в огромните градове. На този декор Европейски Съюз приготвя нов пакет от наказания против Русия с по-строги ограничавания върху износа на високи технологии. Освен това в него се чака да бъде включен и таван на цените на петрола още преди влизането в действие на ембаргото. Новият санкционен пакет, провокиран от така наречен референдуми в Източна Украйна се чака да бъде разискван и въведен в деяние още през тази седмица. На този декор вярата за поява на ирански нефт на пазара се измести в несигурно бъдеще. Явно е, че нуклеарната договорка остава замразена. Цената на петрола вид Brent на лондонската борса  ICE върви непрестанно надолу от 29 август (102.93 $ за барел). Спадът, по отношение на цената от 92.00 $ за барел до 86.65 $ за барел единствено за седмицата от 19 септември е значителен. Сега пазарът е в очакване на действителните дейности, които касаят точно таван на цената на петрола. Така на дневен ред се появява терзанието за доставките. Казано другояче, цената на петрола ще бъде лимитирана, а въпросът е ще има ли гориво на прага на зимата. Пазарът на газ също е в очакване. Понижението при последната търговия в петък, 23 септември, по отношение на началото на седмицата (182.26 евро за MWh) не е значително (181.90 евро за MWh). Проследяването на данните за присъединяване на газа в енергийния микс обаче е по-важно и прави усещане за опитите за ограничаването му до сред 5 до 3 % в другите страни. Разбира се, има страни, или по-скоро провинции, в които той остава над това равнище и стига до 11%, само че е все по-явна наклонността за заместването му. Междувременно, съгласно прогнозата на Fitch Ratings търсенето на синьо гориво през тази година на Европейския газов пазар се чака да спадне с 40 млрд.куб м, а през идната с още толкоз. Прогнозата е за понижаване на на вноса  от Русия до 45 милиарда куб м през 2022 година от 132 милиарда куб м през 2021 година За 2023 година упованието е за нулев импорт. Няма смяна за предстоящите размери от Норвегия – 89 милиарда куб м през актуалната и идната година, нарастване с 3 милиарда куб м до 46 милиарда куб м от актуалните 43 милиарда куб м от Африка. По-висок размер с 4 милиарда куб м се чака да е размерът от други страни (8 милиарда куб м през 2021 година с прогноза за 12 милиарда куб м за актуалната и идната години). Най-много се залага на вноса на LNG от Съединени американски щати – 121 милиарда куб м през тази година и 155 милиарда куб м през 20213 година (за съпоставяне, през 2021 година този импорт е бил 79 милиарда куб м). Като цяло обаче вносът на полутечен природен газ и през актуалната (322 милиарда куб м) и през идната година (322 милиарда куб м) остават под равнището, на което са се радвали страните от Европейския съюз през миналата 2021 година – 349 милиарда куб м. Междувременно спадът на ценовите равнища е предстоящ, както по политически, по този начин и по стопански аргументи и най-малкото към този момент осезаемото стесняване на клиентите заради редица аргументи – от преориентиране към различен вид гориво до прекъсване на производства и действия, свързани с достъпа до синьо гориво. Цените на газа, макар спада до 181.90 евро за MWh напълно не значи, че са ниски. Година по-рано, с обяснението за възобновяване на стопанската система след COVID-19 цената на газа по показателя TTF на ICE доближаваше 34.19 евро за MWh, само че към този момент бе двойно по-висока от равнището от 15.087 евро за MWh на 23 септември 2020 г. На този декор пазарът на излъчвания, който никога не би трябвало да бъде изпускан от взор се оказа с най-ниските ценови равнища от 66.2 евро за MWh. Подобна ниска цена беше регистрирана през ноември 2022 година Сега обаче пред този пазар, наред с газовия, петролния и електроенергийния пазар, а още повече и след активирането на въглищни мощности изникват много въпроси. Повече от ясно е, че европейската комисия не желае да се бърка на този пазар. Това обаче ще се окаже неотложно заради редица аргументи. Тенденции Деиндустриализация на Европа. Това е новата заплаха, за която към този момент предизвестяват намерено редица асоциации. Причината – високите цени на газа. Има такива трендове и те са забележими, разяснява изпълнителният шеф на БФИЕК Ивайло Найденов като уточни, че металургията, химическите и торовите фабрики са измежду най-силно потърпевшите. Има такива данни. Компаниите, които затварят порти през тази година са доста повече, в случай че се съпостави с предишен интервал. Ако процеса не бъде ръководен и не се компенсират високите цени и не се отбрани промишлеността, деиндустриализацията ще набере мощ, счита и енергийният специалист Антон Иванов. Всъщност казусът е обвързван със затваряне на мощности в Европа и пренасочването им към Съединени американски щати, сочат данните. Иванов счита, че това се вижда от политиците и обществените сътрудници и няма да се допусне тази обстановка да се развива. Найденов от своя страна предизвестява, че затвори ли се да вземем за пример един стъкларски цех, производството завършва и не се възвръща. Би било по-притеснително, в случай че има пренасочване към трети страни да вземем за пример, към Китай, както беше преди. Сега Китай не е желана дестинация. Наблюдаваме и предпочитание за пренасяне на бизнеси от Китай към Съединени американски щати или Европа. Тази наклонност не би трябвало да се преглежда като устойчива, а като краткотрайна, добавя Иванов. И въпреки всичко даже и да е по този начин има различен проблем и той касае увеличение на зависимостта на Европа преди всичко от LNG от Съединени американски щати, а след това и на продукцията, създавана от тежката промишленост с всички последствия, които ще зародят. Преди дни Volkswagen се причисли към фирмите, които споделят желанието си за пренасяне на производството. Оказва се, че американската стопанска система ще извлече най-голяма полза от енергийната рецесия в Европа. Европейските компании, сблъскващи се с извънредно високите цени на газа, които създават стомана, торове и други артикули, които са в основата на икономическата интензивност, последователно придвижват производството си в Съединените щати, където са привлечени от по-стабилните цени на енергоносителите и мощната поддръжка на държавното управление, се споделя в публикация на David Uberti за The Wall Street Journal. През тази седмица се чака енергийните министри на Европейски Съюз да се съберат още веднъж и да разискват пакета, препоръчан от Европейска комисия за ограничение на цените на електрическата енергия и справяне с енергийната рецесия. Времето притиска европейските институции, само че несе чака, че „ вярно “ административно решение  ще удовлетвори всички. Политиците се разбързаха прекомерно късно и в този момент са принудени да взимат ограничения за интервенция на пазара, които сигурно са закъснели и ще доведат до последици, които ще заплащат потребителите и то освен една зима.