Ценна информация за живота преди векове в крепостта Туида край

Ценна информация за живота преди епохи в крепостта Туида край Сливен дават тазгодишните археологически изследвания. Това съобщи шефът на Регионалния исторически музей в Сливен – доцент доктор Николай Сираков, който е началник на археологическия екип. Сред находките са керамика, монети и фрагменти от разнообразни предмети. 

Заместник-ръководителят на изследванията Теодора Недялкова дефинира находките като извънредно забавни. „ Има пристроявания през другите интервали, описа тя, представена от Българска телеграфна агенция. Най-интересното помещение, с темперамент да бъде експонирано, е в централната част на проучваната от нас постройка. То е покрито с плочи, със непокътнати страници на две порти, както и доста огромни стоманени гвоздеи, евентуално от обкова на едната врата. Достигнали сме подово равнище с насъбрани камъни, в тях има вкопан долиум за предпазване на зърнени култури. Открихме още фрагменти от мортарии – антични хаванчета, които са имали доста разнородни използва.

Открити са още тежести от риболовен мрежи, кости от есетрови риби, което допуска първокласна диета на жителите на крепостта, която наред с трапезната керамика от 4-и век, демонстрират висока обществена класа. “ 

Друга находка е част от сребърна кутийка с украса, евентуално с позлата отвътре. Предполага се, че тя е от реликварий, посочи тя.

„ Крепостта е датирана от четвърти век, като през разнообразни интервали е била унищожавана и още веднъж съграждана, напомни историята на крепостта доцент доктор Николай Сираков. В средата на пети век е унищожена, при започване на шести век е възобновена и съществува до началото на седми век, когато е унищожена от славяни, авари и прабългари. В началото на девети век крепостта още веднъж е възобновена, влиза в границите на българската страна. Продължава съществуването си по времето, когато България пада под византийска власт до началото на 13 век. Открити са били монолитни, солидни здания от късната древност. По-късно през ранновизантийския интервал тези здания са преизползвани. Тогава е бил разцветът на крепостта. Българите не са се съобразявали със остарялото градоустройство, само че не престават да градят монолитно строителство, в това число старобългарски тръбопровод, който е реставриран. Открихме керамика, която ни демонстрира един пълностоен живот през този интервал. Има крах, когато крепостта е част от Византийската империя, когато има настъпление на така наречен късни номади. Наблюдава се застой, намаление равнището на живот, като хората не се преценяват с монолитните здания и стартират да строят землянки с по - лека структура. Тогава са правили боклучни ями и са унищожили много пластове от предходните интервали “, каза Недялкова.

По думите на Сираков има доказателства, измежду които монети, сочещи, че крепостта е от началото на четвърти век, а не от средата, както се смяташе до момента. „ Очакваме още да се промени хронологията на построяването на самата цитадела “, разяснява той.

В археологическите изследвания са помагали и възпитаници от художествената гимназия, както и затворнички от женския затвор в града. 

Фокусът на тазгодишните изследвания е полева консервация на движими и недвижими културни полезности – укрепват се зидовете, водопровода, с цел да се запазят, до момента в който бъдат експонирани.