Ползите са много видими. Какво се промени в Хърватия след приемането на еврото
Цените в Хърватия са се нараснали с 0,2% поради приема на страната в еврозоната. Същевременно стандартът на живот се е повишил, откакто приходите са изпреварили инфлацията. Това сподели гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич пред българските депутати от Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната в понеделник.
" Ползите са доста забележими както във връзка с елиминирането на валутния риск, разноските по кредите също понижиха, освен по ипотечните, а и по потребителските заеми ", сподели Вуйчич.
Изслушването му в София пристигна на фона на в еврозоната през 2025 година Те са съпровождани от спекулации, че това ще докара до нарастване на цените в страната и до понижаване на покупателната дарба.
Сред най-големите съперници на влизането на България в еврозоната са депутатите от " Възраждане " . Те обаче не участваха по време на чуването в понеделник.
Увеличението на цените
Хърватия одобри еврото за своя валута на 1 януари 2023 година Малко по-късно се появиха и спекулации, че това е довело до рекордно повишение на цените. Според обаче инфлацията в Хърватия за януари 2023 година е единствено 0,2%.
В понеделник Борис Вуйчич сподели по време на чуването си пред депутати в София, че този % е в границите на това, което се е следило и при останалите страни от Източна Европа . Ефектът от прекосяването към еврото към общия размер на инфлацията в Словения е бил 0,3%, в Словакия – 0,15%, в Естония – 0,3%, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11%.
" В доста случаи цените се покачиха основно при услугите като кафенета, фризьорски салони, само че в последна сметка това бяха 0,2% ", сподели Вуйчич.
За да се предотврати далавера с цените, Хърватия е подхванала разнообразни ограничения:
Двойни цени - в евро и в куни;Работа с групите за отбрана на потребителите, които да оказват натиск;Мониторинг на цените посредством онлайн платформа.
" Разбира се, има огромни компании като ИКЕА, при които може да се съпоставя по какъв начин цените се трансформират и в други страни. Това, което видяхме, е, че няма въздействие на еврото ", сподели Вуйчич.
Той добави, че при дребните магазини и бизнеси, където няма платформа за наблюдаване, се е следил по-голям растеж. Като мярка за справяне с това са били налагани наказания до 5000 евро при открито непозволено нарастване на цените.
Спестени 160 милиона евро
Вуйчич заяви още, че една от изгодите на приемането на Хърватия в еврозоната е била отпадането на таксата за продан на валута.
" Изчислихме, че изгодата за всички сектори, като се изключи банките, възлиза на 160 милиона евро спестени разноски от превръщане на валутата ", сподели той.
Друга изгода е отпадането на риска при обмяна на непозната валута. Това важи най-много за задграничните вложители в страната.
" Ако инвестираш 100 милиона евро и валутата се обезцени с 10% , то ти губиш 10 милиона евро. За всеки задграничен вложител това е риск ", сподели той.
В България този риск сега не съществува, защото в страната има валутен ръб от 1997 година , който обвързва курса на лв. с този на еврото. Вуйчич обаче сподели, че вложителите не знаят докога ще остане този валутен ръб, а това също основава неустановеност.
Така в Хърватия въвеждането на еврото е оказало позитивно влияние върху капиталовия климат, въпреки да е рано да се даде точна оценка.
Вуйчич сподели и че приемането в еврозоната е довело до по-ниски лихвени проценти за потребителските и корпоративните заеми.
" Лихвеният % за домакинските заеми сега в Хърватия е по-нисък от междинното за Европа . В момента в случай че вземете ипотека в Хърватия, ще платите по-малко, в сравнение с в Германия. Това се случва за пръв път в историята ", сподели той.
По негови думи приемането на еврото е довело и до по-изгодни условия за хърватските компании по отношение на други страни от Източна Европа, които не са в еврозоната, като Унгария и Полша .
Според него още един дълготраен резултат е бил повишението на стандарта на живот в страната, защото приходите са изпреварили инфлацията.
" През 2023 година действителният приход се усили с 5,7% %, като това взема поради и инфлацията. През 2024 чакаме над 3% ", сподели той.
Каква е била подготовката
Вуйчич заяви, че 60% от хърватските куни са били конвертирани в евро четири месеца преди датата на въвеждането му. Това е било подкрепено от осведомителната акция на държавното управление.
Преди въвеждането на еврото са извършени и редица проби на банките в страната, с цел да се подсигурява, че от 1 януари 2023 година всички сметки, депозити и заеми ще бъдат конвертирани, както и че банкоматите ще работят вярно.
По данни на Евробарометър от 2023 година след приемането на Хърватия в еврозоната поддръжката за еврото остава същата и даже леко се усилва.
Влизането на България в еврозоната беше оповестено като един от главните цели на държавното управление на Николай Денков и Мария Габриел . През 2023 година в Народното събрание бяха признати, беше признат бюджет за 2024 година с недостиг до 3%, а единственият аршин, който София още не е покрила, е обвързван с равнището на инфлацията.
Преди дни министърът на финансите Асен Василев сподели, че и страната ще успее да извърши и този аршин в точния момент, тъй че да одобри еврото през 2025 г.
" Ползите са доста забележими както във връзка с елиминирането на валутния риск, разноските по кредите също понижиха, освен по ипотечните, а и по потребителските заеми ", сподели Вуйчич.
Изслушването му в София пристигна на фона на в еврозоната през 2025 година Те са съпровождани от спекулации, че това ще докара до нарастване на цените в страната и до понижаване на покупателната дарба.
Сред най-големите съперници на влизането на България в еврозоната са депутатите от " Възраждане " . Те обаче не участваха по време на чуването в понеделник.
Увеличението на цените
Хърватия одобри еврото за своя валута на 1 януари 2023 година Малко по-късно се появиха и спекулации, че това е довело до рекордно повишение на цените. Според обаче инфлацията в Хърватия за януари 2023 година е единствено 0,2%.
В понеделник Борис Вуйчич сподели по време на чуването си пред депутати в София, че този % е в границите на това, което се е следило и при останалите страни от Източна Европа . Ефектът от прекосяването към еврото към общия размер на инфлацията в Словения е бил 0,3%, в Словакия – 0,15%, в Естония – 0,3%, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11%.
" В доста случаи цените се покачиха основно при услугите като кафенета, фризьорски салони, само че в последна сметка това бяха 0,2% ", сподели Вуйчич.
За да се предотврати далавера с цените, Хърватия е подхванала разнообразни ограничения:
Двойни цени - в евро и в куни;Работа с групите за отбрана на потребителите, които да оказват натиск;Мониторинг на цените посредством онлайн платформа.
" Разбира се, има огромни компании като ИКЕА, при които може да се съпоставя по какъв начин цените се трансформират и в други страни. Това, което видяхме, е, че няма въздействие на еврото ", сподели Вуйчич.
Той добави, че при дребните магазини и бизнеси, където няма платформа за наблюдаване, се е следил по-голям растеж. Като мярка за справяне с това са били налагани наказания до 5000 евро при открито непозволено нарастване на цените.
Спестени 160 милиона евро
Вуйчич заяви още, че една от изгодите на приемането на Хърватия в еврозоната е била отпадането на таксата за продан на валута.
" Изчислихме, че изгодата за всички сектори, като се изключи банките, възлиза на 160 милиона евро спестени разноски от превръщане на валутата ", сподели той.
Друга изгода е отпадането на риска при обмяна на непозната валута. Това важи най-много за задграничните вложители в страната.
" Ако инвестираш 100 милиона евро и валутата се обезцени с 10% , то ти губиш 10 милиона евро. За всеки задграничен вложител това е риск ", сподели той.
В България този риск сега не съществува, защото в страната има валутен ръб от 1997 година , който обвързва курса на лв. с този на еврото. Вуйчич обаче сподели, че вложителите не знаят докога ще остане този валутен ръб, а това също основава неустановеност.
Така в Хърватия въвеждането на еврото е оказало позитивно влияние върху капиталовия климат, въпреки да е рано да се даде точна оценка.
Вуйчич сподели и че приемането в еврозоната е довело до по-ниски лихвени проценти за потребителските и корпоративните заеми.
" Лихвеният % за домакинските заеми сега в Хърватия е по-нисък от междинното за Европа . В момента в случай че вземете ипотека в Хърватия, ще платите по-малко, в сравнение с в Германия. Това се случва за пръв път в историята ", сподели той.
По негови думи приемането на еврото е довело и до по-изгодни условия за хърватските компании по отношение на други страни от Източна Европа, които не са в еврозоната, като Унгария и Полша .
Според него още един дълготраен резултат е бил повишението на стандарта на живот в страната, защото приходите са изпреварили инфлацията.
" През 2023 година действителният приход се усили с 5,7% %, като това взема поради и инфлацията. През 2024 чакаме над 3% ", сподели той.
Каква е била подготовката
Вуйчич заяви, че 60% от хърватските куни са били конвертирани в евро четири месеца преди датата на въвеждането му. Това е било подкрепено от осведомителната акция на държавното управление.
Преди въвеждането на еврото са извършени и редица проби на банките в страната, с цел да се подсигурява, че от 1 януари 2023 година всички сметки, депозити и заеми ще бъдат конвертирани, както и че банкоматите ще работят вярно.
По данни на Евробарометър от 2023 година след приемането на Хърватия в еврозоната поддръжката за еврото остава същата и даже леко се усилва.
Влизането на България в еврозоната беше оповестено като един от главните цели на държавното управление на Николай Денков и Мария Габриел . През 2023 година в Народното събрание бяха признати, беше признат бюджет за 2024 година с недостиг до 3%, а единственият аршин, който София още не е покрила, е обвързван с равнището на инфлацията.
Преди дни министърът на финансите Асен Василев сподели, че и страната ще успее да извърши и този аршин в точния момент, тъй че да одобри еврото през 2025 г.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ