Свитото потребление задържа цените на горивата да не поскъпнат бързо
Цените на въглеродните излъчвания доближиха самобитен връх. Какво следва за въглищните централи у нас и какви са трендовете в цените на пазара на горивата разяснява за БНР Руслан Стефанов, шеф на Икономическата стратегия на Центъра за проучване на демокрацията.
„ Все още нямаме възобновяване в стопанската система. Нямаме задоволително ползване, което да реагира и да дръпне цените бързо нагоре и за крайния консуматор. На пазара, особено в Европа, придвижването в цените не е по този начин внезапно, защото повече от половината от цената на крайния артикул – бензина и дизела, са налози. Много по-бързо се сменят цените в Съединени американски щати “, сподели Стефанов в предаването „ Преди всички “.
„ Важният детайл е, че сега няма такова бързо възобновяване на стопанската система, което да издърпа цените нагоре. Потреблението остава свито. Всеки си прави сметка, че в случай че усили цените в този момент, това би означавало загуба на клиенти. От тази позиция производителите на бензин и дизел са деликатни “, разясни Стефанов. Той означи още, че с третата вълна на Covid рецесията у нас хората ще продължат да си остават у дома. Остават и ограничавания за транспортните компании.
В коментара си за цената на квотите с въглероден диоксид и бъдещето на въглищните централи в България Руслан Стефанов посочи:
„ Сценариите, за които от дълго време приказваме – че каквато и държавна политика да се възприема, тези централи излизат от приложимост. Колкото по-бързо бъдат изведени от приложимост, толкоз по-малко загуби ще натрупа българската енергетика. “
При ясната упоритост на Европа, както и на Съединени американски щати и Китай, вървим към сериозна поръчка към 2050 година да се търсят разновидности за безвъглеродно бъдеще. Тези централи би трябвало да търсят опция за своето бъдещо битие, безапелационен е Стефанов, съгласно който натискът ще става все по-голям. „ Дори при по-ниски цени на квотите, загубите ще се натрупат. “
Цените на квотите въглеродни излъчвания неизбежно ще влязат в крайната цена на тока. Въпросът е кой ще понесе тежестта, акцентира Руслан Стефанов.
„ Това са механизми, при които или тези цени влизат в крайната цена, или надлежно ние плащаме загубите на тези електроцентрали през налозите си или по различен метод. Въпросът е кой ще понесе това нарастване – дали тези, които употребяват услугата – потребителите, или тези, които са имали неблагоразумието да платят налозите си в страна, която поддържа сходни губещи електроцентрали. “
Българските производители сега на процедура нямат алтернативата на на ниска цена зелен ток, каквато имат немските производители да вземем за пример, уточни още Стефанов.
Поради забавеното нахлуване на възобновими енергийни източници България не може да си разреши такива по-ниски цени. „ Всичко останало бута цените нагоре. “
България сега е неподготвена и няма опция да включи ВЕИ, тъй като няма създадени такива в задоволителен размер, както е в други европейски страни, заключи специалистът.
„ Все още нямаме възобновяване в стопанската система. Нямаме задоволително ползване, което да реагира и да дръпне цените бързо нагоре и за крайния консуматор. На пазара, особено в Европа, придвижването в цените не е по този начин внезапно, защото повече от половината от цената на крайния артикул – бензина и дизела, са налози. Много по-бързо се сменят цените в Съединени американски щати “, сподели Стефанов в предаването „ Преди всички “.
„ Важният детайл е, че сега няма такова бързо възобновяване на стопанската система, което да издърпа цените нагоре. Потреблението остава свито. Всеки си прави сметка, че в случай че усили цените в този момент, това би означавало загуба на клиенти. От тази позиция производителите на бензин и дизел са деликатни “, разясни Стефанов. Той означи още, че с третата вълна на Covid рецесията у нас хората ще продължат да си остават у дома. Остават и ограничавания за транспортните компании.
В коментара си за цената на квотите с въглероден диоксид и бъдещето на въглищните централи в България Руслан Стефанов посочи:
„ Сценариите, за които от дълго време приказваме – че каквато и държавна политика да се възприема, тези централи излизат от приложимост. Колкото по-бързо бъдат изведени от приложимост, толкоз по-малко загуби ще натрупа българската енергетика. “
При ясната упоритост на Европа, както и на Съединени американски щати и Китай, вървим към сериозна поръчка към 2050 година да се търсят разновидности за безвъглеродно бъдеще. Тези централи би трябвало да търсят опция за своето бъдещо битие, безапелационен е Стефанов, съгласно който натискът ще става все по-голям. „ Дори при по-ниски цени на квотите, загубите ще се натрупат. “
Цените на квотите въглеродни излъчвания неизбежно ще влязат в крайната цена на тока. Въпросът е кой ще понесе тежестта, акцентира Руслан Стефанов.
„ Това са механизми, при които или тези цени влизат в крайната цена, или надлежно ние плащаме загубите на тези електроцентрали през налозите си или по различен метод. Въпросът е кой ще понесе това нарастване – дали тези, които употребяват услугата – потребителите, или тези, които са имали неблагоразумието да платят налозите си в страна, която поддържа сходни губещи електроцентрали. “
Българските производители сега на процедура нямат алтернативата на на ниска цена зелен ток, каквато имат немските производители да вземем за пример, уточни още Стефанов.
Поради забавеното нахлуване на възобновими енергийни източници България не може да си разреши такива по-ниски цени. „ Всичко останало бута цените нагоре. “
България сега е неподготвена и няма опция да включи ВЕИ, тъй като няма създадени такива в задоволителен размер, както е в други европейски страни, заключи специалистът.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ