Цените на жилищата в Сингапур са убийствено скъпи. Някои от

Цените на жилищата в Сингапур са убийствено скъпи. Някои от тях костват над 50 млн. $. Затова тези, които имат ключ, върху който са изписани магическите букви HDB, са същински късметлии.

Такъв ключ дава достъп до жилищна повърхност в Сингапур, която въпреки всичко да не е убийствено скъпа. Защото да живееш в Сингапур коства доста пари – той е. Зад акронима HDB се крие сингапурската държавна Комисия за строителство и жилищно настаняване. Един от витално най-важните проблеми в Сингапур се взема решение таман от нея.

Субсидирана жилищна повърхност

Нeслучайно както в частните диалози, по този начин и при попълването на разнообразни публични формуляри постоянно изниква въпросът: В какво жилище живеете – HDB или частна благосъстоятелност? Защото HDB продава жилища на субсидирани от страната цени и в допълнение обезпечава преференциално финансиране. Така собствен покрив над главата могат да си разрешат даже обществено слаби фамилии, а в това време 80% от сингапурците живеят в лични жилища – това е най-високият % в целия свят.

Държавната комисия за строителство и жилищно настаняване се ражда при започване на 60-те години на предишния век, малко откакто Сингапур получава самостоятелност от Англия. Островният град-държава в Индийския океан, който като търговски център пораства с шеметни темпове, внезапно се оказва изправен пред казуса да обезпечи налични жилища за стотици хиляди пришълци. Първият водач на самостоятелен Сингапур Ли Куан Ю има вяра, че хората ще се грижат по-добре за жилището си, в случай че го имат, а не са просто наематели.

„ Ще покажем на света, че тази страна принадлежи на всички нас. Изградихме я от нищото. Тук беше кална дупка, тресавище, а през днешния ден е съвременен град. След 10 години ще бъде към този момент метрополия “, визионерски приказва тогава Ли Куан Ю.

Цените и на тези жилища скочиха неведнъж
Редакцията предлага
Първите 2000 държавни жилища са продадени през 1964 година на цена 4900 $. Днес всяко от тях коства най-малко четвърт милион. А четиристайните жилища, които HDB през 2009 година продаваше по 337 000 $, 10 години по-късно към този момент костваха 880 000 $. Цените на държавните жилища в действителност скочиха осезаемо, само че пък и приходите на хората също набъбнаха, споделя министърът на жилищното строителство Лорънс Уонг.

Той споделя, че неговите лични родители през 70-те години на предишния век плащали месец след месец половината от приходите си за ипотеката на жилището. „ Днес единствено 25% от фамилните приходи отиват за покриване на жилищното финансиране. Освен това, за разлика от жилищата чартърен, които са частна благосъстоятелност, парцелите, издигнати от HDB, на всеки 30 години главно се санират, модернизират и по този начин покачват цената си. Когато по-късно притежателите решат да продадат жилището, те излизат на добра облага и могат да си обезпечат по-голямо или да сложат парите настрани за пенсионерските години “, споделя министърът.

Контрастът по отношение на частния жилищен пазар в Сингапур напряко ти стопира дъха. Защото в Сингапур се продават някои от най-скъпите жилища в света: мезонетите в главозамайващите архитектурни шедьоври, които се издигат на острова, от време на време доближават цени от над 50 милиона $.

Жилищата на HDB в действителност се получават на лизинг за 99 години. Купувачите са длъжни да заявяват, че не имат различен жилищен парцел, а приходите им не са по-високи от избрания предел. Любопитно е, че има хора, които остават в жилищата на HDB даже когато от дълго време са натрупали пари. Такъв е казусът с милионера Ченг Чуан Лу, за който медиите неотдавна подвигнаха огромен звук.

Като дребни градчета

Съвременните жилищни здания на HDB са просторни и светли многоетажни блокове с озеленени вътрешни дворове. Те даже наподобяват на микро-градчета с детски площадки, лекарски кабинети, павилиони за бързо хранене, молове, детски градини и места за превозване на свободното време. Всеки комплекс на HDB има и личен бункер за случай на война.

Правителството се грижи и за етническото разнообразие в тези комплекси. Жилищата се разпределят в избрана съразмерност сред трите основни етнически групи в Сингапур: китайци, малайзийци и индийци. Целта е да не пораждат етнически гета. Естествено, тези комплекси са построени и в благозвучие с градоустройствените правила в Сингапур във връзка с градския превоз и парковите пространства. Едно от тези правила гласи, че всеки сингапурец би трябвало да има достъп до публичен парк най-вече на 10 минути пешком от вкъщи си. Така в Сингапур турбокапитализмът съжителства спокойно с плановата стопанска система.